Р Е Ш Е Н И Е

 

 Номер 911               Година 19.04.2013         Град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, ХІV-ти състав, на четвърти април две хиляди и тринадесета година, в публично заседание, в състав:

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: Станимира ДРУМЕВА

                                                                    ЧЛЕНОВЕ: 1.Даниела ДРАГНЕВА

                                                                                             2.Веселин ЕНЧЕВ

 

Секретаря Г.Ф.

Прокурор Тиха Стоянова

Като разгледа докладваното от съдия Драгнева касационно наказателно административен характер дело номер 425 по описа за 2013 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по касационна жалба подадена от Директор на Басейнова дирекция за Черноморски район, гр.Варна против решение № 2215/2012г., постановено по н.а.х.д. № 3154 по описа за 2012г. на Районен съд гр.Бургас. Счита решението за незаконосъобразно, поради неправилно приложение на закона. Не споделя мотивите на съда обосновали отмяна на наказателното постановление, като счита, направените изводи за допуснати съществени процесуални нарушения при издаването му за неправилни. Иска се отмяна на съдебния акт и решаване на делото по същество, като се потвърди издаденото наказателно постановление.

Ответникът – Сдружение за напояване „Съединение”, гр.Българово представлявано от управителя Д.И.Г., редовно уведомен, не изразява становище по касационната жалба.

Прокурорът от Окръжна прокуратура гр.Бургас дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне в сила на обжалваното съдебно решение, като обосновано и законосъобразно.

Административен съд Бургас намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл.211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение, Районен съд гр.Бургас е отменил наказателно постановление № 812/08.02.2012г. издадено от касатора, с което за извършени от Сдружение за напояване „Съединение”, гр.Българово нарушения на чл.48, ал.1, т.6 и т.13 от Закона за водите и на основа ние чл.200, ал.1, т.4 от ЗВ са му наложени имуществена санкция в размер на 150 лв. и на основание чл. 200, ал.1, т.31 от ЗВ имуществена санкция в размер на 1000 лв. За да постанови решението си съдът е намерил, че по отношение на констатираното неизпълнение на задължително предписание в срок до 30.04.2010г., наказателното постановление следва да бъде отменено, тъй като от посочената дата занапред започват да текат сроковете по чл.34 от ЗАНН и тримесечният срок от откриване на нарушителя изтича съответно на 30.07.2010г., докато АУАН, с който е констатирано нарушението по чл.48, ал.1, т.13 от ЗВ, е съставен на 31.08.2011г. т.е. не само извън тримесечния срок от откриване на нарушителя, но и извън едногодишния срок от извършване на нарушението. По отношение на другото констатирано нарушение, съдът е преценил, че наказателното постановление е незаконосъобразно и в тази му част, тъй като в съставения АУАН и в НП не е посочено времето на извършване на нарушението по чл.48, ал.1, т.6 от ЗВ, което е в противоречие с нормите на чл.42, т.3 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН и възпрепятства съда да извърши проверка на сроковете по чл. 34 от ЗАНН, за които следи служебно. Посочено е, че доколкото нарушението се състои в неизпълнение на задължението за измерване и водене на отчет за изземваните и използваните води, за отвежданите и изпусканите води, за нивата на подземните води и за замърсяващите вещества, според изрично посочените в разрешителното условия т.е. действията, с които се извърша изпълнителното деяние, продължават във времето, то липсата на отразена дата или времеви период в акта и наказателното постановление води до незаконосъобразност на наказателното постановление в тази му част.

Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалва не пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на  обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.

Въз основа на събраните по делото доказателства, първоинстанционният съд е формирал правилна фактическа обстановка, която е съвсем подробно описана и не е необходимо нейното повторно възпроизвеждане.

Правилно първоинстанционният съд е приел, че в случая не е спазен срока по чл.34, ал.1 от ЗАНН, относно констатираното нарушение на чл. 48, ал.1, т.13 от Закона за водите, което представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила и опорочава издаденото наказателно постановление в степен, обуславяща неговата отмяна, без да е необходимо спора да се разглежда по същество.

За конкретния случай, първият възможен момент, от който може да бъде установен нарушителят е деня следващ деня който е определен като краен срок за изпълнение на дадените задължителни предписания. След като тези предписания е следвало да бъдат изпълнени до 30.04.2010г., първият възможен момент от който може да се установи нарушението и нарушителя е следващия ден, като за установяването им е достатъчно от наказващия орган да се констатира само факта на бездействието. Ето защо след като до 30.04.2010г. е следвало да бъдат изпълнени дадените задължителни предписания, срока по чл.34, ал.1 от ЗАНН започва да тече на 01.05.2010г. и последният ден, в който може да се установи това бездействие е 30.07.2010г. В случая АУАН е съставен на 31.08.2011г. т.е след като срока по чл.34, ал.1 от ЗАНН е изтекъл.

По отношение на констатираното нарушение по чл.48, ал.1, т.6 от Закона за водите, настоящия съдебен състав изцяло споделя мотивите на първоинстанционния съд мотиви, като в допълнение следва да се има в предвид и следното:

От събраните в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства се установява, че при извършена проверка на 30.08.2011г., във връзка с изпълнение на условията по Разрешително за водоползване № 200 447/03.07.2006г., издадено от Директора на БДЧР – Варна, на обект - яз. Съдиево-1, титуляра на разрешителното Сдружение за напояване „Съединение”, гр.Българово не извършва ежедневни наблюдения и отчети на подаваните за напояване месечни водни обеми на язовира и не води специален дневник за това. С това деяние е нарушена разпоредбата на чл.48, ал.1, т.6 от ЗВ, съгласно която „Водоползвателите - титуляри на разрешителни, имат задължение да: 6. измерват и да водят отчет за изземваните и използваните води, за отвежданите и изпусканите води, за нивата на подземните води, а при хидротехнически подпорни съоръжения - за водните строежи до максимално ниво, както и за замърсяващите вещества, според изрично посочените в разрешителното условия”.

 За посоченото нарушение, наказващият орган е санкционирал лицето на основание чл.200, ал.1, т.4 от ЗВ, която норма предвижда наказание глоба, съответно имуществена санкция, освен ако не подлежи на по-тежко наказание за физическото или юридическото лице, което: наруши правилата за деклариране, отчитане и контролиране при осъществяване на разрешеното водовземане или ползване на воден обект - от 150лв. до 1000лв., каквото нарушение не е описано в наказателното постановление, тъй като е налице ползване на воден обект в отклонение от предвидените условия в разрешителното. Констатираното нарушение е следвало да бъде санкционирано на основание чл.200, ал.1, т.2, предл.2 от ЗВ, която норма предвижда санкция за всеки който ползва водни обекти, водностопански съоръжения и системи или изгражда такива в отклонение от предвидените условия в разрешителното.

При издаване на едно наказателно постановление следва да е налице единство между описаното нарушение и неговата правна квалификация. Липсата на единство, води до нарушаване правото на защита на санкционираното лице, тъй като то е лишено от възможността да разбере, за което точно нарушение е санкционирано, за това което е описано в мотивите на наказателното постановление или за това което е посочено в санкционната норма. Това нарушение е самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление, без да е необходимо да се изследва въпроса за неговата материална законосъобразност.

Мотивиран от горното, Административен съд гр.Бургас, ХІV-ти състав

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2215/2012г., постановено по н.а.х.д. № 3154 по описа за 2012г. на Районен съд гр.Бургас.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                    ЧЛЕНОВЕ: 1.       

                        

 

                                                2.