ПРОТОКОЛ

       

                                              

Година 2016, 11.05.                                                                              град  Бургас

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХІІ-ти административен състав, на единадесети май през две хиляди и шестнадесета година, в публично заседание в следния състав:

                                                    

  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ

 

Секретар: Й.Б., сложи за разглеждане докладваното от съдия Луканов  Административно дело номер 423 по описа за 2016 година.                  

 

  На именното повикване в 14:31 часа при спазване нормата на чл. 142, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 144 от АПК и на второ четене в се явиха:

 

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ М.Г.Г., редовно призован, не се явява. Представлява се от адвокат К., с пълномощно по делото.

        

ОТВЕТНИКЪТ Х.Т.Т. - старши полицай при второ РУ при ОД на МВР Бургас, нередовно призован, явява се лично. Призовката е получена от дежурен, който съдът приема, че не е друго лице по смисъла на чл. 46 от ГПК, вр. с чл. 144 от АПК. Няма пречка призовката да се изплати на служебен адрес, с оглед нормата на чл. 49 от ГПК, вр. с чл. 144 от АПК, но следва да се връчи на адресата или на негов пълномощник, което в случая не е направено.

 

АДВОКАТ К.: Да се даде ход на делото.

 

ОТВЕТНИКЪТ ТОМОВ: Лично съм получил призовката преди повече от седем дни и не правя възражение за нередовната процедура по призоваването ми. Моля да се даде ход на делото в днешното съдебно заседание.

 

Съдът, с оглед заявеното от ответника намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, поради което

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

 

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО  ДОКЛАДВА:

 

Производството е образувано по жалба на М.Г.Г. против заповед за задържане на лице рег. №434зз18/Екз.1 от 18.01.2016г. на старши полицай при второ РУ при ОД на МВР Бургас, с която Г. е задържан за срок от 24 часа на основание чл.72, ал.1, т.2 от ЗМВР.

 

С определение №507/21.03.2016г. съдът е указал доказателствената тежест на страните. Същото е съобщено на страните с призовката за днешното съдебно заседание.

 

По делото е приложен писмен отговор по жалбата от ответника на л.22 от делото.

 

АДВОКАТ К.: Поддържам жалбата. Запознат съм с приложените по делото доказателства. Това е административна преписка. Аз няма да соча други доказателства, но поддържам искането си за въпроси по реда чл.176 ал.1 от ГПК от страна на административния орган. Независимо от обстоятелственото на излагане на случая в писмения отговор, считам, че това е документ създаден далеч след приключване на случая по т.нар. административно задържане и доколкото в закона има изискване когато се ограничава правото на едно лице на лична свобода, то да бъде информирано за основанията, моля да допуснете въпросите в жалбата.

 

ОТВЕТНИКЪТ: Оспорвам жалбата. Поддържам искането за разпит на свидетелите посочени в отговора по жалбата, като с всички ще се установяват едни и същи обстоятелства. Моля да не се разпитва Г. Д.Д., тъй като същия вече не работи при нас. Да се разпитат К. К., Т. А. Р., Н. А.. Те ще установяват сочените в отговора факти.

 

 

Съдът по доказателствата,

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПРИЕМА представените с жалбата, административната преписка, както и с писмения отговор по жалбата,  писмени документи като доказателства по делото.

ДОПУСКА събирането на гласни доказателства на ответника чрез разпит на двама свидетели в следващото съдебно заседание при режим на довеждане, а именно св. Р. и св. Д..

 

СЪДЪТ констатира, че в административната преписка липсват доказателства за компетентността на полицейския орган, издал обжалваната заповед, както и доказателства за извършените действия, въз основа на които е издадена оспорваната заповед, поради което следва изиска от директора на ОД на МВР Бургас да попълни административната преписка с доказателства за компетентността на полицейския орган, издал обжалваната заповед, както и за извършените действия, въз основа на които е издадена – докладни записки, протоколи и др.

По изложените съображения съдът,

  

О П Р Е Д Е Л И:

 

УКАЗВА на началника на Второ РУ БУРГАС в 7-дневен срок от съобщаването да попълни административната преписка с доказателства за компетентността на полицейския орган, издал заповедта, както и за извършените действия, въз основа на които е издадена – докладни записки, протоколи и др.

 

ДОПУСКА въпросите към ответника по реда на чл.176 от ГПК.

 

На въпроси по чл.176 от ГПК посочени в жалбата, ОТВЕТНИКЪТ отговори следното:

Бяхме на посочената дата наряд автопатрул, като към 00.20часа паркирах автомобила на ул. Шар планина, гр.Бургас. Излизайки от автомобила чухме шум от двигател на автомобил, който беше на габарити. Запалиха се фаровете на автомобила и тръгна като много се форсираше двигателя, повече от необходимото. Като ни освети колата с фаровете, видяхме, че водачът рязко зави в една от малките улички и се опита да ни заобиколи, явно ни беше забелязал. Усъмнихме се, че водачът може да е употребил алкохол, защото беше на Антоновден. Качихме се в патрулката и ние тръгнахме след него с пуснат специален светлинен режим. Явно водачът на автомобила беше запознат с района, нищо че е от к-с Изгрев, тъй като след като зави в малката уличка в края включи заден ход и тръгна към ул.Шар планина с видимо висока скорост. На кръстовището на ул. Дунав и ул.Шар планина не спря за проверка, въпреки че ни видя и не знам защо, забави скоростта и направи широк завой, като тръгна към бл.42 на ж.к.Братя Миладинови. Същевременно ние уведомихме по станцията дежурният на ОД на МВР Бургас, че сме последвали автомобил който не е спрял за проверка. Автомобилът спря до бл.42. Там където спря от дясната страна има тухлена кооперация. Автомобилът спря, като едната му гума беше качена на тротоара. Когато излязохме от патрулката и отидохме до автомобила, осветихме го и видяхме голям мъж, едър на около 35-42 години, с яке и тениска. Стъклото на автомобила беше вдигнато. Представих се с думите „Добър вечер, старши полицай Т. от Второ районно Бургас, отворете прозореца и представете вашите документи за самоличност, както и на автомобила”. Той само се обърна и ме погледна и различих блуждаещия му поглед през стъклото. Задните стъкла бяха затъмнени, което е най-опасно защото не виждаш дали стои някой там. Втори път се представих пак с висок и разбираем глас и поисках документите. Отново не последва никаква реакция и видях ще се подсмихва и поклаща глава отрицателно. Ние се обадихме, че автомобилът е вече спрян и лицето не изпълнява разпореждания и имахме съмнения, че лицето е употребило алкохол, но тъй като не можем да работим като КАТ, трябваше да изчакаме екип от там и се надявахме да нямат много работа смяната, тъй като се е налагало да ги чакаме по 30 минути, а беше Антоновден и обикновено имат много работа по празници. Лицето се беше заключило в колата, и до момента не беше смъкнал стъклото. Колегата полицай е с опит се обади се на „Бреза 6” Славейковския наряд. Прецени, че няма да се справим с човека сами, защото беше много едър. Трети път му поисках документите през стъклото, което все още не беше смъкнато, а човекът само ме поглеждаше. Нямаше музика в колата, а контролните лампи светеха. Този път лицето свали стъклото и попита „Какво искате от мен”. Същият заваляше думите и от колата се разнесе силен мирис на алкохол. Викаше „Какви сте Вие и какво искате от мен“. Казах му да не напуска автомобила. Разясних му, че като не изпълнява полицейско разпореждане и не представя своите документи съзнателно пречи на полицейски орган да изпълни задължението си по служба за което, ако продължава да не изпълнява, ще бъде задържан за срок от 24часа. Казахме му докато не дойде КАТ да не напуска автомобила. Той избута вратата, отдръпнах се и лицето без покана от наша страна излезе от автомобила си и залитайки се запъти към тротоара, вратата на колата остана отворена. Пресякох пътя му и казах „Къде отивате, не може да не изпълнявате разпореждане, те са задължителни и ако не ги изпълнявате ще Ви задържим”. Забелязахме, че лицето стиска нещо в дясната ръка, питах „Какво държите, покажете”. Той прибра пликчето в джоба на якето си, като заяви, че няма нищо. На всичките покани които отправяхме да представи документите си той не ги изпълни. Той вървеше по улицата по диагонала. Направи ми впечатление, че въпреки хладното време през януари месец, той беше много изпотен с разширени зеници, залиташе и ни гледаше тревожно и се оглеждаше. Пак поисках документите, но водачът тръгна пак към автомобила и той започна да крещи да ръкомаха – „Какви сте Вие милиционери, какви сте, никакви документи няма да Ви дам, какво искате Вие от мен?“. Крещеше много силно, а мисля че беше към един през нощта. Разпоредихме му да се успокои, но той продължи да вика „Няма да Ви дам документи, няма да дам проба” и стигна до автомобила.  В този момент пристигна „Бреза 6” с командира и явно съм го загубил от поглед, но колегата го наблюдаваше. Видях как първо си удари главата в бронята и легна на тротоара и взе да си удря главата в земята. Почна да „вика ще Ви осъдя, осем срещу един” и се чуваше тъп удар, как удря главата в асфалта. Аз не знам как да реагирам първия момент, той стана опасен за себе си, а и нарушаваше обществения ред. Успяхме да го одържим с колегата, който е борец. Той го хвана за главата, едвам го одържахме. Дойдоха и колегите и станахме 4-ма. Той риташе с крака. Успяхме да му сложим белезниците. Обяснихме му, че много пъти сме поискали документите, но той не ги е представил и сме му сложили белезници защото е станал опасен за себе си. Той крещеше за помощ и използваше всеки един момент да се нарани. Прибра някакво шумолящо пликче и тогава му извършихме личен обиск. Колегите го направиха и намериха някакъв прозрачно пликче със жълто кристалообразно вещество, както и личната карта и контролния талон и документите на колата, телефон. Пликчето беше 5 на 6 см, т. нар. тип „джъмпер“. Уведомихме дежурния на второ РУ и директора на ОД на МВР как се казва лицето и че същия е агресивен и е в явно нетрезво състояние със съмнение, че сме открили метамфетамин, вещество което е забранено от закона и поискахме съдействие от експерт към Криминална лаборатория да направи полеви тест пред независим поемни лица. Дойдоха колегите от КАТ през това време и пак го приканихме да се успокои и ще че бъде задържан. Той буйства до районното, като и в самото районно пак легна на земята и викаше. Като дойде експерта от „криминална полиция” трябваше да намерим поемни лица и тръгнах към спирката пред Техникума по Механотехника и оттам се чуваха виковете и крясъците на лицето. Не намерих поемни лица и тогава дежурния разпореди да го заведем в районното и както казах по пътя в автомобила продължи да вика, както и в районното.

 

           АДВОКАТ К.: Така и не получих отговор на въпроса си, какво е наложило задържането на лицето за 24 часа, както и на другия ми въпрос?

 

          ОТВЕТНИКЪТ: Не изпълняваше разпореждане да представи документите, които му бяха поискани от мен.

 

          АДВОКАТ К.: Нали по-късно сте ги намерили тези документи и сте установили самоличността на лицето, тогава защо е задържан за 24 часа? Кое го наложи?

        

         ОТВЕНИКЪТ: Нямам какво да добавя. Нямам други доказтелствени искания към момента.

 

         АДВОКАТ К.: Нямам други искания към момента.

 

За събиране на доказателства съдът,

 

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОТЛАГА и НАСРОЧВА делото за съдебно заседание на 06.07.2016година от 15.00часа, за която дата и час страните уведомени от днес.

 

Протоколът е изготвен в съдебно заседание.

Заседанието приключи в 14.55 часа.

 

             СЕКРЕТАР:                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: