Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                                             

 715     /20.04.2017 година, град Бургас

 

Административен съд - Бургас, на тридесети март две хиляди и седемнадесета година, в открито заседание, в състав:

                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: Павлина Стойчева

ЧЛЕНОВЕ: Даниела Драгнева  

Веселин Енчев

при секретар С.А. и прокурор Тиха Стоянова

разгледа докладваното от съдия Енчев КНАХ дело № 422/2017 година

 

Производството е по чл.63 ал.1 от ЗАНН във връзка с глава ХІІ от АПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от „Дим груп фууд“ ООД, ЕИК ***, с адрес град Несебър, курортен комплекс „Слънчев бряг – Изток“, срещу хотел „Планета“, представлявано от Й.Х. против решение № 13/09.01.2017 година по н.а.х.д. № 1903/2016 година на Районен съд – Несебър (РС), с което е изменено наказателно постановление № 1183 – F217916/27.06.2016 година на заместник - директора на ТД – Бургас на НАП (НП), в частта, в която на дружеството е наложена имуществена санкция от 3 000 лева, намалена в размер на 500 лева.

С НП, за нарушение по чл. 33 ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 година на министъра на финансите (Наредбата) във връзка с чл. 118 ал.4 т.1 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС), на основание чл.185 ал.2 от ЗДДС, на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 3 000 лева.

Касаторът оспорва решението с аргументи , че НП не следва да се изменя,а същото следва да се отмени.

Иска отмяна на решението и отмяна на НП.

Ответникът не изразява становище по жалбата.

Прокурорът пледира неоснователност на жалбата.

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок и от надлежна страна.

Разгледана по същество, тя е неоснователна.

С НП търговецът е санкциониран за това, че при извършена проверка на 18.06.2016 година, в стопанисван от него търговски обект – кафе „Бургер Фея“, находящ се в курортен комплекс Слънчев бряг, срещу хотел „Планета“, е установена разлика от 58,56 лева, между фактическата наличност в касата (368,20 лева) и отразената наличност по дневен фискален отчет (309,64 лева), отпечатан от регистрираното и работещо в обекта фискално устройство (ФУ). Извън случаите на продажби, дружеството не е спазило задължението си всяка промяна на касовата наличност да се регистрира във ФУ, а именно разликата в размер на 58,56 лева не е отразена в касовия апарат с функцията служебно въведени за дата 18.06.2016 година.

При постановяване на решението РС е приел, че АУАН и НП са издадени от компетентен орган и съдържат изискуемите съгласно чл.42 и чл.57 от ЗАНН реквизити. Счел е, че правната квалификация по чл.33 ал.1 от Наредбата във връзка с чл.118 ал.4 т.1 от ЗДДС съответства на фактическото описание на нарушението. Не е приел направеното от дружеството възражение, че разликата е била отразена в касовата книга, като е изложил подробни мотиви за това. Приел е за установено, че разликата е извън случаите на продажби и неправилно административнонаказващия орган е приложил санкционната разпоредба. Предвид това НП е било изменено, като на основание чл.184 ал.2 изр. посл., във връзка с ал.1 от ЗДДС имуществената санкция е намалена от 3 000 лева на 500 лева.

Решението е правилно.

Съгласно цитираната в НП приложима материална норма от Наредбата, извън случаите на продажби всяка промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари в и извън касата) на ФУ се регистрира във ФУ чрез операциите "служебно въведени" или "служебно изведени" суми. В момента на извършване на проверката в касата на търговския обект е установена разлика в касовата наличност, за която не е направено отбелязване с точност до минута от дружеството – жалбоподател. Приложимият текст на чл. 33 ал.1 от Наредбата задължава адресатите да отразяват всяка промяна в наличността.

Според чл.33 ал.2 от Наредбата за фискалните устройства, които не притежават операциите по ал.1, в книгата за дневните финансови отчети се отбелязва всяка промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) в момента на извършването й с точност до минута. Правилен е, изложения в мотивите на процесното решение, извод, че неотбелязването в книгата за дневните финансови отчети на промяната в касовата наличност е самостоятелно нарушение, различно от установеното и след като ФУ притежава функциите "служебно въведени" или "служебно изведени" суми, се изключва приложението на чл.33 ал.2 от Наредбата.

            Съгласно разпоредбата на чл.185 ал.2 от ЗДДС лице, което извърши или допусне извършването на нарушение по чл.118 или на нормативен акт по неговото прилагане, се налага глоба –за физическо лице, което не е търговец в размер от 300 до 1000 лева, или имуществена санкция –за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 3000 до 10 000 лева. Когато нарушението не води до неотразяване на приходи се налага санкциите по чл.185 ал.1 от ЗДДС. Нормата е бланкетна, поради което наказващият орган е посочил за нарушение нормата на чл.33 ал.1 от Наредбата.

            В настоящия случай е констатирано, че ФУ има заложени опции „въвеждане” и „извеждане” на сумите, поради което паричната сума е следвало да бъде въведена. В описателната част на обжалваното НП e посочено, че установената наличност е извън случаите на продажби, липсват констатации за неотчетени такива, от което може да се направи единствено верен извод, че неизпълнението на задължението по чл.33 ал.1 от Наредбата не е довело до неотразяване на приходи.

            Освен това, видно от писмените обясненията на управителя на дружеството - Харизанов (лист 11 от н.а.х.д. № 1902/2016 година), същия заявява, че всеки ден  е оставял по 50 лева, но „не е знаел“, че трябва да ги въведе служебно. Затова са неоснователни и направените в касационната жалба възражения, че не е ясен какъв е произхода на средствата.

            Предвид това, РС правилно е приел, че нарушението следва да се санкционира в хипотезата на изречение второ на чл.185 ал.2 от ЗДДС, което препраща към размерите на санкцията по ал.1, където санкцията е в размер от 500 лева до 2 000 лева. Процесното НП правилно е изменено, като е определил размера на санкцията в предвидения от ал.1 минимум, поради което решението следва да бъде оставено в сила.

            По изложените съображения, на основание чл.221 ал.2 от АПК,  съдът

 

Р Е Ш И

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 13/09.01.2017  година по н.а.х.д. № 1903/2016 година на  Районен съд – Несебър.

 

Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                       ЧЛЕНОВЕ: