Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№:896                                  20.05.2015г.                            гр.Бургас,

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Административен съд – гр.Бургас                                                              VІІ състав

На осми май                                                          две хиляди и петнадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател:….Р. Йосифов

Секретар: С.Х.

Прокурор: Тиха Стоянова

като разгледа докладваното от Р. Йосифов

административно дело № 424 по описа за 2015 година, за да се произнесе взе пред вид следното:

 

 

Производството е по реда на чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

Образувано е по искова молба на П.А.М., ЕГН-**********, понастоящем в Затвора Бургас, срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ при Министерство на правосъдието-София (ГДИН), за присъждане на обезщетение за времето през което изтърпява наказание лишаване от свобода в Затвора гр.Бургас, считано от 25.11.2014г. до датата на предявяване на иска – 26.02.2015г., в размер на 13`800,00лв., ведно със законната лихва върху главницата от предявяване на иска до окончателното плащане, за претърпени неимуществени вреди следствие на незаконосъобразни действия и бездействия на длъжностни лица от администрацията на Затвора Бургас. Част от сумата в размер на 9`200,00лв. за посочения период, се претендира за претърпени болки и страдания поради липса на тоалетна, течаща вода и санитарно-битови условия в помещението в което е изтърпявал наказанието лишаване от свобода, а останалата част – 4`600,00лв. се претендира поради неосигурено навременно медицинско обслужване.

Ответникът – ГД-Изпълнение на наказанията, в представения писмен отговор, в хода на проведеното открито съдебно заседание и представената писмена защита, чрез процесуалния си представител ю.к.Ч., оспорва исковата молба. Счита същата за недопустима, а по същество и за неоснователна и пледира да бъде отхвърлена, като се присъди юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура Бургас, дава заключение за частична основателност на исковата молба, по отношение липсата на течаща вода и тоалетна в килията и пледира за уважаване на иска в тази му част по справедливост. 

Исковата молба е процесуално допустима, тъй като са налице обуславящите я положителните процесуални предпоставки. Претенцията на ищеца е за присъждането на обезщетение за неимуществени вреди, причинени му незаконосъобразни действия и бездействия на длъжностни лица от администрацията на Затвора Бургас.

Съгласно чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица, при или по повод изпълнение на административна дейност. След като има твърдения за причинена вреда на ищеца за която се твърди, че е в причинна връзка с незаконосъобразни действия и бездействия на длъжностни лица от администрацията на Затвора Бургас, е налице спор по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за вреди от административна дейност, който е подсъден на административните съдилища.

Съгласно разпоредбата на чл.203, ал.1 от АПК гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица.

Съгласно чл.204, ал.4 от АПК, незаконосъобразността на действието или бездействието се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетението, поради което са налице предпоставките за завеждане на иск по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ и исковата претенция е процесуално допустима.

Разгледано по същество исковата претенция е частично основателна, по следните съображения:

Обезщетение по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ се дължи за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Във фактическия състав на отговорността на държавата или общината за дейността на администрацията, визирана в чл.1, ал.1 от ЗОДОВ се включват следните елементи: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината, при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт; причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействия и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.

С предявения иск се претендира обезщетение за неимуществени вреди, причинени от бездействието на длъжностни лица, представляващи администрацията на Затвора Бургас, които са подчинени на ответника ГДИН, при престоя на ищеца в същия затвора в периода от 25.11.2014г. до предявяването на иска на 26.02.2015г. Твърдяното от ищеца бездействие се изразява в неосигуряване на достатъчна жилищна площ в килията, в която е настанен – по-малко от 1кв.м. площ, съчетана с недостатъчност на осветлението и приток на чист въздух, което се обуславя и от простиране в помещението на изпрани дрехи, също така липсвал му е постоянен достъп до санитарен възел и до течаща вода, поради което е използвал намираща се в килията кофа, недостатъчно било и времето отредено за къпане, липса на хигиена, климатизация и отопление, наличието на хлебарки и дървеници, некачествена храна. По отношение на медицинското обслужване, същото било осигурявано само веднъж седмично, а не когато има нужда, можел да ползва услугите на фелдшер, а на лекар - само по предварително записване. Ищецът твърди, че поради бездействието на ответника да изпълни тези задължения за него са настъпили неимуществени вреди, тъй като е бил подложен на изтезания, жестоко и нечовешко отношение.

Съгласно представеното по делото писмено становище рег.№ 1100/07.04.2015г. (л.38 от делото) от инспектор „СДВР“ И.Л., през процесния период от 25.11.2014г. до 26.02.2015г., ищецът е изтърпявал наказание осем месеца лишаване от свобода в Затвора Бургас при строг режим, считано от 25.11.2014г., когато постъпил в затвора и бил настанен в приемното отделение. Там престоял до 16.12.2014г., като бил настанен в спално помещение №308 с обща площ от 13,40кв.м. с още пет лица, при средно полагаща се площ за всеки от 2,23кв.м. На 16.12.2014г. бил настанен в шеста група за осъдени в спално помещение №213 с обща площ от 27,72кв.м., където е до момента заедно с 20 лишени от свобода, при средно полагаща се площ за всеки от 1,39кв.м. Съгласно конструктивните особености на сградата на Затвора Бургас, в спалните помещения не е предвидено и не съществуват тоалетни възли и течаща вода. През деня от 08.00 до 20.00 часа, всички помещения на групите са отворени и лишените от свобода имат свободен достъп до течаща вода и санитарен възел. Студената вода се подава непрекъснато, а два дни в седмицата се подава и топла вода. След заключване на помещенията в 20.00 часа, лишените от свобода ползват индивидуално бутилки за вода, но нямат достъп до санитарните възли. Те сами определят режима за поддържане на хигиената в помещенията които обитават, чистотата на въздуха и разположението на леглата. Хигиената в спалните и общите помещения се поддържа от специално определени лица – хигиенисти и дежурни по хигиената в спалното помещение. На лишените от свобода е осигурен достъп до медицински център към затвора по график, а по необходимост и извънредно, като е допустимо и извеждането им на външен специалист за по-задълбочено медицинско изследване.

Първата част на претенцията е за обезщетяване на неимуществените вреди, претърпени от ищеца при престоя му в помещение на Затвора Бургас, което не отговаря на хигиенно-битовите изисквания.

Задължението на ответната страна да осигури на лишените от свобода постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода е разписано в чл.20, ал.3 от ППЗИНЗС. В заведенията от закрит тип ползването на санитарен възел и течаща вода се осъществява в спалните помещения. В настоящия случай от представено писмено становище от ответника се установява, че спалното помещение в което е бил настанен ищеца не е разполагало със санитарен възел и течаща вода. От показанията на свидетелите се установява също, че през нощта на лишените от свобода е била осигурена кофа, която да се ползва при необходимост за тоалетни нужди и да се почиства сутринта. Изложените от ответника фактически твърдения имат характера на съдебно признание на факт по смисъла на чл.175 от ГПК и кореспондират на изложеното от инспектор „СДВР“ И.Л. становище, поради което настоящият съдебен състав ги възприема като достоверни и обективни.

За установяване на твърденията в исковата молба по делото са разпитани свидетелите К., К. и В.. Те също потвърждават, че в спалното помещение на ищеца няма баня и тоалетна. В общия коридор има само студена вода. Лишените от свобода се къпят по график във вторник и четвъртък, когато имат достъп до топла вода. Достъпът до чешма с течаща вода е ограничен в периода от 6,30 часа сутринта до 20,30 часа вечерта. През нощта не е възможно използването на течаща вода. Тоалетната през нощта е заключена, поради което се използват кофи. За почистването на килиите и коридора се използват една стирка и малко препарат, които свидетелите преценят като крайно недостатъчни. Показанията на свидетелите съдът кредитира като достоверни поради липсата на противоречия в тях и поради съответствието им с представените по делото писмени становища от ответната страна. За пълнота на мотивите е необходимо да се отбележи, че фактическата установеност по делото кореспондира напълно на констатациите в Докладите до Българското правителство, извършен от Европейския комитет за превенция на изтезанията и нехуманното и деградиращо отношение или наказания, които са служебно известни на съда и са публикувани на интернет-страницата на Министерство на правосъдието (https://mjs.bg/119/).

С оглед на това, съдът приема за безспорно установено, че в периода от 25.11.2014г. до 26.02.2015г., т.е. за три месеца, ГДИН не е осигурила постоянен достъп на ищеца до санитарен възел и течаща вода в спалните помещения, с което е осъществила първата от трите кумулативно предвидени предпоставки на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.

Ограниченият достъп до тоалетна, течаща вода, безспорно предпоставят нечовешко и унизително отношение и представляват нарушение на чл.3 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, която е ратифицирана от България със закон, приет то НС на 31 юли 1992г., ДВ, бр.66/1992г., обн. ДВ, бр.80/1992г. в сила от 07.09.1992г. Отговорността на държавата и общините за причинените вреди по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ е обективна и освобождава ищеца от тежестта да доказва вина на конкретно длъжностно лице. Обективният характер означава още, че държавата отговаря за вредите, причинени от нейните органи или длъжностни лица при изпълнение на административната дейност, които са последица от незаконосъобразните им актове, действия или бездействия, без значение дали са причинени виновно от тях. В това именно се състои различието между този вид отговорност и деликтната отговорност по чл.45 от ЗЗД. В конкретния случай е безспорно установено противоправното фактическо бездействие на ответника и претърпените от това бездействие неимуществени вреди – унижаване на човешкото достойнство на П.М.. Няма съмнение също, че е налице причинна връзка между ограничения достъп до сервизните помещения и претърпените от М. физически и психически болки, страдания и неудобства, поради което искът му се явява основателен.

Съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди се присъжда от съда по справедливост. То винаги се присъжда за конкретно претърпени болки и страдания и се основава на обективно съществуващи факти и обстоятелства. Размерът на обезщетението зависи от степента и характера на вредите и от продължителността на периода, през който са били изтърпени. В конкретния случай ищецът претендира вреди за периода от 25.11.2014г. до 26.02.2015г., което е сравнително кратък за характера на причинените неудобства и страдания. Поради това, справедливото обезщетение, което М. трябва да получи е в размер на 90,00 лева, ведно със законната лихва от деня на забавата до окончателното му изплащане. В останалата част до предявения размер от 9`200,00лв., претенцията в частта за претърпени болки и страдания поради липса на тоалетна и санитарно-битови услови, е неоснователна и трябва да се отхвърли.

Втората част на претенция на ищеца е за обезщетяване на неимуществените вреди в резултат неосигурено навременно медицинско обслужване за същия период – от 25.11.2014г. до 26.02.2015г.

Задължението на ответната страна за оказване на медицинска помощ и здравен контрол е разписано в чл.128, ал.1 от ЗИНЗС и в издадената по делегация от този текст Наредба № 2/22.03.2010г. за условията и реда за медицинско обслужване в местата за лишаване от свобода. Според правилото на законовата норма, при изпълнение на наказанието лишаване от свобода се създават условия за опазване на физическото и психическото здраве на лишените от свобода. Според чл.12, чл.13 и чл.14 от Наредба № 2/22.03.2010г., амбулаторният прием в медицинския център се извършва по график, утвърден от началника на затвора или поправителния дом. Лишените от свобода, които желаят да посетят медицински специалист, се записват в специален дневник, който се съхранява при постовия надзирател. Прегледът се осъществява от медицински специалист в срок до 24 часа от вписването. Амбулаторният прием се извършва от медицински специалист в медицински център, като при необходимост може да присъства и служител от надзорно-охранителния състав. Амбулаторният преглед се регистрира в амбулаторна книга, в която се записват имената на пациента, диагнозата с латинското наименование на заболяването и предписаното лечение. При необходимост се определя дата за повторно явяване, дават се препоръки за освобождаване от работа, за амбулаторно или стационарно лечение и други медицински препоръки. Болните с температура или съмнения за инфекциозно заболяване, с травми, отравяния или други спешни състояния се приемат незабавно и по всяко време. Осигуряването на спешна медицинска помощ в местата за лишаване от свобода в извънработно време на медицинския център се урежда със заповед на началника на съответното място за лишаване от свобода по предложение на директора на медицинския център. На територията на местата за лишаване от свобода се извършва систематичен и насочен здравен контрол за спазване и изпълнение на установените с нормативен акт здравни изисквания за обектите с обществено предназначение към местата за лишаване от свобода. Здравният контрол в местата за лишаване от свобода се упражнява от служителите на сектор "Медицинско обслужване в местата за лишаване от свобода" към ГДИН (чл.66 и чл.67 от Наредба № 2/22.03.2010г).

В настоящия случай не се спори между страните в процеса, че в Затвора Бургас има медицински център. От събраните по делото свидетелски показания се установява, че медицинска помощ се оказва от външен лекар два пъти седмично, а през другото време се осъществява от фелдшер и зъболекар. (Св.К.). Св.К. заявява, че е имал проблем от дървениците в петък, но бил прегледан от лекаря в понеделник, а зъболекарят не бил добър специалист. Според показанията на свидетеля В. по спешност при лекар не се ходи и ако се разболееш и не си записан, е проблем.

От събраните по делото доказателства не се установява по безспорен начин ответната страна да е проявила бездействие и да не е осигурила дължимата медицинска помощ на ищеца, така както тя е описана в цитираните по-горе нормативни актове. Няма нито направени твърдения в исковата молба, нито установени факти в хода на делото, самият ищец (а не други лишени от свобода) да е страдал от някакво заболяване и да се е нуждаел от медицинска помощ. Посочените от свидетелите факти са общи и не дават основание да се приеме, че ГДИН фактически не е изпълнила задължението си да окаже медицинска помощ по отношение именно на ищеца и да проведе систематичен и насочен здравен контрол. Този извод следва както от общите показания на свидетелите, така и от приложения по делото здравен картон на ищеца и данни от медицински преглед при постъпването в затвора. От последните се установява, че на М. е извършвана необходимата профилактична медицинска дейност. По делото не се твърди и не се установява той да се е записал в специалния дневник по чл.12, ал.2 от Наредба № 2/22.03.2010г. и да му е отказан амбулаторен преглед или да е бил в състояние, което изисква незабавен прием. Поради това, съдът не приема за установено, че в конкретния случай е налице незаконосъобразно бездействие на ответника, с което се отрича наличието на първата от трите кумулативно предвидени предпоставки на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.

Предвид гореизложеното, исковата молба на П.М. в частта, в която се иска обезщетение за претърпени неимуществени вреди поради неоказано медицинско обслужване и здравен контрол по време на престоя му в Затвора в Бургас за периода от 25.11.2014г. до 26.02.2015г. в размер на 4`600,00лв., се явява неоснователна и трябва да се отхвърли.

Съгласно чл.10, ал.2 от ЗОДОВ, ако искът бъде отхвърлен изцяло, съдът осъжда ищеца да заплати разноските по производството. Разноските се заплащат от ищеца и при оттегляне на иска изцяло или при отказ от иска изцяло.

Съгласно чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса, като съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска.

В настоящия случай по делото са представени доказателства за заплатена държавна такса в размер на 10 лева, която следва да бъде присъдена изцяло предвид, че съразмерно с уважената част от иска се заплаща само адвокатското възнаграждение. Няма данни за договорен и изплатен размер на адвокатското възнаграждение, на някой от двамата упълномощени адвокати – адв.Н.А. ***, поради което разноски за такова не следва да бъдат присъждани.

Нормите на чл.10, ал.2 и ал.3 от ЗОДОВ са специални и дерогират общото правило на чл.78, ал.3 от ГПК, съгласно което ответникът също има право да иска заплащане на направените от него разноски съразмерно с отхвърлената част от иска. Ето защо, въпреки частичната основателност на исковата претенция, искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователно.

Мотивиран от това Административен съд Бургас, седми състав

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ при Министерство на правосъдието-София да заплати на П.А.М., ЕГН-**********, лишен от свобода в Затвора Бургас обезщетение в размер общо на 90,00лв. (деветдесет лева) за претърпени неимуществени вреди – преживяно унизително и недостойно отношение, следствие противоправно бездействие на служители на ГДИН, изразяващо се в липса на тоалетна, течаща вода и санитарно-битови условия в периода от 25.11.2014г. до 26.02.2015г., като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния предявен размер от 13`800,00лв. (тринадесет хиляди и осемстотин лева).

ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ при Министерство на правосъдието-София да заплати на П.А.М., ЕГН-**********, съдебно-деловодни разноски в размер на 10,00лв. (десет лева).

Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                                          СЪДИЯ: