Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 856            Година 20.05.2014          Град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, ХІV-ти състав, на двадесет и четвърти април две хиляди и четиринадесета година, в публично заседание, в състав:

                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: Даниела ДРАГНЕВА

                                                                        ЧЛЕНОВЕ: 1. Румен ЙОСИФОВ

                                                                                                2. Веселин ЕНЧЕВ

 

Секретаря Г.Ф.

Прокурор Тиха Стоянова

Като разгледа докладваното от съдия Драгнева касационно наказателно административен характер дело номер 419 по описа за 2014 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по касационна жалба подадена от Г.П.В. с ЕГН: ********** *** против решение № 8 от 13.01.2014г., постановено по н.а.х.д. № 438 по описа за 2013г. на Районен съд гр.Поморие. Конкретни касационни основания не се сочат. Счита, че не е налице състав на извършено административно нарушение по чл.179, ал.3        , т.4, пр.1 от ЗДвП, което обосновава с наличието на втори от рязък от винетен стикер. Иска се отмяна на съдебното решение и потвърденото с него наказателно постановление.

Ответникът – Началник на РУ ”Полиция” гр.Поморие, редовно уведомен не изразява становище по касационната жалба.

Прокурорът от Окръжна прокуратура гр.Бургас дава заключение, че жалбата е неоснователна, а решението на районния съд като обосновано и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

Административен съд Бургас намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл.211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

С обжалваното решение Районен съд гр.Поморие е потвърдил наказателно постановление № 269/13/07.05.2013г. на началника на РУП гр.Поморие, с което за нарушение на чл.139, ал.5 от ЗДвП и на основание чл.179, ал.3, т.4, предл.1 от ЗДвП на касатора е наложена глоба в размер на 300 лева. За да постанови решението си, съдът е приел, че в административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да представляват  самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление, като нарушението е правилно описано, а от наказващия орган са посочени относимите правни норми. По същество, съдът е приел, че лицето е извършило вмененото му нарушение, тъй като на посочената дата и час автомобилът му се е движил по републиканските пътища, а именно път 1 клас, №  І-9, без да е заплатил винетна такса, което представлява нарушение на чл.139, ал.5 от ЗДвП. Посочено е, че при правилно установена фактическа обстановка и при съблюдаване на процесуалните правила, наказващият орган правилно е приложил материалния закон и правилно и законосъобразно е наложил предвиденото от законодателя наказание.

Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на  обжалваното решение с материалния закон, следи служебно.

Настоящия съдебен състав счита, че решението на първоинстанционния съд е допустимо, правилно и законосъобразно. При постановяването му не са допуснати съществени процесуални нарушения, съдът пълно и всестранно е изследвал фактическата обстановка и въз основа на събраните доказателства е формирал вътрешното си убеждение.

Съгласно чл.139, ал.5 от ЗДвП „Движението на определените в Закона за пътищата пътни превозни средства по републиканските пътища се извършва след заплащане на винетна такса по реда на чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата”. От своя страна чл.10 от Закона за пътищата, регламентира за преминаване по републиканските пътища, които са включени в трансевропейска та пътна мрежа, както и такива, които са извън нея или по техни участъци, въвеждането на винетна такса, заплащането на която дава право на едно пътно превозно средство да ползва за определен срок посочените пътища. Аналогични са и текстовете на Наредбата за условията и реда за събиране на винетни такси за платено ползване на определени републикански пътища за определен срок, в чл.19, ал.1 и 2 от която е посочено, че ползването на републиканските пътища на Република България или на техни участъци от пътно превозно средство, което не е снабдено с валидна винетка е административно нарушение и се санкционира по реда на чл.179, ал.3 от ЗДвП. Валидна винетка е тази, която съответства на вида на ППС, на което е поставена, срок и на действие съвпада със срока на ползване на съответния републикански път или негов участък и която съдържа реквизити, които се изискват за графичното оформяне на винетките. Ето защо, собственикът или ползвателя на ППС може да ползва републиканските пътища на Република България, само когато е заплатена винетна такса за съответния период и категория на ППС и в долния десен ъгъл на предното стъкло е залепен валиден винетен стикер.

В случая касаторът се е движил по път от републиканската пътна мрежа с превозно средство на предното стъкло на което не само че не е бил залепен валиден винетен стикер, но и такъв стикер не е бил представен на контролните органи. Ето защо правилно извършеното от нарушение е квалифицирано като такова по чл.139, ал.5 от ЗДвП и касатора е санкциониран на основание чл.179, ал.3, т.1, предл.1 от ЗДвП.

Възраженията на касатора поддържани и пред настоящия състав на съда, а именно, че към момента на извършване на проверката е имал закупена винетка, която не е била залепена, като в последствие е представил неиния втори отрязък, според настоящия съдебен състав се явява защитна теза, която не се подкрепя от събраните по делото доказателства. АУАН е подписан без възражения от лицето, като такива не са направени и в законоустановения три дневен срок от връчването на акта, като за първи път в сезиращата съда жалба се твърди наличието на закупен винетен стикер. Също така, както правилно е приел и първоинстанционния съд, съгласно разпоредбата на чл.10а, ал.5 от Закона за пътищата, при заплащане на винетната такса се издава документ, наречен „винетка”, който удостоверява правото на ползване на републиканските пътища, като в т.1 е записано: винетката се състои от две части; първата част е оформена за еднократно залепване в долния десен ъгъл на вътрешната страна на предното стъкло на пътното превозно средство и е осигурена срещу фалшифициране със защитни знаци; тя има и предназначението да удостоверява плащането на винетната такса пред контролните органи; втората част във вид на талон се съхранява от водача на пътното превозно средство и служи за доказателство за платена винетна такса при издаване на безплатен винетен стикер в случаите на счупване или кражба на предното стъкло на автомобила, както и при производствен дефект на винетния стикер. Съгласно т.4, предл.2 от същата норма счупването или кражбата на предното стъкло се удостоверяват съответно със служебна бележка или с констативен акт на Главна дирекция „Охранителна полиция”, каквато бележка в случая не се представя, въпреки, че се твърди, че е извършена смяна на предното стъкло на автомобила. Представеният втори отрязък от винетния стикер и фискален бон от 04.02.2013г. не може да обоснове извод различен от изложения, тъй като от касовата бележка за закупена винетка не може да се установява, че точно касаторът я е закупил и тя е за управлявания от него автомобил.

С оглед изложеното и на основание  чл.221, ал.2 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, обжалваното решение, като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила.

Мотивиран от горното, Административен съд гр.Бургас, ХІV-ти състав

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 8 от 13.01.2014г., постановено по н.а.х.д. № 438 по описа за 2013г. на Районен съд гр.Поморие.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                 ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

 

                                                                           2.