Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер       895         от    23.05.2014г.,      град Бургас

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – гр. Бургас, петнадесети състав, на двадесет и четвърти април две хиляди и четиринадесета година в публично заседание в следния състав:

      Председател: Станимир Христов

                                                                           Членове:   1. Лилия Александрова

              2. Павлина Стойчева

 

при секретаря М.В. и прокурор Тиха Стоянова, като разгледа докладваното от съдия Христов касационно наказателно административен характер дело номер 41 по описа за 2014 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал. 1, изречение второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на Началника сектор „ПП“ при ОД на МВР Бургас против решение № 2462/04.12.2013г. постановено по НАХД № 4240/2013г. на Районен съд Бургас, с което е отменено наказателно постановление № 1080/12.07.2013г., издадено от касатора, с което за нарушение на чл. 139, ал. 5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), на Н.Б. Д. на основание чл.179, ал.3, т.2, предложение четвърто от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 1 500 лева. От касационната инстанция се иска да отмени оспорвания акт като незаконосъобразен и постановен в нарушение на процесуалните правила и да потвърди процесното наказателно постановление. Посочените в жалбата оплаквания съдът квалифицира по чл. 348, ал. 1 от НПК – неправилно решение поради противоречие с материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В съдебно заседание касаторът не се явява и не се представлява.

Ответникът по касация - Н.Б. Д., ЕГН **********, с адрес гр.*** чрез процесуалния си представител адв.Т. Н. от АК – Русе, оспорва жалбата като неоснователна и недоказана.

Представителят на Окръжна прокуратура – гр. Бургас дава заключение за неоснователност на оспорването.

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Производството пред Районен съд – гр. Бургас е образувано по жалба на Н.Б. Д. против Наказателно постановление № 1080/12.07.2013г., издадено от Началника сектор „ПП“ при ОД на МВР Бургас, с което за нарушение на чл.139, ал.5 от ЗДвП, на Д. е наложено административно наказание глоба в размер на 1 500 лева. За да отмени наказателното постановление, първоинстанционният съд е приел, че е налице маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН и не следва да се налага наказание.   

 

Решението на Районен съд – Бургас е правилно, но по мотиви, различни от изложените.

Предмет на касационна проверка съгласно чл. 218 от АПК е решението на районния съд само на посочените в жалбата пороци като за валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционния акт с материалния закон съдът следи служебно.

Наказващият орган е посочил в издаденото наказателно постановление, че Д. е извършил нарушение, като е управлявал колесен трактор в отсечката с.Маринка – Асфалтова база до „Ловно стрелбище“ без закупен и залепен валиден винетен стикер за 2013 година. По тази причина в наказателното постановление е записано „Движи се по републиканските пътища без платена винетна такса по чл.10, ал.2 от Закона за пътищата , с което виновно е нарушил чл.139, ал.5 от ЗДвП“.

Нормата на чл.10, ал.2 от ЗП предвижда, че въвеждането на една от таксите по ал. 1 за преминаване по републикански пътища, които са извън трансевропейската пътна мрежа или по техни участъци, с цел управление на пътните потоци по паралелни (алтернативни) направления на трансевропейската пътна мрежа, не трябва да води до дискриминация по отношение на международния трафик и до нарушаване на конкуренцията между отделните превозвачи, а съгласно чл. 139, ал. 5 от ЗДвП движението на определените в Закона за пътищата пътни превозни средства по републиканските пътища се извършва след заплащане на винетна такса по реда на чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата.

Следователно от описанието на нарушението става ясно, че на водачът се вменяват две нарушения – без закупен винетен стикер и без залепен винетен стикер. От събраните поделото доказателства безспорно се установява, че същият има закупен стикер и единственото нарушение, за което е следвало да бъде санкциониран е незалепването на същия на определеното от нормативния акт място. Като не е изпълнил задължението, вменено му от нормата на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН да изясни фактическата обстановка във връзка с извършеното нарушение, административнонаказващият орган е нарушил правото на защита на Д., поради което наказателното постановление следва да се отмени, така, както е постановено с оспореното решение.

Предвид изложените мотиви касационната инстанция намира решението на районния съд за валидно, допустимо и правилно, поради което същото следва да се потвърди.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във връзка  с чл.63, ал. 1, изречение второ от ЗАНН, Административен съд – гр. Бургас, ХV състав

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2462/04.12.2013г. постановено по НАХД № 4240/2013г. на Районен съд Бургас.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

                                                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                                                        ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

                                                                                                                              2.