Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 1221           Година  06.07.2012         Град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, ХV-ти състав, на четиринадесети юни две хиляди и дванадесета година, в публично заседание, в състав:

 

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: Станимир ХРИСТОВ

                                                                ЧЛЕНОВЕ:  1. Даниела ДРАГНЕВА

                                                                                          2. Чавдар ДИМИТРОВ

 

Секретаря: Г.Ф.

Прокурор: Желязко Георгиев

Като разгледа докладваното от съдия Драгнева касационно наказателно административен характер дело номер 425 по описа за 2012 година и за да се произнесе, взе предвид следното:        

Производството по делото е образувано по касационна жалба подадена от Директора на ТД на НАП гр.Бургас срещу решение № 156 от 02.02.2012г., постановено по н.а.х.д. № 4711 по описа за 2011г. на Районен съд гр.Бургас. Счита, че съдът правилно е изяснил фактическата обстановка, но не споделя мотивите за допуснато съществено процесуално нарушение, довели до отмяна на издаденото НП. Оспорва изводите на съда за приложимост на чл.34 от ЗАНН, като счита, че 3-месечният срок за съставяне на АУАН започва да тече от момента, в който органът е узнал кой е нарушителя, а не от момента, в който е могъл или е бил длъжен да узнае. Иска се отмяна на съдебния акт и решаване на делото по същество, като се потвърди издаденото наказателно постановление.

Ответникът - В.Г.К. ***, редовно уведомен не изразява становище по касационната жалба.

 Прокурорът от Окръжна прокуратура гр.Бургас дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне в сила на първоинстанционното съдебно решение като правилно и  законосъобразно.

Административен съд Бургас намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл.211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

С обжалваното решение Районен съд гр.Бургас е отменил наказателно постановление № 33811-О-0041576/01.07.2011г., издадено от директора на дирекция „Обслужване” при ТД на НАП гр.Бургас, с което за нарушение на чл.51, ал.2 от ЗКПО (отм.), на основание чл.65, ал.1 от ЗКПО (отм.), във връзка с чл.3, ал.1 от ЗАНН на ответника по касация е наложена имуществена санкция в размер на 100 лева. По същество съдът е приел, че в производството са допуснати съществени процесуални нарушения от категорията, представляващи самостоятелни отменителни основания, тъй като нарушителят е бил известен на данъчната администрация още към 01.04.2006г., а АУАН е съставен на 05.10.2006г., близо шест месеца от откриване на нарушителя. В допълнение съдът е приел и че наказателното постановление е издадено след изтичане на 6 – месечния срок по чл.34, ал.3 от ЗАНН от съставяне на акта.

Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на  обжалвано то решение с материалния закон, съдът следи служебно.

Безспорно, спазването на предвидените в закона срокове за ангажиране административнонаказателната отговорност на нарушителя е предпоставка за законосъобразното развитие на производството по реализирането и. Неспазването на същите представлява съществено нарушение на административно производствените правила, което опорочава издаденото наказателно постановление в степен, обуславяща неговата отмяна.

С оспореното наказателно постановление, на В.Г.К. е вменено нарушение на чл.51, ал.2 от ЗКПО (отм.) за това, че не е подал данъчна декларация по ал.1 за финансовата 2005г. Съгласно сочената за нарушена разпоредба, данъчната декларация се подава от данъчно задължените лица в териториалната дирекция по данъчна регистрация до 31 март на следващата календарна година. В настоящия случай, правилно е установено от Районен съд гр.Бургас, че отговорността на задълженото лице е ангажирана в противоречие с правилото на чл.34, ал.1, изр.второ, предл.първо от ЗАНН, според което не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен АУАН в продължение на три месеца от откриване на нарушителя. Крайният срок за изпълнение на задължението по чл.52, ал.2 от ЗКПО е бил 31.03.2006г., като на 01.04.2006г. е моментът, от който нарушителят става известен на административнонаказващия орган, а дали административният орган “ще узнае” този факт е въпрос на полагане на дължимата грижа в разумни срокове. Органът разполага с тримесечен срок да състави АУАН за установяване на извършеното нарушение, като този срок изтича на 01.07.2006г., а АУАН, въз основа на който е издадено оспореното наказателно постановление е съставен на 05.10.2006г., т.е. след изтичане на срока по чл.34, ал.1, изр.второ, предл.първо от ЗАНН.

С оглед изложеното и на основание  чл.221, ал.2 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, обжалваното решение, като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила.

Мотивиран от горното, Административен съд гр.БУРГАС,

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 156 от 02.02.2012г., постановено по н.а.х.д. № 4711 по описа за 2011г. на Районен съд гр.Бургас.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                    ЧЛЕНОВЕ: 1.         

           

           

                                                              2.