Р Е Ш Е Н И Е

 

 Номер 1285            Година 08.07.2014           Град  Бургас

 

В    ИМЕТО    НА    НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, Х състав, на десети юни две хиляди и четиринадесета година, в публично заседание, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Даниела Драгнева

 

Секретаря Й.Б.

Прокурор

като разгледа докладваното от съдия Драгнева, административен характер дело номер 423 по описа за 2014 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.156 от ДОПК, във връзка с чл.144, ал.1 и чл.107 от ДОПК, във връзка с чл.4, ал.1 от ЗМДТ.

Образувано е по жалба на „Мегозор” ООД, гр.Варна, ул.„Софроний Врачански” №6, ет.2, офис 2 с ЕИК 148151130, чрез адв.Д.В. против Акт за установяване на задължения по декларация № 793/19.11.2013г. издаден от главен експерт в отдел „Местни данъци и такси” при Община Несебър, потвърден с решение изх.№ Н4-4160#3/17.01.2014г. на Началник отдел „Местни данъци и такси” при Община Несебър. С жалбата се прави искане да се отмени оспореният акт, като незаконосъобразен, неправилен, необоснован и постановен в нарушение на материалния закон и процесуалните правила. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител поддържа жалбата и ангажира доказателства.

Ответникът – Началник отдел „Местни данъци и такси” при Община Несебър, редовно уведомен, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена, като неоснователна.

Съдът след като прецени събраните по делото доказателства, от фактическа страна намира за установено следното:

Не е налице спор по делото, че „Мегозор”ООД е собственик на поземлен имот с идентификатор № 53045.503.217 по КК на гр.Обзор, находящ се в землището на гр.Обзор, общ.Несебър, в местността „Кавак дере”, съгласно представен нотариален акт № 99, т.ІІІ, рег.№ 2009, дело № 4738/2008г. на нотариус с рег.№ 110 на Нотариалната камара (л.93-94 от делото).

С акт за установяване на задължения по декларация № 793/19.11.2013г. (л.17-18 от делото) издаден от главен експерт в отдел „Местни данъци и такси” при Община Несебър са установени задължения на дружеството за такса битови отпадъци за 2010г. в размер на главницата 8 739,49 лева и лихва 2 935,71 лева.

Актът е връчен на 21.11.2013г., видно от приложеното известие за доставяне (л.21 от делото) и е обжалван по административен ред с жалба вх.№ 92-00-4160#1/06.12.2013г.(л.26-28 от делото). С решение № Н4-4160#3 от 17.01.2014г.(л.13-15 от делото) на началник отдел „Местни данъци и такси” при Община Несебър акта е потвърден. Решението е връчено на 20.01.2014г., видно от приложеното известие за доставяне (л.16 от делото) и с жалба вх.№ Н4-4527#4/05.02.2014г. (л.3-6 от делото), изпратена по пощата на 03.02.2014г., съобразно клеймото на пощенския плик (л.12 от делото), акта е обжалван по съдебен ред в срока по чл.156, ал.1 от ДОПК, във връзка с чл.144 от ДОПК.

Съдът, предвид установената фактическа обстановка и събраните по делото  доказателства, като съобрази приложимите законови разпоредби, намира жалбата за частично основателна.

Обжалваният акт е издаден в предвидената от закона писмена форма и от компетентен за това административен орган.

Съгласно чл.9б от ЗМДТ установяването, обезпечаването и събирането на местните такси по този закон се извършват по реда на чл.4, ал.1-5 от ЗМДТ. Съгласно чл.4, ал.1 от ЗМДТ установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършват от служители на общинската администрация по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Съгласно чл.4, ал.3 от ЗМДТ в производствата по ал.1 служителите на общинската администрация имат правата и задълженията на органи по приходите, а в производствата по обезпечаване на данъчни задължения - на публични изпълнители, а съгласно ал.4 служителите по ал. 3 се определят със заповед на кмета на общината.

Актът за установяване на задължения по декларация е издаден от компетентен орган – главен експерт в отдел „Местни данъци и такси” при Община Несебър, съобразно нормата на чл.4, ал.1 и ал.3 от ЗМДТ и правомощията предоставени му със заповед № 394/26.04.2012г. (л.34 от делото) на кмета на Община Несебър.

Оспореният акт е издаден по реда на чл.107, ал.3 от ДОПК, съгласно който органът по приходите служебно  издава акт за установяване на задълженията по декларация, при установяване на несъответствие между декларираните данни и данните, получени от трети лица и организации, след като е изчерпан редът по чл.103, както и когато не е подадена декларация или задължението не е платено в срок и не е извършена ревизия. В случая са налице предпоставките за служебно издаване на акт, доколкото не е налице спор по делото, че дружеството не е платило задълженията си за ТБО за процесния период, за притежавания от него недвижим имот на територията на Община Несебър.

При издаването на обжалваният акт от административният орган не са допуснати съществени процесуални нарушения, който да са довели до нарушаване правото на защита на жалбоподателя. Действително в издадения акт е посочена дължимата ТБО в общ размер, като не са посочени по отделно размерите на дължимите такси за всяка една от услугите, който са включва в тази такса, но това не е съществено процесуално нарушение, доколкото посредством представените по делото доказателства се установява начина на нейното определяне. В случая е взета декларираната от дружеството отчетна стойност на имота – 1 197 190,14 лева която е умножени със ставка 7,3 промила, представляваща сбора от ставките за всяка една от услугите, а именно:  5 промила за услугите по сметосъбиране и сметоизвозване, 2 промила за услугите по поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места и 0,3 промила за обезвреждането на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци. В случая размера на всяка от трите такси е бил определен поотделно, за да се стигне до правилния сбор в акта и доколкото посредством ангажираните по делото доказателства е дадена възможност на жалбоподателя да се защитава срещу всяка от таксите по отделно, не е налице съществено процесуално нарушение.

Съгласно чл.62 от ЗМДТ, таксата за битови отпадъци се заплаща за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места.

Размерът на таксата се определя по реда на чл.66 за всяка услуга поотделно - сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на териториите за обществено ползване. Таксата се определя в годишен размер за всяко населено място с решение на общинския съвет, въз основа на одобрена план-сметка за всяка дейност, включваща необходимите разходи за посочените в същата разпоредба дейности.

Условията, при които не се събира такса за някоя от услугите са посочени в чл.71 ЗМДТ, като по отношение на услугите по сметосъбиране и сметоизвозване и поддържане чистотата на териториите за обществено ползване е необходимо тези услуги да не се предоставят от общината, а по отношение на  обезвреждането на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци - когато няма такива. С оглед горепосочените разпоредби, за да бъде дължима таксата за всяка една от услугите е необходимо от ответника да се докаже наличието на две кумулативно предвидени предпоставки - принадлежност на имотите към територията на съответното населено място и реалното предоставяне на услугите.

В нормата на чл.8, ал.5 от ЗМДТ, законодателят е предоставил възможност лицата които не ползват определена услуга през годината или през определен период да се освобождават от заплащане на съответната такса, по ред определен с Наредба на Общинския съвет. Такава възможност е предвидена и в Наредбата № 1 за определянето и администрирането на местни такси и цени на услуги на територията на община Несебър. Съгласно чл.28, ал.1, т.2 от Наредбата, лицата могат да бъдат освободени от заплащане на такса за сметосъбиране и сметоизвозване, ако са подали декларация че няма да ползват имотите през цялата година до края на предходната година, като тази възможност не е предвидена за таксите да поддържане на чистотата на територията за обществено ползване и обезвреждане на битови отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци. От събраните по делото доказателства не се установява дружеството да е подало декларация, че няма да ползва имота през процесната година, поради което няма как да бъде освободено от заплащане на таксата за сметосъбиране и сметоизвозване, на това основание.

Съдът намира, че оспореният акт, в частта в която са установени задължения за услугите по сметосъбиране и сметоизвозване и поддържане чистотата на териториите за обществено ползване, е издаден в противоречи с материалноправните разпоредби на закона, тъй като с него е установено задължение на дружеството за услуги, които не са предоставени от община Несебър.

С оглед разпоредбата на чл.71, т.1 и т.2 от ЗМДТ, за да бъдат дължими таксите за процесните услуги е необходимо от ответника да се докаже наличието на две кумулативно предвидени предпоставки - принадлежност на имотите към територията на съответното населено място и реалното предоставяне на услугите. В случая наличието и на двете предпоставки не са безспорно установени по делото.

Със заповеди на кмета на Община Несебър на основание чл.63, ал.2 от ЗМДТ са определени границите на районите на територията на общината за организирано поддържане на чистотата, в които ще се извършват услугите по събирането, извозването и обезврежда нето в депо на битовите отпадъци, както и поддържане чистотата на териториите за обществено ползване. Видно от представената по делото заповед № 1265/29.10.2009г.(л.42 от делото) имота на оспорващото дружество не е включено в районите на територията на Община Несебър, включени в системата за организирано поддържане на чистотата, в частност поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване и сметосъбиране и сметоизвозване.

Не е спорно по делото и от събраните по делото доказателства се установява, че процесния имот представлява бивша земеделска земя попадаща извън населеното място в м.”Кавак дере”, землището на град Обзор. В заповедта, в т.2 е упоменато единствено гр.Обзор, като в детайлизираните граници на същите по улици, местности и зони на обхват, съгласно представеното към заповедта приложение (л.49-51 от делото), местността „Кавак дере” не фигурира. В т.2.1 са посочени единствено улици находящи се в гр.Обзор, в.т.2.2 е посочен КК”Обзор-север” а в т.2.3. е посочен Обзор-южен плаж. Ето защо, следва да се приеме, че по делото не са ангажирани доказателства от ответника, че местността „Кавак дере” в която се намира имота на жалбоподателя е включена в район по отношение на който е налице система за сметосъбиране и сметоизвозване и за организирано поддържане на чистотата. В този смисъл, следва да се има в предвид, че в заповедта и приложението към нея, изрично са посочени отделни местности находящи се извън населените места, по отношение на които да се предоставят процесните услуги, като например местностите „Варницата”, „Козлука”, „Кулата”, находящи се в землището на с.Свети Влас, местностите „Хендек търла”, „Чатал тепе” в землището на с.Равда, местността „Иракли” в землището на с.Баня, тоест следва да се приеме, че местностите в които ще се предоставят тези услуги са изрично посочени.

По отношение на втората кумулативно предвидена предпоставка за дължимост на таксите, спорът, който се очертава от твърденията на страните е дали услугите сметосъбиране и сметоизвозване и поддържане чистотата на териториите за обществено ползване са предоставяни от Община Несебър, по отношение на имота на жалбоподателя за процесния период. Не се спори, че тази услуга не е предоставяна по отношение на самия имот, като не са ангажирани и доказателства за предоставяне на тази услуга по отношение на териториите около имота.

В хода на производството не се установи в близост до обекта да са налице територии за обществено ползване – улични платна, площади и др., поради което се обосновава извод, че услугата поддържане на чистотата на територии за обществено ползване не е била реално предоставена. Съответно не се установи да са били предоставяне и услугите по сметосъбиране и сметоизвозване. 

Посредством ангажираните свидетелски показания на свидетеля Ст., който споделя непосредствени впечатления, придобити след многократни посещения до имотите, се установява, че в района на имота няма вода и канал, липсват контейнери и с оглед лошата инфраструктура (черен път), фактически не е налице възможност да е осъществявана такива дейности от община Несебър.

Предоставянето на тази услуга не се установява и от ангажираните писмени доказателства. Посредством представените длъжностни разписания на „дейност БКС към Кметство Обзор” (л.137 от делото) се установява числеността на наетия персонал и конкретните длъжности на които са назначени лица. С представените трудови договори, допълнителни споразумения към тях и длъжностно характеристики (л.138-151 от делото) се установяват конкретните лица които са били назначени на съответната длъжност и техните задължения. От представените справки „за наличните МПС и закупени материали” през 2010 година (л.136 от делото) се установяват притежаваните от общината автомобили, техника, контейнери и материали. Така представените доказателства установяват единствено, че община Несебър има необходимата кадрова и техническа обезпеченост да извършва процесните услуги, но не и че те са предоставени  по отношение на територията на и около имота на жалбоподателя. 

С оглед установените по делото факти може да се направи обоснованото  заключение, че през посочения в акт за установяване на задължения по декларация период 01.01.2010г. – 31.12.2010г., Община Несебър не е предоставяла услугите посочена в разпоредбата на чл.62 ЗМДТ – сметосъбиране и сметоизвозване и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване по отношение територията около имота на жалбоподателя, поради което на основание чл.71 ЗМДТ не следва да събира такса за нея.

Правилно на жалбоподателя са установени задължения за обезвреждането на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения.

Дължимостта на такса за услугата обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци по аргумент на противното на чл.71, т.3 от ЗМДТ се предпоставя в зависимост от наличието на такива депа и други съоръжения. По делото е приет като доказателство АЧОС №5744/30.05.2014г.(л163 от делото) за депо за битови отпадъци/сметище, находящо се в гр.Обзор, общ.Несебър, ПИ № 53045.234.565 и е одобрена план-сметки за приходите и разходите за дейност „Чистота” приети на основание чл.66, ал.1 от ЗМДТ във вр. с чл.15 от Наредба №11 на Общински съвет - Несебър за 2010г. (л.118 от делото)  в които са предвидени разходи за обезвреждане на отпадъци, изграждане и мониторинг на депо. Ето защо, след като генерирания на територията на общината боклук, бива изхвърлен и обезвреждан в депо и общината извършва разходи за тази дейност, посочената такса е дължима, като е без значение дали жалбоподателя ползва фактически имота си или не.

Неоснователно е направеното в жалбата искане при условията на евентуалност да се приизчисли дължимата такса съобразно данъчната оценка на имота. Действително по делото не е представена данъчна оценка на имота, но това обстоятелство не би могло да доведе до отмяна на оспорения акт, доколкото ако данъчната оценка на имота е по-ниска от отчетната му стойност, то правилно задълженията на дружеството са определени по отчетната стойност, съгласно чл.21, ал.1 от ЗМДТ. Същевременно, ако данъчната оценка е по-висока от отчетната стойност върху която са установени задълженията, това също не би могло да доведе до отмяна на акта, тъй като съдът с оглед нормата на чл.160, ал.1 от ДОПК, следва да реши делото по същество и да определи задължения върху по-високата стойност на имота, което като неблагоприятен за жалбоподателя резултат е недопустимо, с оглед действащата забрана на чл.160, ал.5 от ДОПК, за изменение на акта във вреда на жалбоподателя. 

С оглед на изложеното обжалвания акт следва да бъде изменен, като на дружеството бъдат определени задължения за такса за обезвреждането на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за 2010г. в размер на 359,16 лева, която сума е изчислена съобразно декларираната отчетна стойност на имота 1 197 190,14 лева която е умножени с определената ставка за обезвреждането на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци - 0,3 промила. Това задължение не е заплатено в законоустановения срок, поради което е дължимо ведно със съответната лихва за забава, изчислена до датата на издаване на акта, съобразно нормата на чл.175, ал.1 от ДОПК.

Мотивиран от изложеното, Административен съд гр.Бургас, Х-ти състав

 

РЕШИ:

 

ИЗМЕНЯ Акт за установяване на задължение по декларация № 793 от  19.11.2013г. издаден от главен експерт в отдел „Местни данъци и такси” при Община Несебър, с който е установено задължение на „Мегозор” ООД, гр.Варна, за такса битови отпадъци за 2010г. в размер на 8 739,49 лева и лихва 2 935,71 лева,  като ОПРЕДЕЛЯ задължения за такса битови отпадъци за 2010г. в размер на  359,16 лева, която сума е дължима ведно със съответната лихва за забава, изчислена до датата на издаване на акта.

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Мегозор” ООД, гр.Варна, ул.„Софроний Врачански” №6, ет.2, офис 2 с ЕИК 148151130, в останалата и част.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14- дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

СЪДИЯ: