Р Е Ш Е Н И Е   

 

Град Бургас, 08.07.2011г.

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А :

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – град БУРГАС, пети състав, на единадесети април 2011 година, в публично заседание, в състав:

 

СЪДИЯ: Станимира Друмева

 

при секретаря С.Х., като разгледа докладваното от съдия Друмева административно дело № 428 по описа за 2011 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.197, ал.2 от Данъчноосигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по жалба на Д.И.М. ***, с посочен съдебен адрес: гр.Сливен, бул.”Цар Освободител” № 31, чрез адв.Г.Д. ***, против мълчаливото потвърждение на директора на ТД на НАП-гр.Бургас на обжалваното пред него постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх. № 3596/2008/000015 от 26.10.2010г., издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП-гр.Бургас, офис „Сливен”, със следните искания: съдът да отмени мълчаливото потвърждение на обжалваното постановление, както и самото постановление за налагане на обезпечителни мерки, като незаконосъобразно, да отмени наложената обезпечителна мярка и впише отмяната в търговския регистър по партидата на „Дияника” ЕООД, ЕИК 119618314.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на постановлението за налагане на обезпечителни мерки, поради издаването му в нарушение на процесуалните правила и материалния закон, неспазване на принципите за обективност и служебното начало. Твърди се, че наложената обезпечителна мярка – запор върху притежаваните от жалбоподателя дялове в „Дияника” ЕООД, на стойност 5 000 лв., е срещу задължено лице, което не съществува в правния мир, тъй като е заличено в търговския регистър, съгласно решение № 1235/02.09.2007г. на Окръжен съд – гр.Сливен, по ф.д. № 1753/1990г. На следващо място се сочи, че съгласно нормата на чл.15, ал.3 от Търговския закон, солидарната отговорност е ограничена до размера на получените от прехвърлителя права – в случая до 500 лв. според договора за прехвърляне на предприятието на ЕТ „Дирьок – Д.М.”, като съвкупност от права, задължения и фактически отношения, в полза на Али Алиев Шабанов, с оглед на което се твърди, че е налице несъразмерност на вземането на държавата и обезпечението, в нарушение на чл.195, ал.7 от ДОПК. Твърди се също, че с непосочването в постановлението на запорираните дялове, а само стойностно, е допуснато съществено процесуално нарушение, поради невъзможността да се направи извод за съответствието на обезпечението и вземането на държавата. Позовава се и на нормата на чл.171, ал.1 от ДОПК, като жалбоподателят счита, че визираните публични вземания към ЕТ са погасени по давност. В съдебно заседание и по съществото на спора, жалбоподателят, чрез процесуалния си представител, поддържа жалбата и моли съдът да я уважи по изложените съображения и доводи.

Ответникът – директорът на ТД на НАП-гр.Бургас, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата в съдебно заседание като неоснователна и моли съдът да постанови решение, с което наложената обезпечителна мярка бъде оставена в сила. Излага съображения за законосъобразност на издаденото решение. Оспорва твърдението, че определеният на лицето Д.М. размер на данъците, за които е наложена обезпечителната мярка, е погасен по давност. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Бургаският административен съд, след преценка на становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

С постановление изх. № 3596/2008/000015 от 26.10.2010г., публичен изпълнител при ТД на НАП-гр.Бургас, офис „Сливен”, е наложил обезпечителни мерки на жалбоподателя, в качеството му на ЕТ „Дирьок – Д.М.”, ЕИК 119074364, за обезпечаване на установено и изискуемо публично вземане в общ размер на 125 281,05 лв. главница и лихва в размер на 84 440,11 лв., а именно – запор върху притежаваните от жалбоподателя дялове в „Дияника” ЕООД, ЕИК 119618314, на стойност 5 000 лв. Постановлението не е адресирано до и изпратено на жалбоподателя, а само до Агенция по вписванията. С уведомление № 20101029143129-2/19.01.2011г., длъжностно лице от Агенция по вписванията – гр.София, е уведомило жалбоподателя за вписания запор по партидата на „Дияника” ЕООД, на основание чл.517, ал.1 от ГПК.

На 26.01.2011г. Д.М. е подал жалба до директора на ТД на НАП-гр.Бургас против постановлението за налагане на обезпечителни мерки. Видно от приложените към жалбата договор от 1.08.2007г. и решение № 1235/02.09.2007г. на Окръжен съд – гр.Сливен, постановено по ф.д. № 1753/1990г., жалбоподателят е бил собственик на ЕТ „Дирьок – Д.М.”, предприятието на който е прехвърлено като съвкупност от права, задължения и фактически отношения, заедно с фирмата, в полза на Али Алиев Шабанов, и прехвърлянето е вписано в търговския регистър, като ЕТ „Дирьок – Д.М.” е заличен.

В съответствие с чл.197, ал.1 от ДОПК, директорът на териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по местонахождението на публичния изпълнител се е произнесъл по подадената жалба с решение № 16/04.02.2011г. в законоустановения 14-дневен срок, като жалбоподателят е бил уведомен за това решение на 21.02.2011г., видно от приложената по делото разписка № 0364260/17.02.2011г. на „Стар пост”. С цитираното решение, директорът на ТД на НАП-гр.Бургас е оставил без разглеждане (в диспозитива на решението непрецизно е изписано „Оставям без уважение”) жалбата на Д.М. против постановление с изх. № 3596/2008/000015 от 26.10.2010г. на публичен изпълнител при ТД на НАП-гр.Бургас, офис „Сливен”, като процесуално недопустима, поради това, че е подадена от лице, което няма активна легитимация и правен интерес за подаване на жалба. Този извод е обоснован с факта, че към момента на подаване на жалбата Д.М. не е представляващ ЕТ „Дирьок – Д.М.” и не е пълномощник на същия. Посочил е, че постановлението засяга само права и задължения на ЕТ „Дирьок – Д.М.”.

На 21.02.2011г. Д.М. е подал жалба до Административен съд – град Бургас, по която е образувано настоящото съдебно производство, считайки, че е налице мълчаливо потвърждение на директора на ТД на НАП – гр.Бургас на обжалваното пред него постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх. № 3596/2008/000015 от 26.10.2010г.

При тази установена по делото фактическа обстановка, съдът обосновава следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл.197, ал.1 от ДОПК, постановлението за налагане на обезпечителни мерки може да бъде обжалвано в 7-дневен срок от връчването му пред директора на компетентната териториална дирекция, който се произнася с мотивирано решение в 14-дневен срок. Съобразно чл.197, ал.2 от ДОПК, решението по ал.1 може да се обжалва пред административния съд по местонахождението на териториалната дирекция, чийто директор го е издал, в 7-дневен срок от връчването му на жалбоподателя. По силата на изречение второ на същата законова разпоредба, само непроизнасянето на решаващия орган в срока по ал.1 се смята за потвърждение на постановлението, което може да се обжалва в 14-дневен срок от изтичането на срока за произнасяне.

В случая, към датата на подаване на жалбата, с която е сезиран съдът, не е налице непроизнасяне, както твърди жалбоподателят, със законова последица – потвърждаване на постановлението, а е постановено в срока по чл.197, ал.1 от ДОПК решение от директора на ТД на НАП-гр.Бургас по подадената от него жалба против постановлението за налагане на обезпечителни мерки.

Предвид изложеното съдът приема, че предмет на оспорване в настоящото съдебно производство е решение № 16/04.02.2011г. на директора на ТД на НАП-гр.Бургас, с което е оставил без разглеждане, като процесуално недопустима, жалбата на Д.М. против постановление изх. № 3596/2008/000015 от 26.10.2010г. на публичен изпълнител при ТД на НАП-гр.Бургас, офис „Сливен”.

Жалбата е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, в преклузивния по чл.197, ал.2 от ДОПК 7-дневен срок от връчване на решението, при спазване на принципа за задължително оспорване на постановлението за налагане на обезпечителни мерки по административен ред, съгласно чл.197, ал.1 ДОПК.

Разгледана по същество, е основателна по следните съображения:

Съдът намира за неправилен изводът на административния орган, че жалбата против постановление с изх. № 3596/2008/000015 от 26.10.2010г. на публичен изпълнител при ТД на НАП-гр.Бургас, офис „Сливен”, е подадена от лице, което няма активна легитимация и правен интерес за подаването й.

Видно от съдържанието на постановлението за налагане на обезпечителни мерки, издадено на основание чл.195, ал.1-3, във вр. с чл.203, ал.8 от ДОПК, на жалбоподателя, в качеството му на физическо лице и отчуждител на търговското предприятие на ЕТ „Дирьок – Д.М.”, е наложена обезпечителна мярка, изразяваща се в запор върху притежаваните от него дялове в „Дияника” ЕООД, на стойност 5 000 лв., за обезпечаване на публично вземане, установено и изискуемо от ЕТ „Дирьок – Д.М.”. Обезпечителната мярка по чл.203, ал.8 от ДОПК е насочена срещу жалбоподателя, в качеството му на собственик на дялове в търговско дружество и длъжник в производството по принудителното изпълнение. След като с постановлението е наложен запор върху притежаваните от Д.М. дялове в „Дияника” ЕООД, вписан в търговския регистър, за обезпечаване на установено и изискуемо публично вземане от ЕТ „Дирьок – Д.М.”, то безспорно същият има правен интерес да обжалва постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх. № 3596/2008/000015 от 26.10.2010г. на публичен изпълнител при ТД на НАП-гр.Бургас, офис „Сливен”, тъй като обезпечението засяга неговата правна сфера и това е пряко засегнатото лице от наложената обезпечителна мярка.

С оглед изложеното, като е приел, че жалбоподателят няма правен интерес да обжалва постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх. № 3596/2008/000015 от 26.10.2010г., директорът на ТД на НАП неправилно е оставил жалбата на Д.М., подадена по реда на чл.197 от ДОПК, без разглеждане като процесуално недопустима. Постановеното решение № 16/04.02.2011г., като незаконосъобразно, следва да бъде отменен.

Предвид непроизнасянето по съществото на спора от страна на компетентния горестоящ административен орган по смисъла на чл.197, ал.1 от ДОПК, делото, като административна преписка, следва да бъде върнато на същия за произнасяне по същество по подадената пред него жалба против постановлението за налагане на обезпечителни мерки. При произнасяне с мотивирано решение в съответствие с чл.197, ал.1 от ДОПК, директорът на ТД на НАП-гр.Бургас следва да отговори на всички наведени в жалбата на Д.М. възражения за незаконосъобразност на постановлението за налагане на обезпечителни мерки, включително и на възражението за изтекла погасителна давност на публични вземания към ЕТ.

Водим от горното и на основание чл.197, ал.4 от ДОПК и чл.172, ал.2, предл. второ от АПК, вр. чл.173, ал.2, предл. второ от АПК, вр. § 2 от ДР на ДОПК, Административен съд – Бургас, V-ти състав,

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ решение № 16/04.02.2011г. на директора на ТД на НАП-гр.Бургас, с което е оставена без разглеждане, като процесуално недопустима, жалбата на Д.И.М. ***, против постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх. № 3596/2008/000015 от 26.10.2010г., издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП-гр.Бургас, офис „Сливен”.

ВРЪЩА преписката на директора на ТД на НАП-гр.Бургас за произнасяне по същество по подадената от Д.И.М. ***№ 1251/26.01.2011г. против постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх. № 3596/2008/000015 от 26.10.2010г. на публичен изпълнител при ТД на НАП-гр.Бургас, офис „Сливен”, при съобразяване с указанията в мотивите на настоящото решение по тълкуване и прилагане на закона.

Решението е окончателно. 

 

                                                                                             

 

                                                   АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: