ПРОТОКОЛ

       

Година 2010, 21.04.                                                                                 град  Бургас

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД                    СЕДМИ административен  състав       

На двадесет и първи април                                    две хиляди и десета година

В публично заседание в следния състав:

                                                    

                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ТАНЯ ЕВТИМОВА

                                                                                                    

Секретар: К.Л.    

Прокурор: Тиха Стоянова

Сложи за разглеждане докладваното от съдия Евтимова

Административно дело номер 427 по описа за 2010 година.                     

На именното повикване в 14.30 часа се явиха:

 

         ИЩЕЦЪТ Н.Д.Р., редовно уведомен, се явява лично и с адв.М..

За Министерство на образованието и науката – София, редовно уведомени,  представител не се явява.

Явява се ВЕЩОТО ЛИЦЕ П.Н.Н..*** се явява прокурор Стоянова.

 

Съдът ПРЕДОСТАВЯ възможност на страните да изразят становище по хода на делото.

Адв.М.: Да се даде ход на делото.

ПРОКУРОРЪТ: Считам, че жалбата е недопустима и административното производство следва да бъде прекратено. Видно от самата жалбата, мотивите и доказателствата към нея, липсва административен акт, още по-малко закононосъобразен, който на процесуално основание чл.203 от АПК да бъде оспорван. Не може жалбата на Министерството на образованието и науката до Окръжен съд-Бургас да бъде основание за предявяване на настоящия иск. Това е процесуално право на всяка страна, а доколко тя се явява заинтересована, преценява съдът.

Адв.М.: Представителят на Окръжна прокуратура изтъква като основание за недопустимост на настоящото производство липса на акт. В обстоятелствената част на исковата молба съвсем подробно е изложено, че всъщност конкретната вреда е в резултат на действие на административния орган. Разпоредбата на чл.203 от АПК визира вреди причинени от незаконосъобразни актове и действия или бездействия на административния орган.

Действието е следното: Депозиране на жалба пред съответния съд с искане да бъде прогласена нищожност на актове на академичен съвет на университет „Д-р проф.Асен Златаров”-Бургас” и общото събрание на учебното заведение. Това действие, действията по обжалване на цитираните актове, е незаконосъобразно и е довело до претендираните вреди. На стр.2, първи и трети абзац в жалбата сме конкретизирали действието, изразяващо се в депозиране на жалба.

ПРОКУРОРЪТ: Не считам, че депозирането на жалба е административен акт. Това е процесуално право на всяка страна, която не следва да бъде ограничавано. Поради това считам жалбата за недопустима.

 

Съдът ОБЯВИ на страните, че по допустимостта на оспорването ще се произнесе с крайния си съдебен акт, поради което по хода на делото

 

О П Р Е Д Е Л И:

         ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО и докладва исковата молба на Н.Д.Р. срещу Министерство на образованието, младежта и науката с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, във ар. с чл.203, ал.1 АПК, във ар. с чл.204, ал.4 от АПК и претенцията му за присъждане на неимуществени вреди в размер на 10 хиляди лева и имуществени вреди в размер на  6200 лева.

Дава възможност на страните да изразят становище по исковата молба и направят доказателствени искания.

 

         Адв.М.: Поддържам исковата претенция. Моля да бъдат приети представените с исковата молба доказателства. Поддържам искането за изискване на посоченото дело. Моля да ми се даде възможност с нарочна молба да  предоставим архивният номер на делото, за което сме направили искане да се приложи като доказателство.

         Моля да се изслуша вещото лице, както и да допуснете до разпит двама свидетели, които водим в днешно съдебно заседание. Свидетелите ще установяват причинените неимуществени вреди.

         ПРОКУРОРЪТ: Считам исковата молба за неоснователна. Моля да се изиска от университет „Д-р проф.Асен Златаров”-Бургас препис на решението на академичния съвет за избора на доц.Н.Д.Р. за ректор на университета; удостоверение от кога и до кога е бил ректор на висшето учебно заведение; на какво основание от кога и до кога е бил заместник ректор; на какво основание и кога е напуснал университета; какъв е  размерът на обезщетението, което е получил при напускането; справка за административни и граждански дела водени от ищеца в качеството му на ректор от и против него.

         Адв.М.: Относно доказателствата, които се изискват, абсолютно всички се съдържат по делото, което искаме да бъде приложено. Относно исканията, касаещи от кога е ректор и заместник ректор, сме представили доказателства. Относно размерът на трудовото възнаграждение, то това е предмет на заключението на вещото лице. За се изискват справки за това, какви дела са водени от и против ищеца, смятам за абсолютно неотносимо към настоящото дело.

 

По доказателствата съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА представените по делото писмени доказателства.

ДОПУСКА до разпит вещото лице, на което снема самоличността, както следва:

П.Н.Н. - 53г., българска гражданка, семейна, неосъждана, предупредена за отговорността по чл.291 от НК, обеща да даде безпристрастно заключение.

 

ВЕЩОТО ЛИЦЕ: Депозирала съм заключение, което поддържам.

Адв.М.: Нямам въпроси към вещото лице.

Съобразно заключението на вещото лице правя изменение на иска в днешно съдебно заседание и същият да се счита предявен за сумата от 26 962 лева. Ще представя нарочна молба.

ПРОКУРОРЪТ: Нямам въпроси.

 

По доказателствата съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА заключението на вещото лице, на което определя възнаграждение в размер на 295 лева, от които 200 лева от внесения депозит, а разликата от 95 лева да се внесе от жалбоподателя в 7-дневен срок, считано от днес.

ДОПУСКА до разпит водените в днешно съдебно заседание свидетели, на които снема самоличността, както следва:

 

Я.Г.Н. – 64г., българска гражданка, неосъждана, семейна, служебни отношения с ищеца по делото от преди 6 години, предупредена за отговорността по чл.290 от НК, обеща да говори истината;

С.С. Р. – 63г., българска гражданка, семейна, неосъждана, съпруга на ищеца, предупредена за отговорността по чл.290 от НК, обеща да говори истината. 

 

Съдът ОТВЕЖДА от съдебната зала свидетелката Ралева.

 

Разпит на свидетелката Н.: Към месец септември 2003г. работех в университет „Д-р проф.Асен Златаров” на длъжност „началник канцелария”, което означава секретар на ректора. На тази длъжност работех от самото му постъпване като ректор до 2004г. до неговото отстраняване, общо 11 години.  За 11 години смятам, че го познавам изключително добре. През месец септември 2003г. се проведоха избори за ректор. На избора с голямо мнозинство спечели доц.Р.. След това Министерството на образованието оспори неговият избор за следващ мандат. Зная, че е спорно обстоятелството кой поред е мандата.

Министерството започна да води дела против доц.Р. и всичко това се отразяваше в пресата – вестници, телевизии, журналисти започнаха  да звънят по телефона, да идват лично. Всичко това се отрази на доц.Р. върху психиката. Той започна да взима успокоителни. Аз лично съм го молила да вземе нещо. Промени се, стана затворен, а беше изключително общителен човек. Преподавателите вече не общуваха с него, защото не знаеха какъв ще бъде изхода от тези дела. Не смееха да вземат конкретна страна. Беше трудно да контактувам с него. Веднъж ми се стори, че му е много зле и се опитах да му дам  нещо, дори се наложи да се обадя на съпругата му. Доц.Р. през цялото време се опитваше да влезе да разговаря с министъра, но министърът не го прие.

Отражението в пресата не мога да си спомня точно, но беше отрицателно. Идваха журналисти лично при него, отваряха вратата без да се съобразяват с нищо и влизаха. Спомням си изключително силният интерес на журналистите, които влизаха без  да питат и това много го стресираше.

Не му се разговаряше. Много пъти казваше, че „ако трябва, ако се налага бих си подал оставката, но ми е трудно да преживея това отношение на министерството и всички други към мен”.

Обаждала съм се на съпругата му, защото виждах, че той изпада в състояния, които не са обичайни за него. Преживяваше тежко негативното отношение на колегите към него. С мен е споделял, че колегите му не са така общителни както преди.

Не съм търсила медицинска помощ, не се е налагало. Само му давах успокоителни - диаксит, валидол. Не си спомням дали е ползвал болнични по-дълго време.

Разпит на свидетелката Р.: Съпруга съм на ищеца.  През м.септември 2003г. съпругът ми беше избран за ректор на университета. Беше времето, през което университетът бе създаден, утвърден, колективът до голяма степен обединен. На изборите бе избран с много голямо мнозинство. След избора пристигнаха някакви писма в службата (работех в катедра „Технология на материалите” към университета като лаборантка от 1995г. до 2004г.); след като беше избран за ректор. Зная от него, че са пристигнали писма в прокуратурата и съда,. Оттам нататък започнаха страховити статии – министър съди ректор; министерството срещу университета. Някакви страховити заглавия, от които мъжът ми изпадна в страшно състояние, защото на фона на това, което беше постигнато министърът застана срещу нас. Той преживя много, защото това не е само лично към него, но се отразява и на университета, който той смяташе, че е създал. Изключително болезнено го изживяваше, защото той е енергичен човек и изведнъж се превърна в един болник, безсъние по цяла нощ, ситуацията за него беше толкова нелепа и беше убеден, че истината ще се докаже. Пътят, по който беше тръгнал трае месеци и години. През това време той се затвори. Как да обясни на всички колеги за ситуацията, за която той беше сигурен, че е прав, както и се оказа. Не искаше да излиза навън, изолира се от хората. Беше много здрав човек, не съм чула оплакване от него, а изведнъж се повиши кръвното, приближаваше границите на кръвното, няколко пъти му е прилошавало вкъщи и от шофьора след време разбирах, че му е прилошавало. На работа тръгваше с въздишка, уморен, изпаднал в апатия, мореше го, че няма как да промени ситуацията. Това се оказа даже и решаващо. Остави  трайни следи в поведението му. Оттогава се изолира от хората и изолацията от хората се превърна в негов начин на живот тогава.

   Това, че Министерството на образованието и науката предприе да атакува неговият избор, остави голямо огорчение, защото той се ползваше с голям авторитет. Той беше заместник председател на академичния съвет. Направи опит няколко пъти да се свърже с министъра на образованието, но му отказаха. Прие това страшно болезнено. Изпадна в ситуация на безпомощност, а е деен човек по природа.

Напусна преди около три години.

 

По доказателствата съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

ДА се изиска АХД № 953/2003г. по описа на Окръжен съд гр.Бургас и гражданско дело №. 1606/2006г. по описа на Районен съд гр.Бургас.

         ДА се изиска от университет „Д-р проф.Асен Златаров”-Бургас препис на решението на академичния съвет за избора на доц.Н.Д.Р. за ректор на университета; удостоверение от кога и до кога е бил ректор на висшето учебно заведение; на какво основание от кога и до кога е бил заместник ректор; на какво основание и кога е напуснал университета; какъв е  размерът на обезщетението, което е получил при напускането; справка за административни и граждански дела водени от ищеца в качеството му на ректор от и против него.

ПРЕДОСТАВЯ възможност на страните да ангажират допълнителни доказателства.

ОТЛАГА делото и го НАСРОЧВА за 16.06.2010г. от 13.30 часа, за която дата и час страните са редовно уведомени.

 

Протоколът се изготви в съдебно заседание.

Заседанието приключи в 14.50 часа.

 

СЕКРЕТАР:                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: