Р Е Ш Е Н И Е

 

  /22.06.2011 година, гр. Бургас,

 

Административен съд – гр. Бургас, в съдебно заседание на дванадесети април две хиляди и единадесета година,  в състав:

 

СЪДИЯ: Веселин Енчев

 

при секретар Г.Д., с участието на прокурор Желязко Георгиев, разгледа докладваното от съдия Енчев адм.д. № 427/2011 година.

 

Производството е по чл.32 ал.2 от Закона за администрацията (ЗА), във връзка с чл.45 ал.4 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА), във връзка с глава Х раздел І от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по сезираща заповед № РД-09-9/18.02.2011 година на областен управител на Бургаска област против решение, прието по т.7 от дневния ред и отразено в протокол № 45 от заседание на Общински съвет – Сунгурларе (ОбС), проведено на 28.01.2011 година, с което, на основание чл.21 ал.1 т.7 от ЗМСМА, е определен размер на такса за битови отпадъци за 2011 година, с изменения, подробно описани в таблица, неразделна част от решението (лист 12).

В сезиращата заповед се поддържа, че решението на ОбС е незаконосъобразно. Твърди се, че със същото е променена базата за определяне на такса битови отпадъци (ТБО), съответно е променен размера на промилите за нежилищните имоти на предприятията, като в нарушение на чл.66 ал.1 от ЗМДТ, размера на ТБО е определен без предварително да е одобрена план-сметка за необходимите средства за предоставяне на услугите по поддържане на чистотата на територията на общината.

В съдебно заседание процесуалният представител на областния управител, поддържа оспорващата заповед. Иска отмяна на оспореното решение на ОбС като незаконосъобразно.

Ответникът, чрез представител по пълномощие, намира оспорването за неоснователно и иска от съда същото да бъде отхвърлено.

Представителят на Окръжна прокуратура - Бургас намира решението на ОбС за незаконосъобразно. Пледира същото да бъде отменено.

След като се запозна със събраните по делото доказателства и доводите на страните, съдът намира за установено следното:

По допустимостта на оспорването.

Общинският съвет като орган на местното самоуправление в общината е длъжен да упражнява правомощията си по чл.21 от ЗМСМА, като на основание ал.1, т.7 от същата разпоредба, ОбС определя размера на местните такси.

За да бъде гарантирано законосъобразното упражняване на предоставените на общинския съвет със закон правомощия при определяне размера на местните такси, решенията трябва да бъдат взети в рамките на компетентността, при спазване на административнопроизводствените правила и на съответните материалноправни норми, поради което на основание чл.32 ал.2 от Закона за администрацията (ЗА), областният управител може да оспорва незаконосъобразни актове на общинските съвети по реда на ЗМСМА, а съгласно чл.45 ал.4 от ЗМСМА, областният управител упражнява контрол за законосъобразност на актовете на общинските съвети, освен ако в закон е предвидено друго. Той може да върне незаконосъобразните актове за ново обсъждане в общинския съвет или да ги оспорва пред съответния административен съд.

Съгласно чл.22 ал.1 от ЗМСМА, актовете на общинския съвет се изпращат на кмета на общината и на областния управител в 7-дневен срок от приемането им, а съгласно чл.179 от АПК, общите административни актове могат да се оспорят в едномесечен срок от съобщението за издаването им или в 14-дневен срок от отделните съобщения до лицата, участвали в производството пред административния орган. С оглед на посочените разпоредби, съдът констатира, че процесното решение на ОбС е постъпило в областна администрация – Бургас с вх.№ 61-00-10(1)/04.02.2011 година, т.е. оспорващата заповед на областния управител е сезирала съда в рамките на законоустановения срок. Оспорването е извършено от субект, който, съгласно закона, има правомощия за това. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав приема, че оспорването е допустимо.

От фактическа страна съдът установи следното.

С предложение вх.№ 09/14.01.2011 година, кметът на Община Сунгурларе, е предложил на Общински съвет - Сунгурларе приемане на решение относно определяне размера на таксата за битови отпадъци за 2011 година.

На заседание на общинския съвет, проведено на 28.01.2011 година (лист 9) предложението на кмета е било одобрено и е прието Решение по т.7 от дневния ред и отразено в протокол № 45/28.01.2011 година, с което, на основание чл.21 ал.1 т.7 от ЗМСМА е определен размер на такса за битови отпадъци за 2011 година, с изменения подробно описани в таблица, неразделна част от решението (лист 12). Същото е предмет на настоящия съдебен контрол за законосъобразност.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Разгледана по същество жалбата на областен управител на Бургаска област е основателна.

Съдът квалифицира оспореното решение като общ административен акт (ОАА) по смисъла на чл.65 от АПК, тъй като същият е с еднократно правно действие, само за 2011 година, създава задължения за заплащане на такса битови отпадъци за неопределен брой лица, физически и юридически, които са собственици на недвижими имоти, находящи се на територията на Община Сунгурларе.

ОбС, като орган на местното самоуправление на територията на съответната община, решава самостоятелно въпросите от местно значение, които законът е предоставил в неговата компетентност. Така, съгласно чл.141 ал.4 от КРБ, общинският съвет определя размера на местните такси по ред, установен със закон. По силата на чл.21 ал.1 т.7 от ЗМСМА и в изпълнение на предоставените му правомощия, Общинският съвет е овластен да определя размера на местните такси.

ОбС е колективен орган. По тази причина, за да са валидни взетите от него решения, заседанията следва да бъдат проведени при присъствието на необходимия брой общински съветници. По делото са представени доказателства относно броя на общинските съветници, присъствали по време на произнасяне на оспореното решение (лист 9), както и заверен препис от протокол №45/28.01.2011 година, от който се вижда протеклата процедурата по приемане на решение № 45/28.01.2011 година. Съгласно разпоредбата на чл.27 ал.4 от ЗМСМА, решенията по чл.21 ал.1 т.7 от ЗМСМА се вземат с мнозинство повече от половината от общия брой общински съветници. Разпоредбата на чл.27 ал.5 от ЗМСМА предвижда приемането на решения по чл.21 ал.1 т.7 от ЗМСМА, регламентираща правомощието на общинският съвет да определя размера на местните такси, да се извършва с поименно гласуване. В решение № 45/28.01.2011 година е посочено (лист 12), че същото е прието, след проведено поименно гласуване с 13 гласа "За", при общ брой на гласувалите – 13 общински съветника. Представен е поименен списък на присъствалите и гласували общински съветници, от който е видно, че общият им брой е 17 (лист 12). Списъкът съдържа и информация относно начина на гласуване всеки един съветник.

По изложените съображения, съдът намира, че при приемане на Решение №45/28.01.2011г., административният орган – ОбС Сунгурларе е действал в компетентен числен състав, при спазване на законовия необходим кворум, което прави оспореното решение един валиден общ административен акт.

Оспореното решение, обаче, е прието при съществено нарушение на административнопроизводствените правила.

От събраните по делото доказателства се установява, че с Предложение Изх. № 09/14.01.2011 година, кметът на общината е предложил на ОбС  Сунгурларе да вземе решение за промяна в размера на таксата за битови отпадъци за нежилищните имоти на предприятията на територията на община Сунгурларе. В предложението накратко е обяснено, че общинският съвет е органа, който определя размера на местните такси, както и че такса битови отпадъци е една от тези такси. Посочен е реда за определяне размера на таксата. На следващо място е обобщено моментното състояние на такса битови отпадъци на територията на община Сунгурларе съгласно действащата Наредба за управление на местните такси и цени на услуги, след което се прави предложение за промяна в промила за нежилищните имоти на предприятията при 5,0 промила за 2010 г. на 4,0 промила за 2011 г. Съдът намира, че така депозираното предложение не съдържа обосновка какви причини налагат изменението на местните такси, предмет на предложението.

Съгласно чл.66 ал.1 от АПК, откриването на производството по издаване на общия административен акт се оповестява публично чрез средствата за масово осведомяване, чрез изпращането на проекта до организации на заинтересованите лица или по друг подходящ начин. Цитираната разпоредба, в частта относно публичното оповестяване на откритото производство по издаване на ОАА, е императивна и безусловна. Доказателства в изпълнение хипотезата на цитираната норма по делото не са представени. В този смисъл следва да се приеме, че адм. орган не е спазил разпоредбата на чл.66 ал.1 от АПК, а по този начин е и лишил организациите и заинтересованите лица от възможността да участват в производството по издаване на административния акт. По този начин е нарушена разпоредбата на чл.69 от АПК, тъй като общинският съвет не е определил и оповестил публично по реда, определен в чл.66 ал.1 от АПК, една или повече от посочените в чл.69 ал.1 от АПК форми на участие на заинтересованите лица в производството по издаване на акта. Не е осигурена възможност на заинтересованите лица да осъществят правото си на участие в разумен срок, определен от адм. орган, който не може да бъде по - кратък от 1 месец от деня на уведомяването по чл.66. Очевидно е, че в конкретния случай общинският съвет, освен че не е посочил форми на участие на заинтересованите лица в производството по издаване на общия адм. акт, също така не е осигурил разумен срок за осъществяване правото на участие на заинтересованите лица, доколкото предложението на кмета на общината е постъпило в общинския съвет на 14.01.2011 година (лист 16), а процесното решение е произнесено на 28.01.2011 година.

Съдът констатира, че не е спазена и разпоредбата на чл.71 от АПК, която предвижда, че общият административен акт се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят предложенията и възраженията на заинтересованите граждани и техните организации.

Не може да се приеме и, че в конкретния случай би могла да намери приложение разпоредбата на чл.73 от АПК. Хипотезите по чл.73 от АПК са изчерпателно изброени: "за предотвратяване и преустановяване на нарушения, свързани с националната сигурност и обществения ред, за осигуряване на живота, здравето и имуществото на гражданите или за управление при кризи". Нито една от посочените хипотези не е налице при приемане на решението, предмет на настоящото оспорване. Анализът на разпоредбата на чл.73 от АПК води до единствения извод, че във всички случаи, извън изчерпателно посочените в чл.73 от АПК, административният орган е длъжен да спази процедурата по откриване на производството по издаване на общ административен акт, да посочи формите на участие на заинтересованите лица, минималният срок по чл.69 ал.2 от АПК, както и да издаде акта след обсъждане на постъпилите предложения и възражения от заинтересованите лица.

Съгласно чл.72 ал.1 от АПК, съдържанието на общия административен акт се съобщава по реда, по който е направено уведомяването по чл.66. Доказателства в относно изпълнението на посочената прана норма не са представени.

Предвид изложеното, съдът намира, че оспореното решение на ОбС е прието в нарушение на административнопроизводствените правила, приложими за издаването на общи административни актове.

Относно съответствието с материалноправните разпоредби.

Съгласно чл.66 ал.1 от ЗМДТ, таксата (за битови отпадъци) се определя в годишен размер за всяко населено място с решение на общинския съвет въз основа на одобрена план-сметка за всяка дейност, включваща необходимите разходи за: осигуряване на съдове за съхраняване на битовите отпадъци - контейнери, кофи и други; събиране на битовите отпадъци и транспортирането им до депата или други инсталации и съоръжения за обезвреждането им; проучване, проектиране, изграждане, поддържане, експлоатация, закриване и мониторинг на депата за битови отпадъци или други инсталации или съоръжения за обезвреждане, рециклиране и оползотворяване на битови отпадъци, включително отчисленията по чл.71а и 71е от Закона за управление на отпадъците; почистване на уличните платна, площадите, алеите, парковите и другите територии от населените места, предназначени за обществено ползване.

Видно от цитираната разпоредба е, че предпоставка за определяне на размера на таксата за битови отпадъци е наличието на одобрена план-сметка относно разходите за всяка от изброените дейности. От съдържанието на атакуваното решение и представените по делото доказателства се установява, че размера на ТБО е определен без ОбС предварително да е одобрил подобна план-сметка за необходимите средства за предоставяне на услугите по поддържане на чистотата на територията на общината. Напротив, съгласно писмо изх.№ 05/16.02.2011 година (лист 15) от председателя на ОбС, план-сметката по чл.66 ал.1 от ЗМДТ за постъпилите и изразходвани средства за ТБО през 2011 година е включена като приложение № 5 към материалите по проект за бюджет 2011година и предстои да бъде гласувана на следващо заседание - на 22.02.2011 година, т.е. след приемане на оспореното решение.

С оглед на установеното, се налага извода, че изменението на размера на ТБО е извършено в нарушение на разпоредбата на чл.66 ал.1 от ЗМДТ – без одобрена план-сметка. По този начин решение № 45/28.01.2011 година на ОбС се явява прието в нарушение на материалноправни разпоредби и като такова следва да бъде отменено.

По изложените съображения, на основание чл.172, ал.2, предл. второ от АПК, съдът

 

Р Е Ш И

 

ОТМЕНЯ решение, прието по т.7 от дневния ред и отразено в протокол № 45 от заседание на Общински съвет – Сунгурларе проведено на 28.01.2011 година.

 

Решението може да се обжалва в четиринадесетдневен срок от съобщаването му пред Върховен административен съд.

 

                                                                                 

 

СЪДИЯ: