О П Р Е Д Е Л Е Н И Е   

 

гр.Бургас  № 301/20.02.2014г.

 

 

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.БУРГАС, в закрито заседание на двадесети февруари  две хиляди и четиринадесета година, в състав:

 

                                                                                                               СЪДИЯ:    ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА

                                                                         

като разгледа адм.д.№427 по описа на Административен съд-Бургас за 2014г., за да се произнесе, взе предвид следното:

                       

Производството е по реда на чл.166 ал.3 от АПК във вр. с чл.217, ал.2 от ЗУТ.

Образувано е по искане на Д.Г.Ч., П.А.Т., З.Д.Б., Н.Д.П. и А.С.Д.,***, представлявани от адвокат М.И.за спиране на предварителното изпълнение на заповед № 114/30.01.2014г. на кмета на Община Несебър. Посочват, че вече са подали жалба против заповедта, оспорвайки нейната законосъобразност, но на 20.02.2014г. са получили съобщение от общината, с което ги уведомяват, че на 21.02.2014г. ще бъде извършено принудително премахване на обекта. Въпреки, че са направили искане за спиране на предварителното изпълнение на заповедта в жалбата, която са подали срещу тази заповед, с оглед последно посоченото съобщение, с настоящото отново сезират съда само с искане за спиране на предварителното изпълнение на този административен акт, с мотива, че ако бъде демонтиран обекта, това ще доведе до неговото разрушаване, което от своя страна само по себе си представлява нанасяне на значителни вреди. Жалбоподателите твърдят, че дори вече подадената от тях жалба против законосъобразността на заповедта да бъде уважена и този акт да бъде отменен, това няма да поправи вредите, които ще последват от принудителното премахване. Считат, че предварителното изпълнение на заповедта е неправилно, тъй като не са налице предпоставките на чл.60, ал.1 от АПК за включване на такова разпореждане.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.БУРГАС, след като взе предвид наведените в жалбата доводи и като съобрази приложените писмени доказателства, намира следното:

Със заповед № 114/30.01.2014г. на кмета на Община Несебър е наредено на жалбоподателите да демонтират в срок до 13.02.2014г. преместваем обект, представляващ „Павилион” нетрайно прикрепен към терена с размери 12м/3м и височина 3м, изпълнен от дървена конструкция, покрита с ондулин, затворен с шест броя ролетни щори, находящ се в поземлен имот с идентификатор 51500.501.308 по КК на гр. Несебър, собственост на жалбоподателите.

Жалбоподателите са адресати на оспорената заповед. Правата им пряко и непосредствено са засегнати от нея, поради което за тях е налице правен интерес да искат спиране на допуснатото предварително изпълнение.

Съдът извърши справка в деловодната система на АСБ и установи, че е постъпила преписка по издаването на заповед №114/30.01.2014г. на кмета на Община Несебър, ведно с жалба от настоящите жалбоподатели, с която оспорват законосъобразността на тази заповед. Преписката е вх.№1362/20.02.2014г. по описа на АСБ и към настоящия момент по нея не е образувано административно дело.

Принципът за суспензивния ефект на жалбата срещу административния акт намира законодателна опора в разпоредбата на чл.166, ал.1 от АПК, според която оспорването спира изпълнението на акта. Със специалната разпоредбата на чл.217, ал.1, т.11 от Закона за устройство на територията законодателят е въвел изключение от принципа регламентиран в АПК, като е допуснал предварително изпълнение на административният акт издаден по реда на чл.57а от ЗУТ, какъвто е атакувания акт в конкретния случай. Предварителното изпълнение е допуснато по силата на закона с издаването на самия акт. В ал.2 на цитираната норма е дадена възможност на съда да спира изпълнението му. В случаите, когато законът е допуснал предварително изпълнение на административни актове от определен вид, той е предпоставил наличието на една или повече от следните предпоставките: необходимост от осигуряване на животът или здравето на гражданите, защита на особено важни държавни или обществени интереси, опасност, че може да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акта или ако от закъснението на изпълнението може да последва значителна или трудно поправима вреда - чл.60, ал.1 от АПК. Следователно условие за спиране на предварителното изпълнение на заповед издадена по чл.57а от ЗУТ е наличието на такова засягане на интереса на жалбоподателите, който да е равен на посочените в разпоредбата на чл.60, ал.1 от АПК. В тежест на жалбоподателите е да докажат наличието за тях на предпоставки за спиране, тъй като законодателят е предпоставил наличие на такива от типа на тези визирани в чл.60 от АПК след като е допуснал предварителното изпълнение на конкретния административен акт. Жалбоподателите не сочи противопоставим свой интерес на тези презюмирани от закона за налични предпоставки. В жалбата липсват твърдения за конкретни вреди по вид и размер, които засегнатите лица биха понесли от предварителното изпълнение на оспорения административен акт.

В този смисъл неоснователно е възражението за липса на предпоставки по чл.60, ал.1 от АПК, които да обосновават допуснатото предварително изпълнение на заповедта, която се обжалва в друго производство. Предварителното изпълнение е допуснато по силата на закона и произтича от него, а не от разпореждане на административния орган. След като законодателя е приел, че заповеди с такова съдържание следва да се изпълняват предварително, то означава, че самия законодател е предпоставил наличието на хипотезите, визирани в чл.60, ал.1 от АПК. По тази причина именно жалбоподателите следва да посочат и докажат противопоставим свой интерес, който да обосновава настъпването на значителна или труднопоправима вреда. В искането за спиране на предварителното изпълнение не е посочен конкретния размер на вредата, която твърдят, че ще настъпи от това предварително изпълнение. Очевидно е, че самото премахване на преместваемия обект само по себе си не може да бъде възприето като такъв вид вреда, защото е допуснато предварителното изпълнение на това премахване по силата на закона.

Отделно от тези съображения следва да се посочи, че демонтирането на преместваемия обект не води до неговото погиване, защото същия може да бъде обратно монтиран или на същото място, в случай че заповедта е незаконосъобразна или на друго място, за което има надлежно разрешение за поставяне - §5, т.80 от ДР на ЗУТ. След като обекта не се унищожава при предварителното изпълнение на заповедта, то дори и от този акт на конкретното премахване на обекта от това място, чрез демонтирането му, не настъпват вреди, които евентуално биха могли да се остойностят.

С оглед гореизложеното, съдът намира, че не са налице основанията за спиране предварителното изпълнение на заповедта, поради което и на основание чл.217 ал.2 от ЗУТ във вр.с чл.166, ал.3 от АПК

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ОТХВЪРЛЯ искането на Д.Г.Ч., П.А.Т., З.Д.Б., Н.Д.П. и А.С.Д.,***, представляван от адвокат М.И. за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на заповед № 114/30.01.2014г. на кмета на Община Несебър.

Определението може да се обжалва в седем дневен срок от съобщаването пред ВАС на РБ.

 

                             

                          СЪДИЯ: