ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

       507                               22. 03.2017 година                                      гр.Бургас

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Бургаският административен съд, седемнадесети състав, на двадесет и втори февруари две хиляди и седемнадесета година, в публично заседание в следния състав:

                              Председател: Атанаска Атанасова

 

при секретаря М.В., като разгледа докладваното от съдията Атанасова административно дело № 41 по описа за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по повод жалбата на ЕТ „Дракон-П.К.“ с ЕИК **** срещу мълчалив отказ на директора на ТД на НАП-Бургас да се произнесе по възражение с вх. № 8003/05.07.2016г. 

В жалбата са наведени доводи за незаконосъобразност на обжалвания мълчалив отказ, поради нарушение на материалния закон. Жалбоподателят твърди, че на 12.04.2016г. е подал в ТД на НАП- Бургас, офис Сливен заявление за разпределение на задължителни осигурителни вноски, отнасящи се за периоди преди 1 януари 2005г. (Приложение № 1 от Наредбата за реда за избор на осигуряване, внасяне и разпределяне на задължителните осигурителни вноски, вноките за фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“ и за обмен на информация), в което е посочил, че внася осигурителни вноски за месец декември 2000 г.-годишни изравнителни вноски за ДОО в размер на 1295.84 лева. Твърди, че е внесъл посочената сума по сметка на ТД на НАП- Бургас, но въпреки това на 21.06.2016г. е бил информиран с уведомително писмо на началника на отдел „КПК“ при ТП на НОИ- Сливен, че тя не фигурира по съответната партида. От телефонна справка в ТП на НАП- Бургас, офис Сливен, жалбоподателят узнал, че внесената сума е разпределена за лихви по просрочени главници, дължими след 2010 г. С възражение до директора на ТД на НАП- Бургас по възражението поискал да бъде коректно разпоредена по партидата му сумата от 1295.84 лева, внесена за изравнителни годишни осигурителни вноски за ДОО за 2000 година. По това възражение сезираният орган не се произнесъл. Иска се отмяна на мълчаливия отказ на последния и връщане на преписката с указания за произнасяне по направеното с възражението искане.

В съдебното заседание жалбоподателят не се явява и не изпраща представител, редовно уведомен.

Процесуалният представител на ответната страна оспорва жалбата. Счита, че не е налице мълчалив отказ, а мълчаливо потвърждение от страна на директора на ТД на НАП- Бургас на действия на органите по приходите по смисъла на чл.156, ал.4 от ДОПК. Счита, че извършеното от жалбоподателя плащане не е било насочено към погасяване на задълженията му за изравнителни осигурителни вноски за ДОО за 2010г., тъй като заявление по чл.169, ал.4 от ДОПК не било депозирано към датата на плащане на сумата, а едва на 30.06.2016г., поради което внесените суми са били насочени за погасяване на дължими задължения за друг период. Моли за отхвърляне на жалбата. Представя административната преписка по издаване на оспорения акт.

Съдът, с оглед твърденията на жалбоподателя и приложените по делото писмени доказателства, намира жалбата за процесуално недопустима.

От данните по делото е видно, че в изпълнение на дадени от служител на ТП на НОИ- Сливен указания жалбоподателят е подал на 12.04.2016г. заявление за разпределение на осигурителни вноски, отнасящи се за периоди преди 1 януари 2005 г.(на л. 7 от адм.дело № 233/2016г. на АС- Сливен), с вх. № 203581603426863. В заявлението същият посочил, че внася осигурителни вноски за месец декември 2000 г.- годишни изравнителни вноски в размер на 1295.94 лева. На същата дата внесъл сумата 1299.73 лева по сметка на ТД на НАП- Бургас, офис Сливен. Във връзка с подадено заявление за отпускане на лична пенсия за осигурител стаж и възраст, жалбоподателят получил уведомително писмо изх.№ 2113-19-705#10/21.06.2016г., с което бил информиран от началника на отдел „КПК“ при ТП на НОИ- Сливен, че следва да представи документ за внесена окончателна осигурителна вноска за 2000 г. по данъчна декларация по чл. 41 ЗОДФЛ за 2000 г. При направена справка същият узнал, че  сумата от  1295.84 лева не фигурира по партидата му, а е разпределена за лихви върху просрочени главници, дължими след 2010 г.

От представената справка за извършени плащания (на л. 13 от адм.дело № 233/2016г. на АС- Сливен) се установява, че постъпилата на 12.04.2016 г. по сметка на ТД на НАП. Бургас, офис Сливен, сума в размер на 1295.84 лева е разпределена за погасяване на задължения на същия, както следва: 30.42 лева- лихви за ДОО по ГДД от 2008 г., 1.60 лева- лихви за ДОО по ГДД от 2010 г., 1073.52 лева- ДОО като самоосигуряващо се лице по ГДД от 2016 г. и 190.30 лева- лихви за ДОО по ГДД от 2016 г.

На 30.06.2016 г. П.К., действащ като представител на ЕТ „Дракон-П.К.“, подал възражение с вх. № 8003/5.07.2016г. до директора на ТД на НАП- Бургас, офис Сливен, относно липсващата по партидата сума от 1295.84 лева, с искане да бъде разпоредено сумата от 1295.84 лева да се отрази коректно по партидата, с оглед заверяване на осигурителния му стаж за 2000 г. и достоверно изчисляване действителния размер на личната му пенсия. По това възражение сезираният орган- директор на ТД на НАП- Бургас не се е произнесъл.

При тези фактически констатации съдът намира от правна страна следното:

Редът за доброволно плащане и погасяване на публичните задължения, установявани от Националната Агенция по приходите, е регламентиран в разпоредбите на чл.178 от ДОПК, чл.169, ал.4, 5, 6 и ал.7 от ДОПК, а събирането и разпределението конкретно на задължителните осигурителни  вноски за ДОО,  внесени по реда на чл.169, ал.4 от ДОПК, е уредено в чл.179, ал.1 от ДОПК и в Наредбата за реда за избор на осигуряване, внасяне и разпределяне на задължителните осигурителни вноски, вноските за Фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“ (Наредбата) и за обмен на информация, приета на основане чл.179, ал.3 от ДОПК.

Съгласно разпоредбата на чл.169, ал.4 във вр.ал.9 от ДОПК, юридическият факт, с настъпването на който се погасяват публични задължения на определено лице до започване на тяхното принудително събиране, е подаването на заявление от длъжника. С него последният следва да посочи вида на задълженията, които погасява, по ред и начин, установен в нарочна заповед на министъра на финансите. Съгласно чл.169, ал.5 от ДОПК с постъпилата от длъжника сума се погасява задължението от съответния вид, посочен от него по реда на чл.169, ал.4 от ДОПК, срокът за внасяне на което изтича най-рано към датата на плащането, освен ако в закон не е предвидено друго. Според чл.179, ал.1 от ДОПК внесените по реда на чл. 169, ал. 4 по сметки на Националната агенция за приходите суми за бюджета на Националната здравноосигурителна каса и за социалноосигурителните фондове, администрирани от Националния осигурителен институт, се превеждат ежедневно по сметка на Националната здравноосигурителна каса, съответно по сметка на Националния осигурителен институт. Съгласно чл.2, ал.1 от Наредбата, осигурителните вноски се внасят по банковата сметка на компетентната териториална дирекция (ТД) на НАП за събиране на приходите за социалноосигурителните фондове към Националния осигурителен институт (НОИ), с изключение на вноските за Фонд „Пенсии“ на Държавното обществено осигуряване в размера на увеличената осигурителна вноска за универсален пенсионен фонд, съответно за професионален пенсионен фонд, осигурителните вноски за Учителския пенсионен фонд и вноските за Фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“ и лихвите по тях. На основание чл.5 от Наредбата събраните по сметките средства се централизират ежедневно към сметки на НАП в Българската народна банка по ред, определен със съвместни указания на министъра на финансите и на управителя на Българската народна банка съгласно чл. 151, ал. 1 от Закона за публичните финанси. В чл.7, ал.1 от Наредбата е предвидено, че постъпилите по сметките по чл. 5 на НАП в Българската народна банка суми за държавното обществено осигуряване, за Учителския пенсионен фонд и за Фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“ се превеждат по банковата сметка на НОИ за държавното обществено осигуряване в Българската народна банка, за НЗОК- по банковата бюджетна сметка на НЗОК в Българската народна банка, а за фондовете за допълнително задължително пенсионно осигуряване- по банковата сметка на НАП по чл. 6, ал. 2, като съгласно ал.2, преводите по ал. 1 се извършват ежедневно по ред, определен от министъра на финансите и от управителя на Българската народна банка.

Предмет на съдебната проверка за законосъобразност е мълчалив отказ на директора на ТД на НАП- Бургас да се произнесе по възражение на ЕТ „Дракон-П.К.“ с вх. № 8003/05.07.2016г. Според нормата на чл.58, ал.1 от АПК мълчаливият отказ представлява бездействие на административен орган в случаите, когато този орган има задължение да се произнесе по направено пред него искане с изричен акт. В случая с оглед наведените във възражението твърдения за липсваща сума по партидата на жалбоподателя и естеството на направеното с него искане до директора на ТД на НАП- Бургас, съдът приема, че административният орган е бил сезиран с искане за издаване на индивидуален административен акт-разпореждане да бъдат извършени съответните действия, регламентирани в чл.179, ал.1 от ДОПК и в Наредбата, а именно коректно разпределение на сумата, внесена за задължителни осигурителни вноски за ДОО за 2000г. Задължение за произнасяне по искането с изричен акт, обаче, не е установено нито в цитираната наредба, нито в ДОПК. При наличието на установените предпоставки към датата на искането- подадено заявление по приложение № 1 към чл.4, ал.3 от Наредбата, заплатена сума по съответната сметка на ТД на НАП и подадено заявление по чл.169, ал.4 от ДОПК, задължението за разпределяне на сумата от 1295.84 лева от компетентната ТД на НАП по реда, установен в Наредбата, възниква по силата на закона и не е необходимо изрично волеизявление на директора  на териториалната дирекция, за да настъпи целения от жалбоподателя резултат, нито е необходимо допълнително изрично искане за това от негова страна, каквото той е направил с подаване на възражението. Поради това съдът приема, че в случая не е формиран мълчалив отказ на директора на ТД на  НАП- Бургас да се произнесе по искането на жалбоподателя, обективирано в подаденото от него възражение. При липса на годен за обжалване административен акт, жалбата се явява процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото- прекратено, след отмяна на определението, с което е приключено събирането на доказателствата и е даден ход на делото по същество.

Установените по делото факти сочат бездействие на административния орган по чл.256 и чл.257 от ДОПК да извърши определено задължение, произтичащо пряко от нормативен акт- коректно разпределяне на сумата по съответната сметка на НОИ. То подлежи на оспорване по реда на Глава Петнадесета, Раздел втори от АПК. В случая, обаче, съдът е сезиран с оспорване на мълчалив отказ и дължи произнасяне по така заявения предмет. Макар и проверката за законосъобразност на административния акт и на бездействието на органа да протичат по една и съща съдебна процедура, съдът е обвързан с очертания в жалбата предмет на оспорване.

Жалбата срещу мълчалив отказ на директора на ТД на НАП би била недопустима и в случай че с възражението се оспорва законосъобразността на извършеното погасяване на задължения за лихви, доколкото непроизнасянето по жалба срещу действие, което няма характеристиките на индивидуален административен акт, не представлява мълчалив отказ по смисъла на чл.58, ал.1 от АПК, нито мълчаливо потвърждаване на действието. Липсва законоустановен ред за обжалване на посоченото действие на длъжностното лице, а директорът на ТД на НАП- Бургас няма правомощия за произнасяне по възражението на жалбоподателя. Дори да се приеме, че сезираният орган е компетентен да се произнесе, отново не би бил налице мълчалив отказ, тъй като такъв е налице при непроизнасяне в срок по искане за издаване на индивидуален адвинистративен акт, но не и в случаите на осъществяване на контрол за законосъобразност от по-горестоящ административен орган.

 Мотивиран от горното, съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОТМЕНЯ протоколното определение от 22.02.2017 г., с което е приключено събирането на доказателствата и е даден ход по същество.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на ЕТ „Дракон-П.К.“ с ЕИК **** срещу мълчалив отказ на директора на ТД на НАП- Бургас да се произнесе по възражение с вх. № 8003/05.07.2016г. 

ПРЕКРАТЯВА производството по адм.дело № 41/2017г. по описа на Административен съд- Бургас.

Определението може да се обжалва с частна жалба пред Върховния административен съд на Република България в 7-дневен срок от съобщението.

                            

СЪДИЯ: