Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

Номер     510                        22.03.2017  година         град  Бургас

 

                                   В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – БУРГАС, XІХ –ти административен състав, в публично заседание на девети март, две хиляди и седемнадесета година, в състав:                                              

                                

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Христо Христов

                                                ЧЛЕНОВЕ:  1. Чавдар Димитров                                                                  2. Ванина Колева

 

Секретар: И.Л.

Прокурор: Андрей Червеняков

като разгледа докладваното от съдия Чавдар Димитров                            касационно административно дело номер 418 по описа за  2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.63, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във вр. с чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба подадена от „Налко“ АД с ЕИК *** с адрес град София, ул. „Константин Петканов“ №4, чрез пълномощник адв. Х. М. против решение № 1915/16.12.2016г. постановено по н.а.х.д. № 4682/2016г. по описа на Районен съд – Бургас (РС), с което е потвърдено наказателно постановление № 1504/14.07.2016г. на заместник-директора на ТД на НАП Бургас, с което за нарушение на чл.25, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ (Наредбата) във вр. с чл.118, ал.1 от ЗДДС, е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева, на основание чл.185, ал.1 от ЗДДС.

Съдебното решение се обжалва като незаконосъобразно, поради нарушение на материалния закон, на процесуалните правила и норми, а потвърденото наказание поради несъответствие със закона и поради неговата несправедливост. Излагат се аргументи за прилагане на чл.28 от ЗАНН. Иска се отмяна на съдебното решение.

Ответникът – ТД на НАП гр.Бургас, редовно уведомен, не изпраща представител и не изразява становище по касационната жалба.

Прокурорът от Окръжна прокуратура гр.Бургас дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне в сила на съдебния акт.

Административен съд Бургас, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, взе предвид становището на прокурора в съдебно заседание, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл.211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването.

Разгледана по същество е неоснователна.

С наказателното постановление „Налко“ АД е санкционирано за това, че при извършена проверка на 16.06.2016г., в 15:07 часа, в търговски обект – ресторант „Чиплаков“, намиращ се в гр.Бургас, ул. „Фердинандова“ №88, стопанисван от касатора,  при извършена контролна покупка на обяд, на обща стойност 23,95 лв., е установено, че за същата не е издаден фискален бон от работещия в обекта ЕКАФП TREMOL FP 01 KL с ИН на ФУ ZK103852 и номер на ФП 50116941.

За да постанови оспореното решение РС – Бургас, счита че при съставяне на АУАН и издаването на процесното НП не са допуснати съществени процесуални нарушения. Същите са издадени от компетентни органи и съдържат всички изискуеми от ЗАНН реквизити. По същество е намерил, че нарушението се установява по безспорен начин и не следва да се прилага чл.28 от ЗАНН, с оглед на обществените отношения, които се засягат и това, че деянието не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от други подобни случай.

Така постановеното решение е правилно.

Настоящият съдебен състав намира, че приетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка е изцяло съобразена с установените по делото факти и обстоятелства, събрани в съответствие с разпоредбите на НПК.

От анализа на доказателствата по делото се установява, че при съставянето на АУАН и издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от страна на административно-наказващия орган, които да са довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя.

По съществото на спора, съдът намира фактът на извършеното нарушение и неговото авторство за безспорно доказани.

Съгласно чл.3 ал.1 от Наредбата, всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство, освен когато плащането се извършва по банков път. Текстът на чл.118 ал.1 от ЗДДС е възпроизведен и доразвит в чл.25 от Наредбата, ал.1 на който гласи, че лицата, задължени да използват  фискално устройство (ФУ), издават фискална касова бележка за всяка продажба, независимо от документирането й с първичен счетоводен документ, с изключение на случаите, когато плащането е по банков път, а ал.3 на същия член сочи, че фискалната касова бележка се издава при извършване на плащането.

От анализа на цитираните разпоредби на ЗДДС и наредбата се налага изводът, че за да възникне задължение за издаване на фискална касова бележка, следва да е налице извършена продажба на стоки или доставка на услуги, което в настоящия случай е факт.

Във връзка с направените от касатора твърдения, че при съставяне на АУАН е допуснато процесуално нарушение, а именно че същия не е съставен в присъствието на лице, представляващо дружеството, нито в присъствието на упълномощено лице, настоящия касационен състав приема, че те представляват защитна теза, в подкрепа на която не са ангажирани доказателства. Г.П.К. сам се е представил като управител на стопанисвания обект и представляващ дружеството, като не се представят доказателства за това лицето да не работи за дружеството-жалбоподател, като никой не следва да черпи права от собственото си противоправно поведение. Съобразно общия принцип за разпределяне на доказателствената тежест в процеса, всяка страна следва да докаже фактите, от които претендира настъпването на изгодни за себе си правни последици.

В този смисъл неоснователни са възражения на касатора, че АУАН и НП са издадени от некомпетентни органи. Пред РС като доказателство е представена заповед № ЗЦУ-1582/23.12.2015 г., издадена от изпълнителен директор на НАП, с която са определени, както лицата, които могат да бъдат актосъставители при констатирани нарушения, извършени по ЗКПО, така и наказващите органи. В този акт изрично е посочено, че качеството на актосъставители имат органите по приходите, с изключение на директорите на дирекции и органите по чл. 7, ал. 1, т. 2 от ЗНАП. Именно такова качество има и лицето, съставило АУАН, въз основа на който е издадено наказателното постановление - инспектор по приходите и поради това, съдът счита за доказана материалната му компетентност.

Неоснователни са и възраженията, че АУАН и НП не съдържат изискуемите по чл.42 и чл.57 от ЗАНН реквизити. Както правилно е приел РС - Бургас, в конкретния случай актовете съдържат всички изискуеми от закона реквизити – описано е нарушението и обстоятелствата, при които то е извършено, посочени са дата и място на извършване на деянието, както и нарушената законова разпоредба и нормата, въз основа на която е определена санкцията.

Отделно от това, не се приемат и възраженията, че от НП не ставало ясно коя е поръчката, видът на фискалното устройство и как е установено нарушението. От обстоятелствената част на постановлението е видно, че в обекта на 16.06.2016г. е извършена оперативна проверка, при която е установено след извършена контролна покупка на обяд, че не е издаден фискален бон от работещ там електронен касов апарат с фискална памет (ЕКАФП) TREMOL FP 01 KL с ФП 50116941. В подкрепа на установеното нарушение като доказателства се посочват АУАН №0292957/23.06.2016г. и Протокол от извършена проверка (ПИП) №0164698/16.06.2016г. В тях изрично е посочено, че за извършената покупка на стойност от 23,95 лв., заплатена в брой, не е издаден фискален бон, а нефискален такъв с №64233 (приложен с административната преписка л.25 по н.а.х.д №4682/2016).

Нарушител в случая е санкционираното дружеството, стопанисвало проверявания обект, както правилно проверяващият орган е констатирал и което става ясно и от НП. Поради това, а и както е посочил  РС в мотивите на съдебното решение, правилно АНО е определил правната квалификация на извършеното нарушение.

Изложените от първоинстанционният съд изводи, за липсата на маловажен случай се споделят напълно от настоящата инстанция, поради което не следва да се преповтарят.

С оглед на всичко изложено, посочениет в касационната жалба възражения касационния състав приема за неоснователни. Като е потвърдил НП, районния съд е постановил правилен съдебен акт.

Поради изложеното, на основание чл. 221 и чл. 222 от АПК във вр. чл. 63, ал. 1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд гр. Бургас,

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1915/16.12.2016г. постановено по н.а.х.д. № 4682 по описа за 2016г. на Районен съд - Бургас.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                              ЧЛЕНОВЕ:1.

 

 

 

 

2.