Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 646             20.03.2013г.             град Бургас

 

Административен съд – гр.Бургас, тринадесети състав, на седми март две хиляди и тринадесета година в публично заседание в следния състав:

  Председател: Таня Евтимова

 Членове: 1. Галина Радикова

                   2. Чавдар Димитров

при секретаря Г.Ф. и прокурор Росица Дапчева като разгледа докладваното от съдия Димитров касационно наказателно административен характер дело номер 422 по описа за 2013 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал. 1, изречение второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на Директора на ТД на НАП-гр.Бургас против Решение №34/08.01.2013г., постановено по НАХД №4617/2012г. на Районен съд - Бургас, с което е отменено наказателно постановление №847/23.10.2012г. издадено от Зам. Териториалния Директор на ТД на НАП-Бургас, с което за нарушение по чл.5, ал.4, т.2 от Кодекса за социалното осигуряване (КСО) вр. чл.2, ал.2 и чл.3, ал.3, т.3 от Наредба №Н-8/29.12.2005г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица на “Евро – 89 – Д. – М. и Сие” СД, ЕИК *** е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева. От касационната инстанция се иска да отмени оспорвания акт като незаконосъобразен и неправилен и да се потвърди отмененото наказателно постановление. Посочените в жалбата оплаквания съдът квалифицира по чл.348, ал.1 от НПК във връзка с чл.63, ал.1, изречение второ от ЗАНН – неправилно решение поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В подкрепа на твърденията не са посочени нови доказателства. В съдебно заседание касаторът не се явява и не се представлява.

Ответникът по касация – “Евро – 89 – Д. – М. и Сие” СД, ЕИК ***; със седалище и адрес на управление с. Д., Община Руен, обл. Бургас, представлявано от Х.И.М., редовно уведомен, не се явява и не се представлява, не ангажира становище по жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура – гр.Бургас дава заключение за основателност на касационната жалба и иска съда да уважи същата.

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Производството пред Районен съд – гр. Бургас е образувано по жалба на “Евро – 89 – Д. – М. и Сие” СД, ЕИК *** против наказателно постановление №847/23.10.2012г. издадено от Зам. Териториалния Директор на ТД на НАП-Бургас, с което за нарушение по чл.5, ал.4, т.2 от Кодекса за социалното осигуряване (КСО) вр. чл.2, ал.2 и чл.3, ал.3, т.3 от Наредба №Н-8/29.12.2005г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица на “Евро – 89 – Д. – М. и Сие” СД, ЕИК *** е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева. Със завършващия първоинстанционното производство съдебен акт, състав на Районен съд – гр.Бургас е отменил атакуваното постановление като е приел, че АУАН е издаден извън 3-месечният преклузивен срок по чл.34, ал.2 ЗАНН. В тази връзка съдът е изложил съображения и относно началния момент, от който следва да се определи срока по смисъла на чл.34 ал.1 ЗАНН.

 

Решението на Районен съд – Бургас е правилно и следва да се остави в сила.

Предмет на касационна проверка съгласно чл. 218 от АПК е решението на Районен съд – гр. Бургас само на посочените в жалбата пороци като за валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционния акт с материалния закон съдът следи служебно. В настоящия случай наведените в касационната жалба доводи са неоснователни.

Първоинстанционния съд е приел, че е налице съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като в съставения АУАН и в оспореното наказателно постановление е описано адм. нарушение, изразило се в бездействие и представляващо неподаване на декларация обр.6 от търговеца за м. Юни 2011г., с което е нарушен законоустановения срок за подаване на тази декларация, който е бил 31.07.2011г. Посочил е, че декларацията е подадена едва на 27.06.2012г. с вх. № 020021203835612/27.06.2012г.

Правилни са изводите на районната инстанция, че процесната декларация е подадена със закъснение от почти година, като нарушителят е бил известен на данъчните органи още след изтичане на срока за подаването на декларацията.

В настоящия случай наведените в касационната жалба доводи касаят единствено изтичането на срока за съставяне на АУАН по чл.34, ал.1 ЗАНН, а именно тримесечен от установяване на нарушителя. Правилно районният съд е приел, че подаването на декларация обр.6 не е единственият способ, чрез който същият орган би могъл да идентифицира нарушителя, тъй като адресат на нарушената разпоредба е всеки “осигурител”, а съгласно разпоредбата на чл.5, ал.1 КСО Осигурител е всяко физическо лице, юридическо лице или неперсонифицирано дружество, както и други организации, които имат задължение по закон да внасят осигурителни вноски за други физически лица. Тези задължения не са константа и се определят както от актуалното правно състояние на дружеството, вкл. обстоятелството съществува ли то или не, така и от това притежава ли съответното лице персонал, които обстоятелства обаче са известни на дължностните лица и от подаваните ежемесечно до 25 число на месеца следващ този, през който дължимите осигуровки и данъци са платени или начислени - декларации обр.1 от същата Наредба Н-8 от 29.12.2005г., поради което може да бъде направен извода, че към момента на изтичане на текущия месец за актосъставителя е започнал да тече 3-месечния срок за съставяне на АУАН, тъй като администрацията към този момент е притежавала необходимите данни за допуснатото нарушение. Т.е. към 01.08.2011г. за органа по приходите е бил вече известен нарушителя и е следвало съгласно императивната норма на чл.34, ал.1 ЗАНН в тримесечния срок да бъде съставен АУАН. Това, обаче не се е случило и акта е съставен повече от десет месеца след откриването на нарушителя. Следователно административният орган е произнесъл незаконосъобразно наказателното постановление, като не е съобразил сроковете, в които е допустимо съставянето на АУАН.

Предвид гореизложеното, жалбата като неоснователна следва да се отхвърли, а обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно да се остави в сила.

Мотивиран от това, Административен съд – гр. Бургас, ХІІІ състав

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №34/08.01.2012г., постановено по НАХД №4617/2012г. на Районен съд – Бургас.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

                                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                                           ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                                                 2.