Р   Е   Ш  Е  Н   И   Е  1393

 

гр. Бургас, 1 август  2012 г.

 

В     ИМЕТО     НА     НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, ХІV състав, в съдебно заседание на четиринадесети юни, през две хиляди и дванадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  СТАНИМИРА ДРУМЕВА

 ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА РАДИКОВА

ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА

 

При секретар Г.Ф. и с участието на прокурора ГАЛИНА КОЛЕВА, изслуша докладваното от съдия ГАЛИНА РАДИКОВА КНАХД № 424/2012 Г.

Производството е по реда на чл.63, ал.1 ЗАНН във вр. с чл.208 и сл. от АПК.

Образувано е  по касационна жалба, подадена от адвокат С. И., в качеството му на процесуален представител на „И.иД.” ЕООД гр. Бургас, против Решение №270/2012 година, постановено по н.а.х.д. №4809 по описа за 2011 година на Районен съд – гр. Бургас. С решението е потвърдено наказателно постановление №642/18.07.2011 година на Директор на ТД на НАП Бургас, с което на „И.иД.” ЕООД гр. Бургас на основание чл. 185, ал. 2 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 3 000 лева.

Касаторът твърди, че решението е постановено при неправилно приложение на материалния закон. Счита, че дори и да е извършил нарушение, то следва да се санкционира съобразно разпоредбата на чл.185, ал. 2, предл. последно от ЗДДС, тъй като не е установено, извършеното нарушение да е довело до неотразяване на приходи. Иска отмяна на решението и на наказателното постановление.

 В съдебно заседание касаторът и ответникът по касационната жалба не вземат становище.

Представителят на Окръжна прокуратура гр. Бургас намира жалбата за неоснователна.

Административен съд – гр. Бургас намира, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл.211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

В хода на първоинстанционното съдебно дирене са били събрани достатъчно доказателства, въз основа на които да се направи извод, че касаторът е извършил нарушението, за което му е наложена санкция. В наказателното постановление са посочени релевантните за спора факти, които не са оборени пред съда, а именно, че на 02.06.2011 г. в търговски обект – пицария „Виктория”, находяща се в гр. Бургас, не се съхраняват, липсват и не могат да се представят от задълженото лице контролните ленти за периода от 01.01.2011 г. до 01.06.2011 г. на фискално устройство, идентифицирано по модел и номера.

Правилно административнонаказващият орган е приел, че изложените факти сочат на осъществяване от обективна страна на състава на нарушението по чл. 185, ал. 2 от ЗДДС. Освен това, констатираното е нарушение на разпоредбата на чл. 42, ал. 4 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на Министерство на финансите. Последната наредба урежда реда и начина за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства и други.

Приложената към фактите санкционна разпоредба сочи, че лице, което наруши реда и начина за съхраняване на документи, издавани от или във връзка с фискалните устройства се наказва – за юридически лица и едноличните търговци с имуществена санкция в размер от 3 000 лева до 10 000 лева. В настоящия случай е установено, че касаторът е извършил нарушение на реда за съхраняването на документи, като не е представил при проверката контролни ленти от фискално устройство за период от половин година. Затова правилно му е наложена и имуществена санкция, която е към минимума на предвиденото в закона.

Възражението, че санкцията следва да бъде приложена при хипотезата на чл. 185, ал. 2, предл. последно от ЗДДС е неоснователно. Тази норма предвижда  възможност за налагане на по-ниски санкции, такива, предвидени в ал. 1 на текста тогава, когато нарушението не води до неотразяване на приходи. Касаторът счита, че приложимостта на тази норма се обуславя от обстоятелството, че административнонаказващият орган не е доказал наличието на такива неотразени приходи.

Тази теза не може да бъде споделена. Предвидената в разпоредбата на чл. 185, ал. 2, предл. последно ЗДДС привилегия е приложима само тогава, когато с оглед естеството на нарушението дори и хипотетично не е възможно да има неотразяване на приходи, а не категорично да е доказано, че в резултат на нарушението фактически не са отразени приходи в определен размер.

В настоящия случай е констатирано такова нарушение, което с оглед естеството си е възможно да е довело до неотразяване на приходи. Това е така защото в контролните ленти е възможно да не са отразени всички извършени сделки. Като не са съхранени контролните ленти не може да се направи съпоставка между отразеното в тях и евентуалното му съответствие към касовата книга. Отделно от това, няма как да бъде проверена и действителността на отчетените приходи за периода.

След като съществува хипотетична възможност нарушението да води до неотразяване на приходи, то е неприложима и разпоредбата на чл. 185, ал. 2, предл. последно ЗДДС.

Поради това и на основание чл. 221 АПК, ХІV състав на Административен съд – гр. Бургас,

 

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №270/2012 година, постановено по н.а.х.д. №4809 по описа за 2011 година на Районен съд – гр. Бургас.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: