Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

   1275                                07.07.2014 година                          гр. Бургас

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

Бургаският административен съд, шестнадесети състав, на двадесет и девети май, две хиляди и четиринадесета година в публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:     РУМЕН ЙОСИФОВ

ЧЛЕНОВЕ: 1. ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ

                                                                   2.АТАНАСКА АТАНАСОВА

 

при секретаря Г.Ф., в присъствието на прокурора Андрей Червеняков, като разгледа докладваното от съдията Атанасова касационно административно наказателно дело № 420 по описа за 2014 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр. чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН и е образувано по повод постъпила касационна жалба от В.Б.Д. с ЕГН **********,***, против решение № 457 от 02.12.2013 г. по НАХ дело № 893/2013 г. по описа на Районен съд- Несебър.

В жалбата са наведени доводи за незаконосъобразност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон, съставляващо отменително основание по чл. 348, ал.1, т.1 от НПК. Изложени са също твърдения за допуснато в първоинстанционното производство нарушение на съдопроизводствените правила. По същество се иска да бъдат отменени решението на първоинстанционния съд и потвърденото с него наказателно постановление.

В съдебното заседание касаторът не се явява, редовно уведомен. Не сочи нови доказателства. С писмена молба същият заявява, че поддържа жалбата и моли да бъде отменено наказателното постановление.

Ответникът по касация не изпраща представител в съдебното заседание, редовно уведомен. Не е заявено становище по жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура- Бургас излага становище за неоснователност на касационната жалба.

Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е процесуално допустима.

Бургаският административен съд, след като се запозна с обжалваното решение и взе предвид доводите на жалбоподателя, намира следното:

С решение № 457 от 02.12.2013 г. по НАХ дело № 893/2013 г. Несебърският районен съд е потвърдил наказателно постановление № 1903 от 25.06.2013 г. на началника на РУП- Несебър, с което на основание чл. 179, ал.1, т.4 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) е наложено на В.Б.Д. с ЕГН ********** административно наказание- глоба в размер на 50 лева за нарушение по чл. 139, ал.1, т.1 от ЗДвП и на основание чл. 185, предл.1 от ЗДвП е наложена на същия глоба в размер на 20 лева за нарушение по чл. 74, ал.1 от ЗДвП.

За да постанови този резултат, НРС  е счел, че са налице признаците от състава на нарушението по чл. 139, ал.1, т.1 и това по чл. 185, предл.1 от ЗДвП, както и че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

Касационната инстанция извършва проверка относно приложението на закона, въз основа на фактическите констатации, приети от първоинстанционния съд.

От фактическа страна по делото е установено, че на 20.06.2013 г. около 22.40 часа в гр. Несебър, на кръговото кръстовище в посока хотел „Феста панорама“ жалбоподателят Д. е управлявал моторно превозно средство- лек автомобил с рег. № СА 33 45 СВ. Поради липса на лява къса светлина на автомобила, същият използвал допълнителни светлини за мъгла, при липса на законоустановените условия за това- значително намалена видимост поради мъгла, снеговалеж, дъжд или други подобни условия. За тези нарушения бил съставен срещу него АУАН, въз основа на който било издадено обжалваното наказателно постановление, потвърдено от НРС.

При постановяване на първоинстанционното решение не е допуснато нарушение на материалния закон. Според нормата на чл. 139, ал.1, т.1 от ЗДвП, движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат технически изправни. В чл. 10, ал.1 от Правилника за прилагане на ЗДвП са уредени хипотезите, при които превозното средство се определя като технически неизправно. Според т. 12, б. „в“ от същия правилник, такова е МПС, чиито дълги, къси, габаритни светлини или стоп-светлини не светят. По делото е безспорно, че управляваният от жалбоподателя автомобил е бил с неизправност в осветителната уредба, изразена в липса на лява къса светлина, и следователно елементите от състава на посоченото нарушение са налице. Недоказани в съдебното производство са твърденията на последния, че неизправността е възникнала по време на движение, а и с оглед естеството на повредата, съобразно нормата на чл. 11, ал.1, във връзка с чл. 10, ал.1, т. 12, б. „в“ от ППЗДвП, при възникването й той е бил длъжен да спре моторното превозно средство до отстраняване на неизправността. С неизпълнението на това задължение жалбоподателят осъществил от обективна страна нарушението по чл. 179, ал.1, т.4 от ЗДвП. Налице са и субективните елементи от състава на нарушението. Безспорно у жалбоподателя са били налице представи за възникналата техническа неизправност- този извод следва от обстоятелството, че същият е включил допълнителни светлини, въпреки липсата на законоустановените предпоставки за това, установени в чл. 74, ал.1 от ЗДвП- значително намалена видимост поради мъгла, снеговалеж, дъжд или други подобни условия, а това обстоятелство само по себе си сочи и извършено нарушение по чл. 185, предл.1, от ЗДвП.

Неоснователни са също доводите за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, изразено в лишаване на касатора от възможността да участва в първоинстанционното производство. Последният е бил редовно уведомен за датата и часа на съдебното заседание, с което му е била осигурена възможност да участва в производството. Не представлява нарушение на процесуалните правила отказът на съда да отмени определението, с което е приключено събирането на доказателствата и е даден ход по същество. В молбата на жалбоподателя с вх. № 9162/27.11.2013 г., постъпила след проведеното съдебно заседание, не са посочени други доказателства, освен събраните от съда, поради което и основание за възобновяване на съдебното следствие не е било налице. Не са били изпълнени и изискванията на чл. 18, ал.2 от наредбата за медицинската експертиза, доколкото медицинско удостоверение, съдържащо отбелязване, че заболяването на жалбоподателя не позволява явяването му пред органите на съдебната власт, не е било представено пред съда.

В заключение, не се установяват наведените в жалбата касационни основания, поради което обжалваното решение като обосновано и постановено при съблюдаване на съдопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон, следва да се остави в сила.

Мотивиран от горното и на основание чл.221, ал.1 и ал.2 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Бургаският административен съд,

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 457 от 02.12.2013 г. по НАХ дело № 893/2013 г. по описа на Районен съд- Несебър.

Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                ЧЛЕНОВЕ:          1.      

                                

2.