Р Е Ш Е Н И Е

 

       Номер 870                         от 03.05.2018 год.                град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Административен съд Бургас, втори състав, на седемнадесети април две хиляди и осемнадесета година в публично заседание в следния състав:

 

Председател: Станимир Христов

 

при секретаря Б. Ч. като разгледа докладваното от съдия Христов административно дело номер 425 по описа за 2018 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. чл. 72, ал. 4 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) във вр. с чл. 145 от АПК.

Образувано е по жалба на Т.Г.Д. ЕГН ********** с адрес ***, чрез адв. Р.Й.П. *** със съдебен адрес ***, против Заповед за задържане на лице с рег. № 3388зз-52/13.02.2018 год. издадена от мл. ПИ М.В.Л.в Сектор ОП при Пето РУ при ОДМВР Бургас. Иска се от съда да отмени оспорваната заповед като незаконосъобразна. В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. Р.П. ***, който поддържа заявената претенция и формулира искане за отмяна на оспорения административен акт.

Ответната страна мл. ПИ М.В.Л.в Сектор ОП при Пето РУ при ОДМВР Бургас, редовно призован, явява се лично и заявява твърдение за неоснователност на жалбата, не ангажира доказателства, различни от представените към административната преписка.

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 149, ал. 1 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна.

Предмет на оспорване в настоящото съдебно производство е Заповед за задържане на лице с рег. № 3388зз-52/13.02.2018 год. издадена от мл. ПИ М.В.Л.в Сектор ОП при Пето РУ при ОДМВР Бургас, с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР на 13.02.2018 год. в 21.30 часа е разпоредено задържане за срок от 24 часа на лицето Т.Г.Д. ЕГН ********** в помещение за временно задържане на ЗЗ – ПЗГАПК. В мотивната част на оспорения акт се сочи, има данни, че лицето е извършител на престъпление по ДП 3388-121/13.02.2018 год. на 13.02.2018 год. в гр. Бургас, кв. Сарафово, ул. „Черно море“ № 52 кражба на каса.

Във връзка с подадената жалба и образуваното въз основа на нея съдебно производство, с Разпореждане от 14.02.2018 год. съдията докладчик е изискал от ответника представяне на пълната административна преписка, послужила при постановяване на оспорената заповед за задържане, в т.ч. и всички докладни записки, сведения, писмени обяснения и др. по случая. В изпълнение на така даденото разпореждане, с писмо, рег. № 338800-411/14.02.2018 год., Началника на Пето РУ Бургас е изпратил копие от Заповед за задържане на лице с рег. № 3388зз-52/13.02.2018 год., протокол за обиск на лице и разписка за получаването му, Декларация, с която задържаното лице е декларирало, че е запознато с правата си, че желае адвокатска защита – адв. Р.П., че няма здравословни проблеми, че не желае медицински преглед от лекар по негов избор, не желае медицински преглед от лекар и желае член на семейството му да бъде уведомен за задържането – М.Д., Декларация по чл. 30, ал. 3 от Закона за правната помощ, Талон за медицински преглед за установяване на здравен статус на задържано лице, докладна записка на полицай К.И.Г. към сектор „ОП“ при 05 РУ „Полиция“ гр. Бургас и протокол за извършена проверка на лични вещи, превозни средства, кораби, въздухоплавателни средства, контейнери и вещите, превозвани в тях.

От така представените писмени доказателства се установява следната фактическа обстановка:

В представената по делото докладна записка, изготвена от полицай К.И.Г. към сектор „ОП“ при 05 РУ „Полиция“ гр. Бургас е посочено, че на 13.02.2018 год. е бил на работа за времето от 19.30 часа до 07.30 часа като автопатрул „Бреза 9“ в състав с Т.Б.. Около 21.00 часа са били изпратени от ОДЦ на МВР на КПП на входа на гр. Бургас до бензиностанция „Петрол“, като им е било разпоредено да спират и проверяват всеки автомобил и лицата в него във връзка с опит за кражба на каса от апартамент, намиращ се в кв. Сарафово, ул. „Черно море“ № 52. Около 21.20 часа са спрели лек автомобил „Мерцедес Ц 250 Д“ бял с рег. № ***, управляван от И.Р.К.ЕГН ********** и пътник Т.Г.Д. ЕГН **********. След направена справка с ОДЦ на МВР е установено, че лицата са К.К. (криминален контингент) и отговарят на описанието, дадено от ОДЦ на МВР. Полицай Г. е уведомил дежурния по управление, който е разпоредил лицата да бъдат задържани за срок от 24 часа в АПК в сградата на 05 РУ. Във връзка с това, двете лица са били задържани и отведени в сградата на 05 РУ за изготвяне на нужната документация. За извършената проверка на автомобила е изготвен протокол, приложен към докладната записка. 

Недоволен от така постановената заповед, Т.Д., чрез процесуалния си представител – адв. П. е оспорил същата, като е заявил, че заповедта е незаконосъобразна, поради липса на компетентност, неспазване на определената форма, съществени нарушения на административнопроцесуалните правила, противоречие с материалноправни разпоредби на закона. Формулирано е искане за отмяна на постановената заповед за задържане.

При служебно извършената проверка за законосъобразност на оспорвания административен акт, настоящият съдебен състав констатира, че същият е произнесен от компетентен орган, в законоустановената форма, при спазване на административно производствените правила за неговото издаване, но в противоречие на приложимия материален закон. Този извод се налага по следните съображения:

Нормата на чл. 168, ал. 1 от АПК определя, че съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания за оспорване на административните актове по смисъла на чл. 146 от АПК.

На първо място, Заповед за задържане рег.№ 3388зз-52/13.02.2018 год., с която на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка – задържане за срок до 24 часа, е издадена от компетентен орган – полицейски орган по аргумент от чл. 72, ал. 1 от ЗМВР и при спазване на установената форма и реквизити, предвидени в чл. 74, ал. 2 от ЗМВР. В този смисъл, настоящия съдебен състав не споделя развитите в сезиращата жалба твърдения, че заповедта е постановена от некомпетентен орган. В текста на чл. 72, ал. 1 от ЗМВР е указано, че полицейските органи могат да задържат лице. В случая заповедта е постановена от мл.ПИ (младши полицейски инспектор) М.В.Л.в Сектор ОП при Пето РУ към ОДМВР Бургас, който безспорно притежава качеството на полицейски орган по смисъла на чл. 72, ал. 1 от ЗМВР. Спазена е изискуемата с нормата на чл. 74, ал. 1 ЗМВР форма, като издадената  писмена заповед за задържане е връчена на адресата й. В този смисъл, съда не споделя и развитите от процесуалния представител на жалбоподателя доводи за допуснато процесуално нарушение, свързано с формата на издадения административен акт. Твърди се, че в заповедта в нарушение на изискването на чл. 74, ал. 2, б. „в“ и „г“ от ЗМВР липсва вписване на правото на задържаното лице на медицинска помощ и на телефонно обаждане, с което да съобщи за своето задържане. Действително, оспорената заповед съставлява бланка, в която посочените в чл. 74, ал. 2, б. „в“ и „г“ от ЗМВР реквизити липсват. Така констатираното обаче не съставлява процесуално нарушение от категорията на съществените такива, ограничили правото на защита на задържаното лице, доколкото по административната преписка е приложена декларация от Т.Д., в която същия саморъчно е вписал, че е уведомен за правата си като задържано лице, в т.ч. и правото му на медицинска помощ, каквато е вписал, че не желае и на телефонно обаждане, с което да съобщи за своето задържане, от което се е възползвал, като е вписал, че желае да се уведоми М.Д.. С оглед на това, настоящия съдебен състав не намира, допуснати в хода на административното производство и при издаване на оспорената заповед, съществени нарушения на процесуалните правила. В оспорената заповед изрично се съдържа  указание относно факта кои права са били разяснени на задържаното лице, а обстоятелството, че същото се е запознало с тези права, е удостоверено с подписа му. По делото са налични достатъчно доказателства, че правото на медицинска помощ и правото на телефонно обаждане са били разяснени на задържаното лице като още при самото задържане му е дадена възможността да се свърже с желан от него адвокат.

Независимо от горното, съдът намира, че заповедта е издадена при неправилно приложение на материалния закон. Мотивите в подкрепа на този извод са следните:

Както вече се посочи, в оспорения акт ясно са посочени фактическите и правни основания за издаването й – „има данни, че лицето е извършител на престъпление по ДП 3388-121/13.022018 год. на 13.02.2018 год. в гр. Бургас, кв. Сарафово, ул. „Черно море“ № 52 кражба на каса“. Както и в самата заповед е посочено, за случая е образувано ДП 3388-121/13.02.2018 год.,  т.е. при осъществена хипотеза на чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР.

Задържането за срок от 24 часа по смисъла на чл. 72 от ЗМВР е принудителна административна мярка, която в зависимост от ситуацията би могла да има превантивен или преустановителен характер и се предприема с цел да се предотвратят вредните последици от извършеното престъпление или за да се осуети прикриването на престъплението, както и с цел започването на разследване срещу вероятния извършител на престъплението. Целта на закона с налагането на тази принудителна административна мярка е да се ограничи вредното влияние на евентуално извършено престъпление върху обществото, да се осуети прикриването на извършено престъпление, както и да се създадат условия за безпрепятствено провеждане на полицейската проверка. Нормата на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР оправомощава полицейските органи да задържат лице, за което съществуват данни за съпричастност към извършено престъпление, без да е необходимо да са събрани безспорни доказателства, установяващи, че лицето, спрямо което се прилага принудителната административна мярка, е извършило престъпление. Следователно, достатъчно основание е наличието на данни, обосноваващи предположението за извършено конкретно престъпление и това е критерият по смисъла на закона за издаване на заповед за задържане за срок от 24 часа. Не е необходимо тези данни да са пълни, нито пък категорично да уличават лицето в извършване на престъпно посегателство. 

В конкретния случай в преписката по издаване на оспорения административен акт няма никакви данни по отношение на жалбоподателя Т. Драгиев, които да обосноват съпричастността му към конкретно престъпление, а още по-малко към такова, което е предмет на разследване по образуваното ДП. Независимо от изричното разпореждане на съда за предоставяне на пълната административна преписка, в т.ч. докладни записки, обяснения, сведения и др. по делото не са представени никакви конкретни доказателства в тази насока. По делото липсват каквито и да е доказателства, които да обосноват извод за съпричастност на задържаното лице към извършването на посоченото в оспорената заповед престъпление. Такива данни не са налични и в докладната записка на полицай К.И.Г., от която става ясно, че Д. е бил задържан по разпореждане на дежурния на 05 РУ, но въз основа на какви данни не е ясно. В докладната е записано, че лицата са криминален контингент и отговарят на описанието, дадено от ОДЦ на МВР, но кой и в каква връзка е дал техните описания, от доказателствата по делото не става ясно.

Съгласно чл. 142, ал. 1 от АПК, съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. Това съответствие е неразривно свързано с установяването на фактическите основания за издаване на акта. Към момента на издаване на оспорената заповед за задържане на Т.Г.Д. в преписката не се съдържат доказателства относно наличието на данни, че същия е евентуален извършител на престъпление, каквото е твърдението в мотивите за издаване на оспорената заповед. При посочената липса на доказателства, заповедта се явява издадена при липсващо фактическо основание, което от своя страна съставлява нарушение и на материалния закон. Неизпълнението на изискването на чл. 170, ал. 1 от АПК, съгласно който административният орган трябва да установи съществуването на фактическите основания, посочени в акта и изпълнението на законовите изисквания при издаването му води до неговата незаконосъобразност. В този смисъл е и Решение № 1164/ 02.03.2015г. по адм. дело № 6741/2014г. на ВАС на РБ.

По изложените съображения, съдът намира, че ответникът не е представил никакви доказателства за наличието на предпоставките, при които е бил постановен оспореният акт. Това от своя страна обосновава и извод за незаконосъобразност на последния, тъй като съществен елемент от контрола за законосъобразност, който съдът дължи, е дали материалният закон е бил приложен правилно, т.е. дали лицето е било задържано при наличие на предвидените от закона материалноправни предпоставки.

Предвид така развитите мотиви, оспорената заповед се явява незаконосъобразна, като издадена в несъответствие с материалноправните изисквания на закона, поради което и на основание чл. 172, ал. 1, предл.второ от АПК, във връзка с чл. 72, ал. 4 от ЗМВР, следва да бъде отменена.

Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд Бургас, втори състав

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ  Заповед за задържане на лице с рег. № 3388зз-52/13.02.2018 год. издадена от мл. ПИ М.В.Л.в Сектор ОП при Пето РУ при ОДМВР Бургас.

 

Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

                                                                                              СЪДИЯ: