Р Е Ш Е Н И Е

 

            682                                      19.04.2017г.                                      гр. Бургас

 

   В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Бургаският административен съд двадесети състав, в публично заседание на двадесет и седми март две хиляди и седемнадесета година, в състав

  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХР. ХРИСТОВ

при секретаря И.Л., като разгледа докладваното от съдия Хр. Христов административно дело № 416 по описа за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

        

Производството е по реда на чл.144, чл.156, ал.1 от ДОПК, вр. с чл.4, ал.1-5 и чл.9б от ЗМДТ.

Делото е образувано по жалба от И.П.Г., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, чрез пълномощник адвокат П.Г. ***, против АКТ за установяване на задължения по декларация № АУ005942/25.08.2014г., издаден от И.П., на длъжност главен експерт в Отдел „Контрол и принудително събиране“ на Дирекция „Местни приходи от данъци, такси и реклама“ към Община Бургас, потвърден с Решение № 94-01-301/1/30.01.2017г. на директор Дирекция „Местни приходи от данъци, такси и реклама“ към Община Бургас.

С жалбата се иска отмяна на административния акт като неправилен, незаконосъобразен и постановен в нарушение на процесуалния и материалния закон.

 В съдебно заседание оспорващата И.П.Г. не се явява лично, а се представлява от процесуален представител адвокат П.Г. ***, която поддържа жалбата съобразно изложените в нея аргументи и доводи. Представя по делото писмено становище, в което се излагат допълнителни съображения относно незаконосъобразността на оспорения административен акт.

         Ответната страна – Директор на Дирекция “Местни приходи от данъци, такси и реклама” при община Бургас се представлява от главен юрисконсулт Е. М., който оспорва жалбата като неоснователна. Претендира за присъждане на разноски в полза на ответната страна за възнаграждение на юрисконсулт.

         Съдът, като взе предвид разпоредбата на чл.168 от АПК и прецени събраните по делото доказателства, ведно с доводите и изразените становища прие за установено следното:

         Оспореният административен акт е издаден на основание декларация по чл.14 от ЗМДТ, вх.№ 6815БМ/27.03.1998г. подадена от И.П.Г., с ЕГН **********, с посочен адрес: *** по отношение на недвижим имот, находящ се в гр.Бургас, ж.к.„Братя Миладинови“, ул.“Струма“ **. Декларирани са трети жилищен етаж от къща и гараж с площ 15 кв.м. Отбелязано е, че имотът е придобит чрез реализирано право на строяж. Като съсобственик на имота е посочена единствено жалбоподателката И.П.Г..

В Акта за установяване на задължение по декларация № АУ005942/25.08.2014г., издаден по отношение на жалбоподателката е посочено, че същата е собственик на имота, предмет на акта, находящ се в гр.Бургас, ул.„Струма“ **, **. С акта са установени задължения за данък върху недвижими имоти и такса битови отпадъци за: 2009г.; 2010; 2011г. 2012г. и 2013г., общо в размер на 127.95 лева, от които 99.46 лева главница и 28.49 лева лихва.

         При връчването на акта на жалбоподателката органът по приходите е процедирал по реда на чл.32 от ДОПК. И. Г. подала жалба срещу акта с вх.№ 94-01-301/04.01.2017г. до директора на Дирекция „МПДТР“ при община Бургас. По-горестоящият административен орган – Директорът на Дирекция „МПДТР“ при община Бургас е приел, че жалбата е допустима поради опорочаване процедурата по връчване на АУЗД по реда на чл.32 от ДОПК и се е произнесъл в законоустановения срок с Решение № 94-01-301/1/30.01.2017г., с което е потвърдил № АУ005942/25.08.2014г., издаден от И.П., на длъжност главен експерт в Отдел „Контрол и принудително събиране“ на Дирекция „Местни приходи от данъци, такси и реклама“ към Община Бургас. В решението е посочено, че същият е законосъобразно издаден и размерът на задълженията е определен единствено по отношение на декларирания гараж, тъй като жилищният етаж е отчужден през 2001г. Отбелязано е, че размерът на данъкът за недвижимия имот е определен за всички периоди със ставка 1.45 промила върху данъчната оценка на имота, а размерът на такса битови отпадъци със ставка 1 промил.

         Решението било връчено лично на жалбоподателката Г. с известие за доставяне по пощата на 30.01.2017г.

С жалба рег.№ 94-01-301/3/ от 15.02.2017г. до съда, подадена чрез административния орган И.Г. оспорила АУЗД № АУ005942/25.08.2014г., издаден от И.П., на длъжност главен експерт в Отдел „Контрол и принудително събиране“ на Дирекция „МПДТР“ към Община Бургас, потвърден с Решение № 94-01-301/1/30.01.2017г. на директор Дирекция „МПДТР, по повод на която е образувано настоящото дело.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена на основание чл.156, ал.1 от ДОПК, от надлежна страна – адресат на постановения акт, имаща право и интерес от оспорването. Разгледана по същество същата се преценя като неоснователна поради следните съображения:

Оспореният административен акт е издаден по реда н чл.107, ал.3 от ДОПК на основание декларация по чл.14 от ЗМДТ, вх.№ 6815БМ/27.03.1998г. подадена от И.П.Г., с ЕГН **********, с посочен адрес: *** по отношение на недвижим имот, находящ се в гр.Бургас, ж.к.„Братя Миладинови“, ул.“Струма“ **.

На основание чл.9б от ЗМДТ установяването, обезпечаването и събирането на местните такси се извършва по реда на чл.4, ал.1 – 5 от ЗМДТ от служители на общинската администрация по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Съгласно чл.4, ал.3 от ЗМДТ в производствата по ал.1 служителите на общинската администрация имат правата и задълженията на органи по приходите, а в производствата по обезпечаване на данъчни задължения - на публични изпълнители и се определят със заповед на кмета на общината на основание чл.4, ал.4 от ЗМДТ.

Оспореният акт е издаден от компетентен орган – И.П., на длъжност главен експерт в Отдел „Контрол и принудително събиране“ на Дирекция „Местни приходи от данъци, такси и реклама“ към Община Бургас, съобразно нормата на чл.4, ал.1 и ал.3 от ЗМДТ. По делото е представена Служебна бележка № 2400-2369/1/28.11.2013г.  издадена от Я.С. - директор Дирекция „Човешки ресурси“ при община Бургас за заеманата от  И.П. П. длъжност в дирекция „МПДТР” при община Бургас, съгласно Заповед № ЧР 335/01.04.2009г.

Съдът намира, че оспореният административен акт е издаден при спазване административно производствените правила, в съответната форма и с необходимите реквизити. Съдът приема, че актът е мотивиран предвид обстоятелството, че в решението постановено от по-горестоящия орган по повод обжалването му са подробно описани законовите предпоставки за издаването му, както и обстоятелството, че размерът на задълженията е определен единствено по отношение на гаража, посочен подадената от жалбоподателката декларация по чл.14 от ЗМДТ, вх.№ 6815БМ/27.03.1998г.

Съдът не споделя твърдението на оспорващата, че сгрешената в процесния АУЗД № АУ005942/25.08.2014г. фамилия на жалбоподателката е основание за неговата отмяна. Очевидно е, че става дума за допусната техническа грешка. Адресатът на акта може да бъде индивидуализиран съобразно посочения в него единен граждански номер и номера на подадената декларация по чл.14 от ЗМДТ, вх.№ 6815БМ/27.03.1998г.

По отношение нарушената от органа по приходите процедура по връчване на оспорения акт, горестоящият административен орган е изразил становище като е приел, че подадената до него жалба срещу АУЗД е допустима и я е разгледал по същество.

Съдът не споделя твърдението на жалбоподателката, че оспореният акт не мотивиран, тъй като в решението постановено от по-горестоящия орган по повод обжалването му са подробно описани законовите предпоставки за издаването му, както и обстоятелството, че размерът на задълженията е определен единствено по отношение на гаража, посочен подадената от жалбоподателката декларация по чл.14 от ЗМДТ, вх.№ 6815БМ/27.03.1998г. 

Неоснователно е и възражението на жалбоподателката, че органът по приходите неоснователно е определил, че същата дължи в пълен размер определените с оспорения акт задължения по отношение на процесния гараж, предвид развода й с бившия й съпруг и обстоятелството, че двамата са се намирали в режим на обикновена съсобственост по отношение на посочения имот. При определяне на данъчните задължения органът по приходите се е съобразил с подадената от И. Г. декларация по чл.14 от ЗМДТ, вх.№ 6815БМ/27.03.1998г., в която е посочено, че декларираните недвижими обекти са само и единствено нейна собственост. Впоследствие жалбоподателката не е изпълнила задължението си да декларира своевременно на основание чл.14, ал.3 от ЗМДТ настъпилата промяна на обстоятелствата, имащи значение за определяне данъка на задължените лица, поради което правилно и законосъобразно органът по приходите е определил размера за задълженията й съобразно подадената от нея декларация по чл.14 от ЗМДТ.

Съобразно изложеното съдът намира, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в рамките на правомощията му, при липса на съществени нарушения на административно-производствените правила, в съответствие с материално-правните разпоредби и целта на закона, поради което жалбата против него е неоснователна и не следва да бъде уважена.

При този изход на делото искането на процесуалния представител на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, следва да бъде уважено на основание чл.161, ал.1 от ДОПК, като същото бъде определено съобразно чл.8, ал.1, т.1 от Наредба № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

 Водим от горното и на основание чл.160 от ДОПК, Бургаският административен съд, двадесети състав

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на И.П.Г., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, чрез пълномощник адвокат П.Г. ***, против АКТ за установяване на задължения по декларация № АУ005942/25.08.2014г., издаден от И.П., на длъжност главен експерт в Отдел „Контрол и принудително събиране“ на Дирекция „Местни приходи от данъци, такси и реклама“ към Община Бургас, потвърден с Решение № 94-01-301/1/30.01.2017г. на директор Дирекция „Местни приходи от данъци, такси и реклама“ към Община Бургас.

 

ОСЪЖДА И.П.Г., ЕГН **********, с постоянен адрес: *** да заплати на Община Бургас  направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 300.00 /триста/ лева.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

СЪДИЯ: