Р Е Ш Е Н И Е  1483

 

Град Бургас, 10.08.2012г.

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А :

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ГРАД БУРГАС, ХV-ти административен състав, на дванадесети юли през две хиляди и дванадесета година, в публично заседание, в състав :

 

    ПРЕДСЕДАТЕЛ:  СТАНИМИРА ДРУМЕВА

 ЧЛЕНОВЕ: 1. СТАНИМИР ХРИСТОВ

                                    2. ЧАВДАР ДИМИТРОВ

 

при секретаря Г.Ф., в присъствието на прокурора ГАЛИНА КОЛЕВА, като разгледа докладваното от съдия ДРУМЕВА касационно н.а.х.д. № 426 по описа за 2012 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.63, ал.1, изр. ІІ-ро от ЗАНН, във връзка с чл.208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на „ЕТ Н-Х.В.”, подадена чрез процесуален представител, против решение № 114/25.01.2012г., постановено по н.а.х.д. № 4744 по описа за 2011г. на Районен съд – гр.Бургас, с което е потвърдено наказателно постановление НП № 26146-О-0011733/17.05.2010г., издадено от Директора на Дирекция „Обслужване” при ТД на НАП – град Бургас, с което за нарушение  на чл.125, ал.5 от ЗДДС, на основание чл.179 от същия закон, на касатора е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева.

Касаторът оспорва първоинстанционното решение като необосновано и незаконосъобразно. Счита, че извършеното нарушение е маловажно. Твърди, че не е осъществявал търговска дейност през процесния период, както и че въпреки това е подал нулеви справки декларации за периода от месец октомври 2009г. до месец февруари 2010г. веднага след като е получил покана за това от ТД на НАП – гр.Бургас. Излага доводи, че извършеното нарушение не може да му се вмени във вина, както и за прекомерност на размера на наложената му имуществена санкция. Моли съдът да отмени оспореното решение и да реши спора по същество, като отмени наказателно постановление № 26146-О-0011733/17.05.2010г. Не представя нови доказателства.

В съдебно заседание касаторът, чрез процесуалния си представител, поддържа жалбата на изложените в нея основания и искането от съда.

Ответникът по касация - директор на Дирекция „Обслужване” при ТД на НАП – гр. Бургас, редовно призован, не се явява и не се представлява в съдебно заседание.

Представителят на Бургаска окръжна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Намира решението на първоинстанционния съд за правилно и законосъобразно и пледира то да бъде оставено в сила.

Бургаският административен съд, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба по наведените в нея касационни основания, предвидени в чл.348, ал.1 от НПК, съгласно разпоредбата на чл.218, ал.1 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН, ангажираните по делото доказателства и съобразно закона, намира за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна.

Разгледана по същество, тя е неоснователна.

Наказателното постановление, предмет на оспорване в производството пред районния съд, е издадено въз основа на Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия АА № 001173/05.01.2010г., съставен от инспектор по приходите в дирекция „Обслужване” при ТД на НАП – Бургас на „ЕТ Н-Х.В.” за това, че в качеството си на данъчно задължено лице не е подало справка-декларация по ЗДДС за данъчен период месец ноември 2009г. в срока по чл.125, ал.5 от ЗДДС до 14-то число на месеца, следващ отчетния – до 14.12.2009г.

За да постанови оспореното решение, районният съд е приел за безспорно доказано, че касаторът, като адресат на императивната разпоредба на чл.125, ал.5 от ЗДДС, с бездействието си и с неполагането на дължимата грижа и организация, е осъществил състава на административното нарушение, за което е санкциониран с процесното наказателно постановление. Счел е, че законосъобразно е ангажирана неговата административнонаказателна отговорност на основание чл.179 от ЗДДС. Обосновал е извод, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, опорочаващи административнонаказателното производство срещу нарушителя и накърняващи неговото право на защита.

Решението на районния съд е правилно.

Въз основа на прецизно установената фактическа обстановка, описана в мотивите на решението и съответстваща на изложеното в НП и в АУАН, при редовно събрани в производството писмени и гласни доказателства, районният съд е извел правилни изводи за законосъобразност на издаденото наказателно постановление, които съответстват на материалния закон. Настоящата инстанция споделя изложените от съда мотиви относно правилната правна квалификация на установеното административно нарушение, дадена от административнонаказващия орган, както и относно точното прилагане на санкционната разпоредба на чл.179 от ЗДДС спрямо едноличния търговец.  Въз основа на съвкупната преценка на всички доказателства съдът е обосновал верния извод, че наказателното постановление е издадено при спазване на административнопроизводствените правила и е налице съставомерно деяние, осъществяващо от обективна страна състава на административното нарушение, посочено в НП. Съдът в настоящия касационен състав намира за неотносими възраженията на касатора, че не е осъществил деянието виновно, тъй като той е санкциониран в качеството си на едноличен търговец. Това означава, че неговата административнонаказателна отговорност е обективна и въпросът за субективната страна на състава нарушението не следва да бъде обсъждан.

Районния съд е обсъдил подробно и задълбочено възраженията на жалбоподателя за маловажност на извършеното нарушение с оглед обстоятелството, че не е осъществявал търговска дейност през процесния период. Изложил е подробни съображения за тяхната неоснователност, изтъквайки, че извършваното нарушение е формално и позовавайки се на приложимата в случая разпоредба на чл.125, ал.4 от ЗДДС, вр. чл.125, ал.1 от ЗДДС. Същите възражения са наведени и в касационната жалба и тъй като мотивите, с които районният съд ги е отхвърлил като неоснователни, изцяло се споделят от касационната инстанция, не е необходимо тяхното възпроизвеждане отново.

Неоснователно е и възражението на касатора, че размерът на наложената му с наказателното постановление имуществена санкция е необосновано завишен. Съгласно разпоредбата на чл.179 от ЗДДС, регистрирано по този закон лице, което, като е длъжно, не подаде справка-декларацията по чл. 125, ал. 1, декларацията по чл. 125, ал. 2, отчетните регистри по чл. 124, декларацията по чл. 157, ал. 2 или не ги подаде в предвидените срокове, се наказва с глоба - за физическите лица, които не са търговци, или с имуществена санкция - за юридическите лица и еднолични търговци, в размер от 500 до 10 000 лв. В случая, наложената имуществена санкция е в предвидения законов минимум, с оглед на което и предвид забраната по чл.27, ал.5 от ЗАНН, съдът не разполага с правомощия да намали нейния размер.

Като е достигнал до същите изводи, районният съд е постановил валидно, допустимо и правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Не се установиха наведените касационни основания за отмяна на оспореното решение, поради което съдът намира касационната жалба за неоснователна. 

Воден от горното и на основание чл.221, ал.2, предл. І-во от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр. ІІ-ро от ЗАНН, АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ГРАД БУРГАС, ХV– ти административен състав,

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 114/25.01.2012г., постановено по н.а.х.д. № 4744 по описа за 2011г. на Районен съд – гр.Бургас.

Решението е окончателно.

                                  

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:    

  

 

                                                                       ЧЛЕНОВЕ:     1./                            

 

                                       2./