Р Е Ш Е Н И Е

 

 

                      892                   19.05.2015г.                                  гр.Бургас,

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Административен съд Бургас                                                          VІІ състав

на осми май                                              две хиляди и петнадесета година

в публично заседание в следния състав:

     Председател:Румен Йосифов

Секретар: С.Х.

като разгледа докладваното от Румен Йосифов

административно дело № 416 по описа за 2015 година, за да се произнесе взе пред вид следното:

 

 

Производството е по реда на чл.215 от Закона за устройство на територията (ЗУТ).

Образувано е по жалба на Н.Ю.А., ЕГН-**********,***, против Заповед № ДК-10ЮИР-62/22.12.2014г., издадена от началника на Регионална дирекция Национален строителен контрол Югоизточен район (РДНСК ЮИР), с която е отменен Акт за узаконяване № 7/28.05.2014г., издаден от Главния архитект на Община Поморие. С посочения акт се узаконява строеж „Триетажна пристройка с тавански етаж към съществуваща жилищна сграда със застроена площ, както следва: полуподземен етаж – 104, 76 кв.м., първи жилищен етаж 125,43 кв.м., втори жилищен етаж – 127,30 кв.м. и трети жилищен етаж – 62,30 кв.м. и разгъната застроена площ 419,79 кв.м.“, находящ се в УПИ VІІ-464, кв. 134 по плана на гр.Поморие, с административен адрес: гр.Поморие, ул.Мусала №47 на името на Н.Ю.А., ведно с одобрените инвестиционни проекти – заснемане.“.

В жалбата се твърди, че заповедта е незаконосъобразна, немотивирана и постановена при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, поради което се иска нейната отмяна. Посочено е, че както главния архитект на Община Поморие, така и началника на РДНСК ЮИР са нарушили принципите на истинността и служебното начало, прокламирани в чл.7 и чл.9 от АПК и не са дали съответните указания на жалбоподателката във връзка със събиране на необходимите доказателства за да се установи, че отмененият акт за узаконяване е издаден законосъобразно. Твърди се, че посочените администра-тивни органи не са събрали служебно необходимите доказателства, поради което се е стигнало до отмяната на акта за узаконяване на строежа. Сочи се още, че постановление за възлагане на недвижим имот от 07.10.2013г. на частен съдебен изпълнител (ЧСИ) Т. Д. е нищожно, тъй като възложеният обект не е идентифициран като самостоятелен такъв по кадастралната карта на гр.Поморие. В жалбата е направено изявление, че посоченото постановление за възлагане не е вписано в Агенцията по вписванията, поради което не следва да се съобразява от административния орган при вземане на решение относно законосъобразността на акта за узаконяване.

 Пред съда жалбоподателката се представлява от редовно упълномощения  адвокат Ж.Х., БАК, който поддържа жалбата на изложените основания

Ответникът – началник РДНСК ЮИР, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Й.А., в съдебно заседание оспорва жалбата и пледира тя да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана.

Заинтересованата страна Л.Г.Д., ЕГН-**********,***, чрез представляващата я адв.М. Д., БАК, излага доводи за законосъобразност на оспорения административен акт и иска жалбата да бъде отхвърлена, като споделя изцяло становището на административния орган.

Заинтересованата страна Главен архитект на Община Поморие, редовно уведомен, не се явява и не се представлява, не ангажира становище по оспорването.

Административен съд Бургас намира, че жалбата е процесуално допустима като подадена в срока по чл.215, ал.4 от ЗУТ от надлежна страна, имаща право и интерес от направеното оспорване. Разгледана по същество същата е неоснователна.

Административно производство е започнало във връзка с подадена жалба на 02.07.2014г. от Л.Г.Д. *** до Началника на РДНСК Бургас против Акт за узаконяване № 7/28.05.2014г., издаден от Главния архитект на Община Поморие.

От събраните по делото доказателства се установява, че с Нотариален акт за собственост на придобитото по Закона за реда на прехвърляне вещни права върху някои недвижими имоти №77, т.І, д.№134/27.03.1969г., издаден от поморийски народен съдия, В. С. М. е закупил от Кооперативно земеделско стопанство „Заветите на Г.Димитров“ 1/2 идеална част от празно дворно място, находящо се в гр.Поморие, цялото от 450 кв.м., съставляващо парцел VІІ в квартал 134 по плана на гр.Поморие.

По делото (л.32) е представен работен устройствен план за УПИ VІІ-2244 от кв.134 по ПГП на гр.Поморие, изготвен през октомври 2001г. с инвеститори В. С. М. и В. И.. М.

Със Заповед № РД-16-211/16.04.2002г. на кмета на Община Поморие е одобрен проект на ЧИ на ПЗ и РУП на парцели VІ и VІІ кв. 134 по плана на гр.Поморие.

Видно от нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №181, т.ІV, рег.№ 2244, д.№649/04.10.2005г. (л.29), В. С. М. и съпругата му – жалбоподателката Н.Ю.А., са продали на сина си С. О.С. своя имот – съпружеска имуществена общност, представляващ „самостоятелен обект в сграда – втори жилищен етаж със застроена площ 63,91 кв.м., състоящ се от коридор, две стаи, кухня, баня-тоалетна и балкон, представляващ самостоятелно жилище от двуетажната със сутерен (изба) жилищна сграда – западен близнак, построена на площ от 63,11 кв.м., заедно със съответните идеални части от общите части на сградата с общо ползване на входа и стълбището на жилищната сграда – западен близнак, построена в съсобственото на продавачите дворно място, представляващо УПИ VІІ-2244 в квартал 134 по плана на гр.Поморие, на ул.Мусала №47, урегулирано от 450 кв.м.“

От удостоверение за наследници  изх.№ 223/03.10.2012г., издадено от Община Поморие се установява, че В. С. М. е починал на 28.09.2012г., като негови наследници по закон са Н.Ю.А. – съпруга и синовете му С. О. С. и Й. В. М.

Така описания имот, предмет на продажба по нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 181/04.10.2005г. (л.29), посочен като бивша собственост на С. О. С. и З. Н. С., с Постановление за възлагане на недвижим имот, издадено от ЧСИ Т.Д. на 07.10.2013г., е възложен на Л.Г.Д., която е обявена за купувач на същия с протокол от 10.09.2013г. Съгласно отбелязването в него, постановлението е влязло в законна сила на 07.10.2013г. Представена е и скица № 48674/18.12.2013г. на имот с идентификатор 57491.506.464 и номер по предходен план: 2244, квартал :134, парцел: 7; като за собственици са посочени лицата В. С. М., Н.Ю.А. и В. М. И.

В резултат на сезиране със заявление вх.№ ТСУ-2454/25.11.2013г., главният архитект на Община Поморие е издал Акт за узаконяване № 7/28.05.2014г., в който е посочено, че Н.Ю.А. е извършила строителство на триетажна пристройка с тавански етаж към съществуваща жилищна сграда, двуетажна жилищна сграда със застроена площ 70,20 кв.м. и разгъната застроена площ 153,92 кв.м., находяща се в УПИ VІІ-464, кв. 134 по плана на гр.Поморие с административен адрес гр.Поморие, ул.Мусала №47. Отбелязано е, че строителството е извършено без издадено разрешение за строеж в отклонение от одобрения от главния архитект на Община Поморие на 04.06.2003г. инвестиционен проект. Едновременно с това в текста на процесния акт е записано, че строежът съответства на изготвените проекти – заснемане и не противоречи на предвижданията на действащия подробен градоустройствен план.

Във връзка с изготвения акт за узаконяване, по делото е представено Обявление № Об-244/06.06.2014г., като няма данни за какво е послужило същото. Представени са и две различни съобщения за изготвянето на акта за узаконяване – и двете с № ОБ-244/06.06.2014г., като в това на л.46 са посочени имената на С. О.С., Й. В.М. и Л.Г.Д.. Представени са известия за доставяне до посочените три лица на л.49 и л.50 от делото от дати 24 и 25 юни 2014г. Второто обявление (л.52), което е с идентичен текст на първото, съдържа друг списък на лица – Н.Ю.А., В. С. М., В. М. И., Д.Л. .М., С. Д. С., С.Т. Т. и Т. П. П., като последните двама не са потърсили пощенската пратка, а за останалите лица са представени известия за доставяне от дати 12 и 13 юни 2014г.

Жалбата на Л.Г.Д. е препратена до началника на РДНСК Бургас с писмо изх.№ 24-10-217/09.07.2014г. заедно с постановлението за възлагане, издадено от ЧСИ Т. Д. Впоследствие, с друго писмо – изх.№ 24-01-37/15.07.2014г. общината е изпратила и процесния акт за узаконяване до РДНСК ЮИР.

С писмо изх.№ ДК04-2046-00-547/01.08.2014г. началникът на РО НСК Бургас е поискал от главния архитект на Община Поморие, Н.Ю.А. и Л.Г.Д. да представят документ за собственост на строежа предмет на узаконяване, както и на имота върху който е изграден строежът; данни относно действащия към момента ПУП и действащия към момента на изграждането на строежа ПУП. На Д. са дадени указания да представи доказателства за идентичност на имота, цитиран в Постановление за възлагане на недвижим имот от 07.10.2013г. и на имота в оспорения акт за узаконяване.

Като доказателство за подобна идентичност Община Поморие представя с писмо изх.№24-01-46/16.07.2014г. цитираната скица на поземлен имот № 48674/18.12.2013г. Впоследствие, с писмо изх.№ 04-83-04/19.08.2014г. са представени и други документи по преписката. Л.Г.Д. излага писмени обяснения до началника на РО НСК Бургас с писмо вх.№ ДК04-2046-03-908/20.08.2014г. защо не може да представи доказателства за идентичност на имота. Н.Ю.А. представя пред РДНСК ЮИР нотариален акт №77/27.03.1969г. и удостоверение за наследници на В. С. М. с писмо вх.№ ДК04-2046-03-927/22.08.2014г.

С писмо изх.№ ДК04-2046-00-637/03.09.2014г. началникът на РО НСК Бургас отново е поискал от главния архитект на Община Поморие да представи доказателства за идентичност на имота, цитиран в Постановление за възлагане на недвижим имот от 07.10.2013г. и на имота в оспорения акт за узаконяване.

След разглеждане на събраните в хода на административното производство доказателства, началникът на РДНСК ЮИР е постановил процесната Заповед № ДК-10ЮИР-62/22.12.2014г., с която е отменен Акт за узаконяване № 7/28.05.2014г., издаден от Главния архитект на Община Поморие.

Заповедта е връчена на Н.Ю.А. и Л.Г.Д. на 13.01.2014г., видно от приложените по делото известия за доставяне.

При така установената фактическа обстановка, съобразно разпоредбата на чл.146 АПК, във връзка с чл.168 АПК, се налагат следните правни изводи:

Заповедта е законосъобразна по следните съображения:

Спорът между страните по делото е относно законосъобразността на издадения от главния архитект на Община Поморие Акт за узаконяване № 7/28.05.2014г. Според нормата на § 127, ал.2 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ (обн., ДВ, бр.82 от 26.10.2012г., в сила от 26.11.2012г.) строежи по § 184 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ (ДВ, бр. 65 от 2003г.), незаявени за узаконяване до влизането в сила на този закон, могат да бъдат узаконени по искане на собственика, ако са били допустими по разпоредбите, които са действали по времето когато са извършени, или по действащите разпоредби съгласно този закон. Според ал.3 производството по узаконяване на строежите по ал.2 започва по заявление от собственика до органа, който е издал или е следвало да издаде разрешението за строеж, подадено в едногодишен срок от влизането в сила на този закон. Необходимо е в едномесечен срок от постъпване на заявлението длъжностните лица от общинската администрация да съставят констативен акт за установяване на незаконното строителство, въз основа на който органът по ал.3 изисква необходимите документи по чл.144 и определя срок за представянето им. В посоченото изменение на ЗУТ изрично в ал.7 е записано, че за незаконно извършените строежи в съсобствени недвижими имоти и в етажна собственост, които са допустими за узаконяване и могат да се ползват самостоятелно, актът за узаконяване може да бъде издаден на името на всички съсобственици, съответно собственици в етажната собственост, ако те не са възразили срещу незаконния строеж по време на извършването му. В този случай споровете относно правата върху узаконения строеж се решават по общия исков ред. Дадено е и определение в ал.8, според която узаконяването се състои в съгласуване на инвестиционен проект – заснемане за узаконяване, привеждане на строежа в съответствие със съгласувания проект, заплащане на дължимите глоби и такси и издаване на акт за узаконяване. Проектът – заснемане за узаконяване, се изработва в обхват, определен с наредбата по чл.139, ал.5. В ал.9 на същия член е установено, че времето за извършване на незаконния строеж се установява с всички доказателствени средства, допустими по ГПК, включително и с декларации. За вписване на неверни данни в декларациите лицата носят наказателна отговорност.

Съгласно събраните по делото доказателства, процесният строеж не е бил заявен за узаконяване до влизането в сила на § 127, ал. 2  от ЗУТ (26.11.2012г.), а е бил заявен от Неджеб Ю.А. със заявление вх.№ ТСУ-2454/25.11.2013г. пред главния архитект в последния ден на предвидения едногодишен период. Безспорно е установено,  че строителството е извършено без издадено разрешение за строеж в отклонение от одобрения от главния архитект на Община Поморие на 04.06.2003г. инвестиционен проект. В този смисъл не е ясно как администра-тивният орган е достигнал до извода, че „строежът съответства на разпоредбите , действали към момента на извършването му ….“, нито защо към настоящият момент съответства на разпоредбите на ЗУТ.

Заявлението е подадено само от един от собствениците на строежа, докато в хода на административното производство безспорно се доказва, че същият е съсобствен, тъй като вторият жилищен етаж се притежавал от С. О. С. съгласно нотариален акт № 181/04.10.2005г. Не се установява длъжностните лица от общинската администрация да са съставили констативен акт за установяване на незаконното строителство, въз основа на който главният архитект изисква необходимите документи по чл.144 и определя срок за представянето им. Не е отчетена съсобствеността и поради тази причина, актът за узаконяване е издаден само на един от съсобствениците, докато съгласно ал.7 на § 127 от ЗУТ той би следвало да се издаде на името на всички съсобственици.

На следващо място по никакъв начин не е доказан времевия момент в който е реализирано строителството. От представените по делото доказателства се установява, че това следва да е най-рано след 16.04.2002г., когато е издадена Заповед № РД-16-211/16.04.2002г. на кмета на Община Поморие е одобрен проект на ЧИ на ПЗ и РУП на парцели VІ и VІІ кв. 134 по плана на гр.Поморие вероятно във връзка с работен устройствен план за УПИ VІІ-2244 от кв.134 по ПГП на гр.Поморие, изготвен през октомври 2001г. с инвеститори В. С. М. и В. И. М. От друга страна, в процесния акт за установяване се твърди, че инвестиционният проект е одобрен от главния архитект на Община Поморие на 04.06.2003г. По тази причина съдът не може да цени представената по делото нотариално заверена декларация от Н.Ю.А. с дата на заверка 08.05.2015г., съгласно която триетажната пристройка, предмет на Акт за узаконяване № 7/28.05.2014г. е построена още през 2000г. Ако се приемат твърденията на процесуалния защитник на Н.Ю.А., че постройката е изградена без одобрен архитектурен проект, то строежът ще е изграден в нарушение на ПУП от 2002г., което не позволява узаконяването му. По изложените причини съдът счита, че не може да цени и ангажираните гласни доказателства.

При толкова тежки нарушения както на материалния закон, така и на процесуалния във връзка с издаването на отменения Акт за узаконяване № 7/28.05.2014г. съдът счита, че е не е необходимо да излага разсъждения във връзка с жалбата на Л.Г.Д. и действията на ЧСИ Т. Д. относно принудителната продажба на имуществото на С. О.С.

Съдът намира за неоснователни оплакванията в сезиращата жалба за нарушения на чл.7 от АПК, съобразно който административните актове се основават на действителните факти от значение за случая; на преценка подлежат всички факти и доводи от значение за случая и истината за фактите се установява по реда и със средствата, предвидени в този кодекс. Видно от събраните по делото доказателства, административният орган издал оспорената заповед, е съобразил и преценил действителните факти от значение за случая като тези факти са установени по реда и със средствата, предвидени в АПК. В жалбата не се сочи в какво точно се състои нарушението на принципите, въведени с нормата на чл.7 от АПК.

На следващо място липсва нарушение и от страна на административните органи във връзка с приложението на чл.9 от АПК в частта му относно ал.1 (при условията, посочени в закона, административният орган е длъжен да започне, да проведе и да приключи административното производство, освен ако издаването на акта е предоставено на свободната му преценка) и ал.2 (административният орган събира всички необходими доказателства и когато няма искане от заинтересованите лица), които са приложими за действията на административните органи. И главния архитект на Община Поморие, и началникът на РДНСК ЮИР са били сезирани от страните за започване на съответните производства – първия за издаване на акт за узаконяване на процесния строеж,  а вторият – за неговата отмяна. И двата органа са провели и приключили административните производства при спазване на административнопроизводствените правила. Главният архитект е преценил, че са налице достатъчно доказателства за да издаде акта за узаконяване, още повече, че издаденият от него административен акт удовлетворява искането на Н.Ю.А.. Началникът на РДНСК ЮИР е събирал необходимите доказателства, като многократно е указвал на страните да представят такива с писма изх.№ ДК04-2046-00-547/01.08.2014г. и изх. № ДК04-2046-00-637/03.09.2014г. В този смисъл принципът на служебното начало е спазен.

В случая, обжалваната заповед е издадена в предвидената от закона писмена форма и от компетентен за това административен орган, съгласно чл.216, ал.2, вр. чл.216, ал.1, т.2 от ЗУТ, в изпълнение на правомощията му по чл.216, ал.5 от ЗУТ. Заповедта съдържа необходимите реквизити, включително фактически и правни основания за издаването й. От събраните по делото доказателства съдът приема, че в производството по издаването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до отмяна на заповедта на това основание.

Следователно, оспорената заповед като законосъобразна следва да бъде оставена в сила, а жалбата като неоснователна да се отхвърли.

По  делото е направено искане за присъждане на разноски от ответника и от заинтересованата страна Л.Г.Д.. Предвид изхода на делото и като съобрази нормата на чл.143, ал.3 и ал.4 от АПК съдът намира, че следва да уважи същите. В полза на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 600 лева, определено съобразно чл.8, ал.2, т.1 от Наредба № 1/09.07.2001г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В полза на Л.Г.Д. следва да се присъди възнаграждение за един адвокат 500 лева (л. 72,73,74).

Съгласно чл.215, ал.7 от ЗУТ настоящото решение не подлежи на обжалване.

Мотивиран от горното и на основание чл.172, ал.2 АПК, Административен съд Бургас, VІІ-ми състав

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н.Ю.А., ЕГН-**********,***, против Заповед № ДК-10ЮИР-62/22.12.2014г., издадена от началника на Регионална дирекция Национален строителен контрол Югоизточен район, с която е отменен Акт за узаконяване № 7/28.05.2014г., издаден от Главния архитект на Община Поморие.

ОСЪЖДА Н.Ю.А., ЕГН-**********, да заплати в полза на Регионална дирекция Национален строителен контрол Югоизточен район сумата от 600 (шестстотин) лева за разноски по делото.

ОСЪЖДА Н.Ю.А., ЕГН-**********, да заплати в полза на Л.Г.Д., ЕГН-**********, сумата от 500 (петстотин) лева за разноски по делото.

Решението е окончателно.

                                                                                                 

                                      

                                                                            СЪДИЯ: