РЕШЕНИЕ

 

№   710            13.04.2018 годинаград Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, XIX АДМИНИСТРАТИВЕН СЪСТАВ, на двадесет и девети март, две хиляди и осемнадесета година, в публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО ХРИСТОВ

ЧЛЕНОВЕ:   1.  ЧАВДАР ДИМИТРОВ

2. МАРИНА НИКОЛОВА

 

секретар:  С.А.

прокурор: Тиха Стоянова

сложи за разглеждане докладваното от съдия Чавдар Димитров КАНД номер 429 по описа за 2018   година.

 

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във вр. чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба от И.А.А., ЕГН **********, с адрес: *** чрез адв. М. против решение № 2037/15.12.2017г. постановено по а.н.д. № 5290/2017г. по описа на Районен съд – Бургас, с което е изменено наказателно постановление (НП) № 4721/30.08.2017г. издадено от главен инспектор „Мониторинг“ Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“, Агенция „Пътна инфраструктура“ София, с което за нарушение на чл.26, ал.2, т.1, б. „а“ от Закона за пътищата /ЗП/ вр. с чл.37, ал.1, т.1 от Наредба 11 за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства от 03.07.2001г. на МРРБ /Наредбата/ на основание чл.53, ал.1, т.2 от ЗП на касаторът е наложена глоба в размер на 3 000 лв., като намалява размера на 2 000 лв.

В касационната жалба се излагат възражения, че съдебното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, за което се излагат аргументи. Иска се отмяна на решението и отмяна на НП.

В съдебно заседание,касаторът, редовно и своевременно призован, не се явява и не се представлява.

Ответната страна – Агенция „Пътна инфраструктура“ – София, редовно призована, не изпраща представител.

Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас, дава становище за неоснователност на касационната жалба.

Административен съд - Бургас, ХІХ-ти състав след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, становището на прокурора в съдебно заседание, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК.

Разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 АПК, настоящият съдебен състав намира жалбата за неоснователна по следните съображения:

С наказателното постановление отговорността на А. е ангажирана за това, че на 03.08.2017г., в 21:40 часа, на път АМ Тракия, км.355 в посока гр.Ямбол – гр.Бургас е управлявал и осъществявал движение на съчленено пътно превозно средство с две оси марка „Рено“, модел „Премиум“ с рег.№ *** и полуремарке с три оси с рег.№ ***. При проверката и направеното измерване е установено, че са надвишени нормите на Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, като при измерено разстояние между осите 1,32 м., сумата от натоварването на ос на тройната ос на полуремаркето (3та, 4та, 5та ос на ППС) е 26,740 тона при максимално допустимо натоварване 24,000 тона, съгласно чл.7 ал.1 т.3 б. „б“ от Наредбата. При проверката водача не е представил валидно разрешение за движение на извънгабаритно ППС. Сумата от натоварването на оси на ППС е 44,350 тона, като теглото е установено с електронна везна DFW – KR № 118807 и ролетка Р05. ППС е превозвало пшеница.

За така констатираното е съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 0005792/03.08.2017г., въз основа на който е издадено оспореното пред районния съд наказателно постановление.

За да постанови оспореното съдебно решение, Районен съд – Бургас е приел, че при съставяне на АУАН и издаване на НП са спазени изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. От събрания по делото доказателствен материал намира, че по категоричен начин се установява, че масата на ППС е над допустимата. Счита, че като е осъществил движението на процесното ППС, без разрешение на администрацията управляваща пътя, водачът е нарушил разпоредбата чл.26, ал. 2, т. 1, б. „а“ от ЗП. По отношение на наложеното наказание, първостепенният съд е приел, че размерът е завишен, не е съобразен с тежестта на нарушението и обстоятелството, че същото е извършено за първи път, поради което го намаля на 2 000 лв.

Така постановеното съдебно решение е правилно.

Първоинстанционният съд е формирал правилна фактическа обстановка, която се подкрепя от данните по делото, съвсем подробно е описана и се възприема изцяло и от настоящия съдебен състав. Съдът е издирил приложимото право и го е съпоставил с правната квалификация на нарушението, дадена от наказващия орган в НП. Установил е, че е налице съответствие на деянието с нормата, посочена като нарушена, съответно – с разпоредбата, по която е наложено наказанието. Предвид изложеното, възраженията, наведени в касационната жалба, са неоснователни.

Безспорно е, че нормата за натоварване на тройната ос на ППС е била надхвърлена значително, а водачът не е представил изрично разрешение за движение от администрацията, стопанисваща пътя, затова и както е приел първоинстанционния съд, законосъобразно е бил санкциониран.

Според чл. 53, ал.1, т.2 от ЗП, наказват се с глоба от 1 000 до 5 000 лв., ако деянието не представлява престъпление, физическите лица, нарушили разпоредбите на чл. 25, чл. 26, ал. 1, т. 1, букви "в" и "г", т. 2, ал. 2 и ал. 5 и чл. 41 или които извършат или наредят да бъдат извършени следните дейности: движение на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства и товари без разрешение на собственика или администрацията, управляваща пътя. В случая, наказващият орган е установил, че ППС, управлявано от И.А. е извънгабаритно, а той – като физическо лице, водач на автомобила – е нарушил забраната за движение без специално разрешение, при надвишаване на максимално допустимата маса на ППС.

Правилно районният съд е приел, че при определяне размера на административното наказание, органът не е взел под внимание, че нарушението извършено от А. е за първи път, поради което е изменил размера на глобата от 3 000 лв. на 2 000 лв.

Предвид горното настоящата инстанция намира касационната жалба за неоснователна, като всички изложени по-горе съображения водят до извода, че атакуваното в настоящото производство решение на Районен съд – Бургас е валидно, правилно и законосъобразно, съобразено с всички събрани и обсъдени по делото доказателства, поради което и следва да бъде оставено в сила.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2, предл. І-во АПК, във връзка с чл.63, ал.1 ЗАНН, Бургаският административен съд,

 

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2037/15.12.2017 г., постановено по а.н.д. № 5290 по описа на Районен съд – Бургас.                      

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                      ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                         2.