Р   Е   Ш  Е  Н   И   Е  № 800

 

гр. Бургас, 25 април  2016 г.

 

В     ИМЕТО     НА     НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, ХІV състав, в съдебно заседание на четиринадесети април, през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗЛАТИНА БЪЧВАРОВА

       ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА РАДИКОВА

      АТАНАСКА АТАНАСОВА

При секретар К.Л. и с участието на прокурора ТИХА СТОЯНОВА, изслуша докладваното от съдия ГАЛИНА РАДИКОВА КНАХД № 427/2016 г.

Производството е по реда на чл.63, ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Изпълнителна агенция по лекарствата, представлявана от процесуален представител М.Д., против Решение №45/14.01.2015 година, постановено по н.а.х.д. № 1631 по описа за 2015 година на Районен съд гр. Бургас. С решението е отменено наказателно постановление № РД-И-008/10.02.2015 г., издадено от Изпълнителен директор на Изпълнителна агенция по лекарствата София, с което за нарушение на чл. 6, т. 3 във вр. с чл. 2, т. 1 във вр. с чл. 10, т. 1 от Наредба № 29 на Министерство на здравеопазването за условията и реда за организация на работата в дрогерията, във вр. с чл. 287, ал. 3, предл. 2 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина (ЗЛПХМ) и за нарушение на чл. 292, ал. 1, предл. 1 във врв. с чл. 270, ал. 1, т. 3 от ЗЛПХМ във вр. с чл. 10, т. 2 от Наредба № 29/2008 г., на основание чл. 294 от ЗЛПХМ за първото нарушение е наложена глоба, в размер на 5 000 лева и за второто нарушение е наложена глоба, в размер на 1 500 лева на В.Н.Ш..

Касаторът иска отмяна на съдебното решение и потвърждаване на наказателното постановление. Счита, че първоинстанционният съд неправилно е приложил материалния закон. Според него при издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, така както е приел първоинстанционният съд. В съдебно заседание не се явява, не изпраща представител

Ответникът по касационната жалба, чрез пълномощника си адвокат В., намира оспорването за неоснователно и иска потвърждаване на оспореното решение, тъй като същото е правилно и законосъобразно.

Представителят на Окръжна прокуратура гр. Бургас намира жалбата за основателна. Според него мястото на извършване на деянието е точно посочено както в АУАН, така и в наказателното постановление и не е налице накърнено право на защита.

Касационната жалба е допустима. Подадена в срока по чл.211 от АПК, от страна, имаща право и интерес от обжалването.

Разгледана по същество е неоснователна.

За да отмени наказателното постановление първоинстанционният съд е намерил, че при издаването му е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. Като такова е посочил указване за две деяния, с които наказващият орган приема осъществен състав на нарушение, на три санкционни норми, очертаващи признаците на различни състави на нарушение. По този начин, според съда, е било нарушено правото на защита на жалбоподателя, тъй като за него е останало неясно, на какво основание е наложена административната санкция и за какво следва да се защитава.

Настоящият състав на съда намира извода на първоинстанционния съд за законосъобразен, а наведените с касационната жалба възражения за неоснователни.

Според наказателното постановление ответникът по касационната жалба не е изпълнил задълженията си по осъществяване на цялостна организация и контрол на работата в дрогерията, в резултат на което при извършената проверка на 25.09.2014 г. е било установено наличност и съхранение на лекарствени продукти, които се отпускат по лекарско предписание и следва да се съхраняват и продават само в аптеки, както и съхранение на лекарствен продукт, който не е разрешен за употреба в България. При тези факти наказващият орган е посочил като нарушени разпоредбите на чл. 2, чл. 6 и чл. 10 от Наредба № 29/2008 г., които разпореждат, че в дрогерията могат да се продават лекарствени продукти, които се отпускат без лекарско предписание; че се забранява продажба и съхранение в дрогерията на продукти, извън посочените в чл. 2, и че ръководителят на дрогерията е отговорен за цялостната организация и контрола на работа на дрогерията.

За нарушението, свързано с неупражняване на контрол на работата на дрогерията, в резултат на което в същата са били налични и се съхранявали лекарствени продукти, които се отпускат по лекарско предписание, наказващият орган е преценил, че следва да бъде приложена санкционната разпоредба на чл. 287, ал. 3 от ЗЛПХМ, който предвижда административно наказание за всеки, който продава или съхранява в дрогерията лекарствени продукти, които се отпускат по лекарско предписание или продукти и стоки със значение за здравето на човека извън определените с наредбата по чл. 243. По отношение на неупражнения контрол, в резултат на който е установено съхранение на лекарствен продукт, който не е разрешен за употреба в България, е приел приложимост на санкционната норма на чл. 292, ал. 1 от ЗЛПХМ, предвиждащ санкция за неизпълнение на разпореждане, предписание или указание на органите на държавния контрол по този закон, извън случаите по чл. 270, ал. 1, т. 2 и ал. 3 от закона.

Наред с това, в наказателното постановление е посочена, като основание за реализиране на административнонаказателната отговорност на санкционираното лице и санкционната норма на чл. 294 от ЗЛПХМ. Тази норма предвижда наказание за всеки, който наруши разпоредбите на ЗЛПХМ или наредбите по прилагането му, извън случаите по чл. 281-293.

При тези факти, обратно на твърденията в касационната жалба, е невъзможно да бъде преценено каква е била волята на наказващия орган, така че да е възможно, както да бъде организирана защита от страна на санкционираното лице, така и да бъде извършена проверка за законосъобразност на наказателното постановление. В случая, за две констатирани от наказващия орган нарушения, както вече бе посочено, са приложени три санкционни норми, съдържащи различни признаци на състав на нарушение. Съдът не възприема тезата на касатора, че санкционираното лице, съобразно фактите би могло да прецени неприложимост на санкционната норма на чл. 294 от ЗЛПХМ с оглед обстоятелството, че на две други места в наказателното постановление са били указани приложимите спрямо установените факти, норми – тази на чл. 287, ал. 1 и чл. 292, ал. 1 от ЗЛПХМ.

Разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 6 изрично предвижда задължение за наказващия орган да посочи конкретните законни разпоредби, които са били нарушени виновно. Именно това задължение в случая не е било изпълнено.

По изложените съображения съдът намира, че съдебното решение следва да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.

Затова и на основание чл.221 и чл. 222 от АПК във вр. чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд гр. Бургас,

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №45/14.01.2015 година, постановено по н.а.х.д. № 1631 по описа за 2015 година на Районен съд гр. Бургас.

Решението не подлежи на обжалване и протест.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

  ЧЛЕНОВЕ: