РЕШЕНИЕ

 

                               965                          дата 20 май 2016 г.                 град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Бургас,    ХVІ-ти състав,

в публично заседание на 21 април 2016 г.,  в следния състав:

 

                                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗЛАТИНА БЪЧВАРОВА

                                                                                  ЧЛЕНОВЕ: 1. ПАВЛИНА СТОЙЧЕВА

                                                                                                       2. ДАНИЕЛА ДРАГНЕВА

Секретар: И.Л.

Прокурор: Г.М.

 

разгледа докладваното от съдия СТОЙЧЕВА

КНАХ дело № 426 по описа за 2016 год. и за да се произнесе

взе предвид следните обстоятелства:

 

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК, във вр. с чл.63, ал.1 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на Медицински център “Оксиком“ ООД, гр.Бургас с ЕИК 102627700, представлявано от управителя Н.В.Д. против Решение № 115/29.01.2016г., постановено по НАХД № 5499/ 2015г. на Районен съд - Бургас, с което е потвърдено наказателно постановление № 02-02025200 от 08.09.2015г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” – гр. Бургас, с което, за нарушение на чл.264 от Кодекса на труда, на касатора наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лева, на основание чл.416, ал.5, вр. чл.414, ал.1 от КТ.

Съдебното решение се обжалва като постановено в противоречие с материалния закон, при съществени процесуални нарушения и необосновано. Касаторът не споделя мотивите на съда, с които е потвърдено НП и излага доводи за приложение на чл.415в от КТ. Иска се отмяна на съдебния акт и на издаденото НП.

В съдебно заседание касационният жалбоподател се представлява от пълномощник, който поддържа жалбата.

Ответникът по касация не изпраща представител.

Прокурорът от Окръжна прокуратура – Бургас дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне в сила на съдебния акт.

Жалбата е процесуално допустима за разглеждане, като подадена от надлежна страна и в предвидения от закона срок.

Разгледана по същество е неоснователна.

Районен съд – Бургас е преценил, че в проведеното административнонаказателно производство не са били допуснати съществени нарушения, които да са довели до ограничаване правото на защита на санкционираното дружество. По същество е обосновал извод за съставомерност на констатираното деяние, като е приел, че работодателят Медицински център „Оксиком” ООД не е начислил и изплатил с увеличение положения от служителката Х. труд на официалния празник – 03.03.2015 г., поради което от обективна страна е налице нарушение на чл.264 от КТ. Съдът е преценил, че не може да намери приложение разпоредбата на чл.415в от КТ и въпреки, че нарушението е било отстранено веднага след установяването му, това не обуславя извод за липса на произтекли вредни последици. Посочено е, че вредните последици не винаги имат само имуществен характер – по арг. от ТР № 6 от 15.11.1973 г. по н. д. № 2/73 г., ОСНК, поради което е възможно да са настъпили и неимуществени вреди, а освен това за служителката са настъпили вредни последици от получаването на по-малко от дължимото й възнаграждение за месец март 2015г., което представлява вредна за нея последица, което препятства квалификацията на деянието по чл. 415в от КТ.

Решението е правилно.

Касационният състав на съда споделя мотивите на първоинстанционния съд за доказаност на констатираното деяние. Пред контролните длъжностни лица санкционираното дружество е представило отчетна форма за явяване и неявяване на работа през м. март 2015г. и ведомост за заплати за същия месец и въз основа на тези документи контролният орган е приел, че служителят Щ. Х. е била на работа на 03.03.2015г., като при изчисляването на трудовото й възнаграждение за този месец, от работодателя не е начислено и изплатено увеличено възнаграждение за работа на официален празник. Видно е, че за дата 03.03.2015г. – вторник, в присъствената форма за месеца, Х. е отразена на работа в І смяна – от 06,00 до 14,00 часа. Нормите на трудовото законодателство вменяват задължение на работодателя за работа през дните на официалните празници, независимо дали представлява извънреден труд или не, на работника или служителя да се заплаща според уговореното, но не по-малко от удвоения размер на трудовото му възнаграждение, което в случая не е сторено. Неизплащането на това нормативно определено допълнително възнаграждение за труд през дните на официалните празници, представлява неизпълнение от страна на работодателя на вмененото му задължение и е основание за ангажиране на административнонаказателната му отговорност.

Правилно първоинстанционния съд е обосновал извод за неприложимост на чл.415в от КТ и за квалифициране на установеното нарушение като „маловажен случай”. В тази разпоредба законодателят е регламентирал привилегировани състави на нарушения на КТ, които могат да бъдат отстранени веднага след установяването им и от които не са произтекли вредни последици за работника или служителя, т.е за приложението на тази норма са въведени две кумулативни изисквания, първото от които е нарушението да бъде отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден в КТ и второто изискване - да не са произтекли вредни последици за работника или служителя. Действително, след констатиране на нарушението по чл.264 от КТ, то е било отстранено от работодателя, като дължимото допълнително възнаграждение е изплатено на 25.06.2015г., но следва да се приеме, че за работника са произтекли неблагоприятни последици, изразяващи се в неполучено възнаграждение за положен труд по време на официален празник, като е налице забавяне на дължимото заплащане за период от време от около 3 месеца. И тъй като то е било заплатено именно вследствие на извършената контролна проверка по спазване нормите на трудовото законодателство, ако тя не беше извършена забавянето би било още по-значително, още повече, че данните по делото сочат, че това не е изолиран случай, а са установени и други 19 идентични нарушения, касаещи неизплатени допълнителни възнаграждения и за други официални празници, което сочи на устойчивост на това поведение на работодателя.  Безспорното то не следва да бъде толерирано, а отговорността да бъде заобикаляна посредством прилагането на института на маловажния случай, като дори и констатираното нарушение да е в обхвата на тази норма, то следва да се преценяват всички други съпътстващи факти по случая.

Като е достигнал до аналогични изводи, Районният съд е постановил правилен съдебен акт, за който не се констатират основания за отмяната му. Ръководен от горните мотиви и на основание чл. чл.221, ал.2 от АПК, Бургаският административен съд, ХVІ-ти състав

 

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ в сила Решение № 115/29.01.2016г., постановено по НАХД № 5499/ 2015г. на Районен съд - Бургас.

 

Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                            ЧЛЕНОВЕ: