РЕШЕНИЕ

 

№………….                 дата 17 май 2011 год.                 град Бургас

 

В  ИМЕТО  НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Бургас,   ІХ-ти състав,

в публично заседание на 02 май 2011 год.,

 в следния състав:

 

                                                                        Съдия:  ПАВЛИНА СТОЙЧЕВА

                                         

Секретар: К.Л.

Прокурор: ………………….

 

разгледа адм. дело № 424 по описа за 2011 год.

и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във вр. с чл.65, ал.4 от ЗОС.

         Предмет на оспорване е Заповед № 296/03.02.2011 год. на кмета на община Бургас, с която, на основание чл.65, ал.1 от ЗОС, е наредено да се изземе от държането на “Паола-К” ЕООД недвижим имот общинска собственост, представляващ обект № 15 – кафе, находящ се на второ ниво в Спортна зала “Младост”, в УПИ ІІ, кв.49 по плана на ж.к. “Славейков”, гр.Бургас, с площ от 102 кв.м. и граници, конкретно описани.

         Жалбоподателят “Паола-К” ЕООД оспорва издадената заповед, като релевираните доводи за незаконосъобразност са нарушение на материалния закон, на административнопроизводствените правила и постановяване на административния акт в несъответствие с целта на закона. Възразява, че дружеството нито държи, нито владее процесния имот, който е бил освободен при предсрочното прекратяване на договора за наем и по никакъв начин не препятства упражняване на собственическите права на община Бургас, поради което е било безпредметно издаването на процесната заповед. Иска се отмяна на заповедта.

         В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от пълномощник, който поддържа жалбата на сочените в нея основания, представя допълнителни доказателства в защита на възражението си, че към момента на издаване на административния акт имотът вече е бил освободен от дружеството-наемател. Претендира заплащане на разноските по делото.

         Ответникът – кмет на община Бургас се представлява от юрисконсулт, който оспорва основателността на жалбата, като поддържа становището, че към момента на издаване на оспорената заповед дружеството е продължавало да държи имота, който не е бил освободен от неговите вещи и не е бил предаден ключа на помещението.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, обсъди доводите на страните и съобрази разпоредбите на закона, установи следното:

         Жалбата е процесуално допустима за разглеждане, като подадена от надлежна страна, засегната от действието на издадения административен акт и депозирана в предвидения от закона срок.

         Разгледана по същество, е неоснователна.

         Установява се по делото, че между жалбоподателя “Паола-К” ЕООД  и община Бургас е сключен Договор за отдаване под наем на имот – общинска собственост от 10.12.2008г., видно от който, наемодателят община Бургас е предоставила на наемателя “Паола-К” ЕООД за временно и възмездно ползване недвижим имот, представляващ обособена част от имот – публична общинска собственост, находящ се на второ ниво в спортна зала “Младост”, в УПИ ІІ, кв.49 по плана на ж.к. “Славейков”, представляващ обект № 15, с предназначение - кафе, с полезна площ от 102 кв.м., при граници, конкретно описани, срещу задължение за заплащане на определена наемна цена. Договорът е сключен за срок от пет години, считано от датата на сключването му – 10.12.2008г. Договорено е имотът да се ползва във вида и състоянието, в което се предоставя, а всички направени преустройства и подобрения са за сметка на наемателя. В раздел Санкции и неустойки – чл.20.3 е договорено при забавено плащане на наемната цена повече от 45 дни договорът да се прекрати едностранно без предизвестие от наемодателя. 

         Впоследствие, между страните по договора е разменена кореспонденция вх. № 70-П-302/22.07.2009г., видно от която, в резултат на извършващи се в съседство строителни дейности, оказващи негативно влияние върху търговската дейност на търговеца, наемателят “Паола-К” ЕООД е предложил на наемодателя община Бургас да бъде преразгледан договорения месечен наем и същият да бъде намален, с оглед нововъзникналите обстоятелства досежно извършвания в съседство строеж. Предложението е било отклонено с отговор изх. № 356/18.08.2009г, поради правна невъзможност да бъдат изменени условията по спечеления търг.

         В резултат на преустановените плащания на наемната цена, до жалбоподателя е изпратено уведомление изх. № 151/17.03.2010г., видно от което, община Бургас е посочила, че не са заплатени и са дължими месечните наеми за м.08.-м.12.2009г. и м.01.2010г., с което е поканила наемателят да заплати дължимата сума, като в случай на неизпълнение уведомлението ще се счита за такова, с което се прекратява договора на основание чл.20.3 от същия.

         С писмо изх. № 70-00-153/1/31.08.2010г., кметът на община Бургас, на основание чл.20.3 от договора, прекратил наемното правоотношение, считано от 01.09.2010г.

         С писмо изх. № 94-К-58/27.01.2011г. административният орган уведомил на основание чл.26, ал.1 от АОПК дружеството-жалбоподател за откриване на производство по издаване на заповед по реда на чл.65 от ЗОС за изземване на имота.

         По това писмо е депозирано становище от “Паола-К” ЕООД вх. № И-94-К-64/31.01.2011г., видно от което, дружеството е възразило, че не са налице материалните предпоставки за издаване на административен акт   по реда на чл.65, ал.1 от ЗОС, тъй като дружеството е освободило обекта, не го държи и не осъществява под никаква форма фактическа власт върху имота.

         Като взел предвид горните фактически констатации и като се позовал на обстоятелството, че въпреки прекратяването на наемния договор, държането на имота не е предадено от наемателя “Паола-К” ЕООД, тъй като не е предаден ключа на помещението и в него се съхранява имущество на дружеството, кметът на община Бургас приел, че са налице материалните предпоставки по смисъла на чл.65, ал.1 от ЗОС, с оглед на което издал процесната заповед за изземване на процесния недвижим имот – общинска собственост от държането на жалбоподателя “Паола-К” ЕООД.

         Заповедта е законосъобразна.

         Съгласно нормата на чл.65, ал.1 от ЗОС,  общински имот, който се владее или държи без основание, не се използува по предназначение или необходимостта от него е отпаднала, се изземва въз основа на заповед на кмета на общината. Приложима в настоящия случай е първата хипотеза – имотът да се владее или държи без правно основание.

Безспорна в настоящия случай е първата предпоставка – имотът е общински. Спорът между страните се свежда относно наличието на втората предпоставка на посочената правна норма, а именно – дали към момента на издаване на процесната заповед дружеството е продължавало да държи процесния имот или не.

         Тезата на жалбоподателя е, че той не държи имота към момента на издаване на заповедта за изземването му, като обектът е бил освободен още към момента на прекратяване на наемното правоотношение, поради което заповедта е лишена от предмет.

         Тезата на административният орган е, че дружеството е продължавало да държи имота, в който е съхранявало свое имущество. 

         Сключеният договор за наем на процесния имот не сочи вида и състоянието на имота към момента на неговото наемане и в частност не установява наличието на вещи в него. От друга страна, видно от съставения протокол на датата на неговото принудително изземване № 01/08.02.2011г., проведено с оглед предварителната изпълняемост на акта, в помещението са описани като налични множество вещи, конкретно описани в т.1-т.30 от протокола. Дали тези вещи са такива, останали от предходен наемател, в какъвто смисъл са възраженията на жалбоподателя и за които той ангажира гласни доказателствени средства посредством разпита на св.К.Панайотов, не може да бъде установено по безспорен начин. Свидетелят Панайотов посочи, че той, като предходен наемател на имота, е оставил в него извършените подобрения, в какъвто смисъл са били клаузите на сключения от него предходен договор за наем, като в тази връзка посочи, че е оставил обзавеждането в кафето – окачени тавани, тежки мебели за сепарета. В съставения протокол обаче са описани и множество други вещи, измежду които и такива, които не представляват подобрения в имота – столове, маси, чаши – стъклени и порцеланови, печки, постелки за столове и др. под., които по своя характер не представляват част от подобренията и е обективно възможно да бъдат изнесени при освобождаването на обекта. За струпването на множество мебели, заключени в помещението свидетелства и св.Д.В.

         При тези фактически данни, може да се направи обоснован извод, че към момента на издаване на процесната заповед, при все, че жалбоподателят вече не е стопанисвал ефективно имота, като е преустановил в него търговската си дейност в един предходен момент, той е продължавал да съхранява в него вещи. Този факт навежда на извод, че жалбоподателят е държал имота към момента на издаване на процесната заповед, като действията по държане не следва да се схващат само като ефективното му стопанисване, но и като всякакви други проявни форми на  съпричастност към ползването на обекта, включително и действия по съхраняване на вещи в него. Понятията владение и държане, използвани в хипотезата на нормата на чл. 65, ал. 1 от ЗОбС, са общи за правото и се определят от нормите на чл. 68, ал. 1 и ал. 2 от Закона за собствеността. Наличието на вещи в имота сочи на намерение същият да се държи  по смисъла на закона, поради което издадената заповед не е лишена от предмет и не се отклонява от целта на Закона за общинската собственост. 

         Неоснователно е и възражението за допуснати съществени нарушения в хода на административната процедура, свързани с уведомяването на жалбоподателя по реда на чл.26, ал.2 от АПК за започването на административното производство, което е ограничило възможността да се изложи становище и да се представят доказателства за изясняване на факти от значение за случая. Дори и уведомяването по този ред да се възприеме като нарушение поради отсъствие на предпоставките за уведомяване на страната по този ред, това нарушение съдът не възприема като съществено такова, тъй като не влияе по същество на издадения впоследствие административен акт. Жалбоподателят разполага с процесуална възможност в хода на съдебното производство да изложи възраженията, както и да ангажира необходимите доказателства за изясняване на случая и при наличието на такива, да се направи извод, различен от този на административния орган. От друга страна, данните по делото сочат, че за връчване на уведомлението за започване на административно производство са били предприети действия от страна на община Бургас, но жалбоподателят е отказал да го получи, което е удостоверено с подписите на двама свидетели, за което е съставен нарочен протокол от 28.01.2011г.  

         В процеса на цялостния съдебен контрол за законосъобразност не се констатираха отменителни основания по смисъла на чл.146 от АПК – заповедта е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, при правилно приложение на материалния закон и е съобразен с целта на ЗОС.

         Жалбата, като неоснователна, следва да се отхвърли, поради което и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът

 

РЕШИ:

 

         ОТХВЪРЛЯ жалбата на “Паола-К” ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр.*** против Заповед № 296/03.02.2011 год. на кмета на община Бургас, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

 

         Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

                                                                                            

                                                                             СЪДИЯ: