О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

 

№657                            17.03.2015 година                                             гр.Бургас

 

 

Бургаският административен съд                                                                               ХІІІ състав,

на седемнадесети март                                                        две хиляди и петнадесета година.

В закрито заседание в следния състав:

Председател:        Таня Евтимова

Членове:           1.  Станимира Друмева

                           2.  Румен Йосифов

Секретаря: Гинка Фортунова

като разгледа докладваното от съдия Румен Йосифов,

административно дело № 417 по описа за 2015 година, за да се произнесе взе пред вид следното:

 

 

Производството е по реда на чл.185 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба подадена от „Роял груп“ООД, „Или мюзик“ЕООД, „Нармаг 2009“ООД, „Бургас лайв стейдж“ЕООД, „Джулиан клубс“ООД, „Юником“ООД, „Сохо-2008“ООД, „Приморец“ЕООД, „Диста комерс“ООД, „Алма 1 БГ“ЕООД, „Децибел 1“ООД, „Фън груп“ООД, „Мечтания Бургас“ООД, „Дитекс“ЕООД и „Магс секюрити“ЕООД, в качеството им на лица, стопанисващи и извършващи дейност в развлекателни заведения, против §5, §6, §7, §12, §16, §17 и §18 от Наредбата за изменение и допълнение на Наредбата за опазване на обществения ред на територията на Община Бургас (съкр.Наредбата), приета с решение на Общински съвет Бургас по т.1 от Протокол №47/27.01.2015г. и против §2, §3 и §4 от Преходните и заключителните разпоредби на Наредбата.

В жалбата е инкорпорирано искане за спиране на действието на оспорените разпоредби от Наредбата по реда на чл.190 от АПК. Жалбоподателите обосновават искането за спиране като посочват, че изпълнението на изискванията относно техническото оборудване на стопанисваните от тях заведения би им причинило значителни имуществени вреди, тъй като ще се наложи да отделят значителни финансови средства за закупуването на същото и при евентуална отмяна на оспорения текст от Наредбата, това би се оказало излишно. Същевременно считат, че липсата на конкретно посочен административен орган от ОД на МВР-Бургас, който да е овластен да издава становище за издаване на разрешение за удължено работно време, липсата на законоустановена процедура и въведени обективни критерии за получаване на подобно становище, практически ще блокира издаването на такива разрешения, което от своя страна ще доведе до ограничаване на конкуренцията и свободната стопанска инициатива. Твърдят също, че въведените кратки срокове в ПЗР на Наредбата за привеждане на дейността в съответствие с новите изисквания и регламентираната последица от неизпълнението на тези срокове – прекратяване на правното действие на вече издадените разрешения, би довело практически до преустановяване на дейността им. Това също би им причинило значителни вреди във връзка със сключените договори за наем на конкретните обекти, невъзвращаемост на извършените инвестиции, липсата на приходи от стопанската им дейност, заплащане на обезщетения за освободените техни работници и служители. За последните също считат, че ще възникнат вреди, тъй като няма да разчитат на трудови доходи, а на обезщетения за безработица. Намират, че вреди ще настъпят и за бюджета, тъй като с прекратяването на дейността им ще се преустанови събирането на приходи от заплащането на данъци и осигуровки.

Ответникът при изпращането на жалбата ведно с административната преписка, не е изразил становище по направеното искане за спиране на действието на оспорените разпоредби от Наредбата.

При разглеждане на искането за спиране действието на обжалваните правни норми, Административен съд Бургас, ХІІІ състав, прие за установено следното:

По аргумент от разпоредбата на чл.166, ал.2, вр. чл.196 от АПК искането може да бъде направено по всяко време до влизане в сила на решението, т.е. без ограничение във времето до влизане в сила на съдебното решение. Искането е направено от жалбоподателите, които оспорват по настоящото дело §5, §6, §7, §12, §16, §17 и §18 от Наредбата и §2, §3 и §4 от ПРЗ на същата. След указание на съда те обосновават правния си интерес като представят доказателства, че стопанисват заведения на територията на Община Бургас, респ. извършват охрана на развлекателни заведения, като са им издадени разрешения за удължено работно време за такива заведения. Следователно искането за спиране на действието на оспорените разпоредби е подадено от легитимирани лица, поради което е процесуално допустимо.

Разгледано по същество, искането е неоснователно.

Съгласно  чл.190, ал.1 АПК жалбата не спира действието на подзаконовия нормативен акт – в случая оспорените разпоредби от Наредбата, освен ако съдът не постанови друго. За разлика от оспорването на индивидуалните административни актове, което се характеризира със своя суспензивен ефект (чл.166, ал.1 от АПК) и препятства както принудителното, така и доброволното изпълнение на разпоредените с оспорения административен акт права и задължения, законодателят е преценил, че е в обществен интерес да се обезпечи правна сигурност при оспорването на подзаконовите нормативни актове и изрично е предвидил в разпоредбата на чл.190, ал.1 от АПК, че оспорването не спира действието на подзаконовия нормативен акт.

Предоставената възможност съдът да спре изпълнението на подзаконовия нормативен акт предмет на обжалване, по реда и условията на чл.166, ал.2, вр. чл.196 от АПК, е при необходимост временно да се защитят гарантирани от закона права и интереси на оспорващия, ако съществува или е реална вероятността те да бъдат засегнати по недопустим начин от действието на акта. За основателността на искането за спиране е релевантно да са доказани вреди или действителна, а не хипотетична вероятност от настъпването на такива, които са в пряка връзка и произтичат от действието на обжалвания акт. Доказателствената тежест е на оспорващия.

За твърдението което жалбоподателите правят, че действието на Наредбата ще им нанесе значителни вреди, като пряко засегнати от действието на подзаконовия нормативен акт, изразяващо се в закупуването на техническо оборудване, не са ангажирани доказателства за техния размер. Няма яснота по въпроса каква е стойността на необходимото оборудване – стационарни детектори за метал, видеокамери и каси за оръжие, поради което съдът е в невъзможност да прецени дали тази стойност е висока, за да попадне под хипотезата на значителни вреди. Освен това съгласно отменения текст на чл.29, т.2 от Наредба за опазване на обществения ред на територията на община Бургас, действал преди приемането на оспорената разпоредба (вж. http://www.burgascouncil.org/node/3310) и до сега стопанисващите развлекателни заведения са имали задължения да ги оборудват с необходимите технически средства за откриване на хладно и огнестрелно оръжие, като: камери, паникбутони, детектори за метал. Следователно новото изискване е поставянето на стационарни детектори за метал и каси за оръжие, а с видеокамери и паникбутони заведенията би следвало вече да са оборудвани.

В съответствие с ТР № 5 от 8.09.2009г. на ОСК на ВАС целите на допуснатото по силата на закон предварително изпълнение и допустимостта на неговото спиране са подчинени на принципа за съразмерност, като следва да се съобрази административният акт и неговото изпълнение да не засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. Издаването на оспорената Наредба е обосновано в мотивите към Докладната записка на кмета на общината и проведеното обществено обсъждане, с наличието на зачестили инциденти в нощните заведения, при които се достига до нанасяне на побои и телесни повреди. Следователно целта на подзаконовия нормативен акт се изразява в осигуряване на здравето и живота на гражданите. Настоящият съдебен състав счита, че наличието на обществен интерес в случая е приоритетен пред интересите на жалбоподателите и останалите собственици на развлекателни заведения, които ще бъдат засегнати от действието на Наредбата. Още повече, че както се посочи жалбоподателите не представиха доказателства за настъпване на значителна или труднопоправима вреда, която може да последва от действието на Наредбата.

По отношение за твърдяната липса на конкретно посочен административен орган от ОД на МВР-Бургас, овластен да издава становище за удължено работно време, липсата процедура и обективни критерии за това, което би имало за вредна последица ограничаване конкуренцията и предприема-чеството, съдът на този етап от делото не може и не трябва да обсъжда въпроси по съществото на спора, но доколкото твърдението за липсата на конкретизация на компетентния административен орган от ОД на МВР-Бургас засяга спиране действието на оспорения нормативен акт, следва да се отбележи, че макар текстовете в тази част от Наредбата да не са съвсем прецизни, това може да бъде преодоляно по реда на тълкуването чрез прякото приложение на нормативния акт от по-висока степен – Закона за Министерство на вътрешните работи, който е предвидил в своя чл.43, ал.1, че Областната дирекция на МВР се ръководи от директор, който е най-висшия държавен орган в нея.

Жалбоподателите твърдят също, че кратките срокове за изпълнение на изискванията относно техническото оборудване на заведенията при евентуалното им затваряне, би им причинило вреди, а също и вреди на работниците, служителите и бюджета. Тези твърдения освен, че отново не са доказани по делото, не обосновават извод за основателност на искането спиране на основание чл.190, ал.1 от АПК, предвид разпоредбата на чл.195, ал.2 от АПК, която предвижда служебно уреждане на последиците от компетентния орган.

По изложените съображения искането за спиране на действието на оспорените разпоредби от Наредбата е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.

Водим от горното и на основание чл.166, ал.3, вр. чл.196 от АПК, Административен съд Бургас, ХІІІ състав

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „Роял груп“ООД, „Или мюзик“ЕООД, „Нармаг 2009“ООД, „Бургас лайв стейдж“ЕООД, „Джулиан клубс“ООД, „Юником“ООД, „Сохо-2008“ООД, „Приморец“ЕООД, „Диста комерс“ООД, „Алма 1 БГ“ЕООД, „Децибел 1“ООД, „Фън груп“ООД, „Мечтания Бургас“ООД, „Дитекс“ЕООД и „Магс секюрити“ЕООД, за спиране действието на §5, §6, §7, §12, §16, §17 и §18 от Наредбата за изменение и допълнение на Наредбата за опазване на обществения ред на територията на Община Бургас, приета с решение на Общински съвет Бургас по т.1 от Протокол №47/27.01.2015г. и на §2, §3 и §4 от Преходните и заключителните разпоредби на същата Наредба.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд на в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

                                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ:     1.

 

 

 

                           2.