Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 921           Година 16.05.2016         Град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, ХVІ-ти състав, на девети май две хиляди и шестнадесета година, в публично заседание, в състав:

 

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: Златина БЪЧВАРОВА

                                                                       ЧЛЕНОВЕ: 1. Павлина СТОЙЧЕВА

                                                                                                2. Даниела ДРАГНЕВА

 

Секретаря И.Л.

Прокурор Г.М.

Като разгледа докладваното от съдия Драгнева касационно наказателно административен характер дело номер 428 по описа за 2016 година и за да се произнесе, взе предвид следното:           

Производството по делото е образувано по касационна жалба подадена от „Алси” ЕООД, гр.Бургас, ул.“Пробуда“ № 79-81 с ЕИК 102860416 представлявано от управителя Н.Ф. Ф. против решение № 101 от 25.01.2016г. постановено по н.а.х.д. № 5524 по описа за 2015г. на Районен съд Бургас. Съдебното решение се обжалва като незаконосъобразно и неправилно, постановено при съществени процесуални нарушения и необосновано. Оспорва съставомерността на констатираното деяние и счита, че неправомерно е ангажирана отговорността му на соченото основание. Иска се отмяна на съдебното решение и на потвърденото с него наказателно постановление.

Ответникът – Регионална инспекция по околната среда и водите Бургас, редовно уведомен, не изразява становище по касационната жалба.

Прокурорът от Окръжна прокуратура Бургас дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне в сила на съдебния акт.

Административен съд Бургас намира, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл.211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение, Районен съд Бургас е потвърдил наказателно постановление № 108 от 29.10.2015г., издадено от Директора на РИОСВ Бургас, с което на основание чл.145, ал.2 вр. ал.1, т.10 от Закона за управление на отпадъците (ЗУО) на касатора е наложена имуществена санкция в размер на 30 000 лева, за нарушение на  чл.39, ал.1 от ЗУО. За да постанови решението си съдът е приел, че в административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са ограничили правото на защита на дружеството, като акта е съставен, а наказателното постановление издадено от компетентните органи в рамките на техните правомощия, при спазване на сроковете по чл.34 от ЗАНН и съдържат всички законоустановени реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН. По същество съдът е намерил, че описаната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото писмени и гласни доказателства и след като дружеството е приело и съхранявало на площадката си медни отпадъци от различен вид с общо тегло от 100 килограма, за които не е имало сертификати и декларации за произход, като медният отпадък не бил вписан и в отчетната книга, то е налице извършено нарушение от обективна страна. Наложената от наказващия орган имуществена санкция е преценена от съда за правилно определена в минималния предвиден от закона размер, като не са установени и предпоставки за квалифициране на констатираното нарушение като „маловажен случай“ по смисъла на чл.28 от ЗАНН.

Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалва не пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на  обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.

Решението на първоинстанционния съд е допустимо, правилно и законосъобразно. При постановяването му не са допуснати съществени процесуални нарушения, съдът пълно и всестранно е изследвал фактическата обстановка и въз основа на събраните доказателства е формирал вътрешното си убеждение.

Неоснователни са възраженията на касатора за опорочаване съставянето на акта за установяване на административно нарушение, предвид изготвянето му в присъствието само на един свидетел. Нормата на чл.40, ал.1 от ЗАНН изисква актът да бъде съставен в присъствие на нарушителя и свидетелите, които са присъствали при извършване или установяване на нарушението, но съгласно чл.43, ал.1 от ЗАНН, актът се подписва от съставителя и поне от един от свидетелите посочени в него. Ето защо, посочването и наличието на подпис само на един свидетел е достатъчно, като не е налице и съмнение относно качеството на  свидетеля, доколкото не се спори, че същият е присъствал при установяване на нарушението.

Правилно районният съд е обосновал извод за съставомерност на констатираното деяние и правомерно ангажиране отговорността на търговеца на соченото основание. От събраните по делото доказателства е установено по безспорен начин, че на 27.05.2015г. в кв.Победа, гр.Бургас, на площадка за третиране на отпадъци, стопанисвана от „Алси” ЕООД са установени пет броя чували, пълни с медни отпадъци от кабели за високо напрежение, с общо тегло от 100 кг., за които не са представени декларации за произход, фактури, както и не са отразени във водената книга за отпадъци приемани от физически лица.

Съгласно §1, т.19 от ДР на ЗУО, „Отпадъци от черни и цветни метали“ са технологичните отпадъци, получени от добива, преработката или механичната обработка на цветни и черни метали и сплавите им, бракуваните машини, съоръжения, детайли и конструкции от производствен, строителен или битов характер с изключение на опасните отпадъци.

Съгласно т.29 от ДР на ЗУО, „Притежател на отпадъци“ е причинителят на отпадъците или физическото или юридическото лице, в чието владение се намират те. В случая процесните отпадъци - медни проводници от електродвигатели, от ел. инсталации за високо напрежение и от ел. инсталации на моторни превозни средства, са установени на площадка за третиране на отпадъци, стопанисвана от „Алси“ ЕООД, което обосновава извода, че собственикът на обекта е и техния притежател, по смисъла на посочените законови разпоредби и упражнява и фактическата власт върху тях, като е без значение какъв е произхода на тези отпадъци.

Разпоредбата на  чл.39, ал.1 от ЗУО разрешава предаване и приемане на ОЧЦМ, които нямат битов характер, включително и тези, които представляват кабели и ел.проводници, да се извършва само при наличие на сертификат за произход, издаден от лицата, при чиято дейност се образуват и въз основа на сключен договор, което изискване в случая не е спазено от дружеството. Нарушаването на тази норма е прогласено за административно нарушение и като такова е наказуемо с имуществена санкция предвидена в нормата на чл.145, ал.1, т.10 от Закона за управление на отпадъците.

Касаторът не ангажира доказателства които да опровергаят констатациите на наказващия орган и същевременно, с оглед събраните пред първоинстанционния съд такива се установява, че той е осъществил състава на вмененото му нарушение, с оглед на което правилно е била ангажирана отговорността му на соченото основание.

Неоснователни са възраженията за липса на виновно нарушение,  което касаторът изтъква като тежък порок при съставяне на акта и при издаването на наказателното постановление, тъй като отговорността на юридическото лице е безвиновна и за да бъде ангажирана е достатъчно само обективно да бъде констатирано неизпълнение на определеното задължение, както е в случая и въпросът за вината на дружеството правилно не е обсъждана от първоинстанционния съд. В този смисъл, следва да се има в предвид, че правилно е санкционирано дружеството, а не свидетелят Друмев, който твърди, че е собственик на отпадъците и е закупчик в обекта, доколкото той би се явил виновното длъжностно лице, за което обаче в нормата на чл.145 от ЗУО, не е предвидена възможност да бъде санкционирано.

Правилно първоинстанционния съд е приел, че извършеното нарушение не представлява маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН, като изложените мотиви в този смисъл изцяло се споделят от настоящия съдебен състав. В допълнение следва да се има в предвид, че със самия закон е определена по-висока степен на обществена опасност при нарушаване на неговите норми, в сравнение с обичайните случаи на административни нарушения и това е видно от определения минимален размер на наложената имуществена санкция от 30 000 лева.

С оглед изложеното и на основание  чл.221, ал.2 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, обжалваното решение, като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила.

Мотивиран от горното, Административен съд гр.Бургас, ХVІ-ти състав

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 101 от 25.01.2016г. постановено по н.а.х.д. № 5524 по описа за 2015г. на Районен съд Бургас.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                     ЧЛЕНОВЕ:1.

 

 

 

                                                                                              2.