Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е №

 

гр.Бургас, 20 юли 2012г.

В     ИМЕТО     НА     НАРОДА

 

            АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, в съдебно заседание на двадесети юни, през две хиляди и дванадесета година, в състав:

 

СЪДИЯ:  ГАЛИНА РАДИКОВА

 

при секретар Ст. А., като разгледа докладваното от съдия Г.Радикова  адм.д. № 416 по описа за 2012 година и за да се произнесе, съобрази:

Производството е по реда на чл. 211и, ал. 5 от ЗМ във връзка с чл. 145 и сл. от АПК.

Образувано е по жалба на Асоциацията на българските предприятия за международни превози и пътищата (АЕБТРИ), със седалище и адрес на управление гр.***, представлявано от ген.директор П.Ц.Ц. против Постановление за принудително събиране на публични държавни вземания № 7/05.12.2011г., издадено от Началника на Митница Бургас, потвърдено с решение № 65/26.01.2012г. на Директора на Агенция „Митници”, с искане то да бъде отменено. С оспореното постановление за принудително събиране са определени за плащане публични държавни вземания в размер на 33 393,10 лева, от които мито в размер на 11 514,30 лева и ДДС в размер на 21 878,80 лева.

В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, жалбоподателят поддържа жалбата на изложените в нея основания и моли да му се присъдят направените по делото разноски.

Ответникът – Началник на Митница Бургас, в съдебно заседание, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде потвърдено постановлението за принудително събиране на публични държавни вземания.

Административен съд Бургас намира, че жалбата е процесуално допустима като подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество жалбата е основателна.

На 01.09.2008г. през МП Лесово от Република Турция за Република Румъния с товарен автомобил рег. № РВ5471АС/РВ5458ЕМ се въвеждат стоки, превозвани под покритието на карнет ТИР ХF59606293. Транзитната операция е регистрирана в БИМИС – регистър Транзит отправно митническо учреждение под № 52231/01.09.2008г. и е насочена към получаващото митническо управление в Република Румъния - Iasi. Титуляр на режим транзит по карнет ТИР ХF59606293 е „Иви транс” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.***.

Във връзка с изясняване на обстоятелството, дали транзитната операция е приключена в определения срок от ОМУ – Лесово e изискано от „Иви транс” ЕООД да представи доказателства за завършване на транзитната операция, като в определения срок такива не са представени.

На 08.12.2008 г. с писмо вх.№ 8060 в МП „Лесово”, от ЦМУ – София е получен заверен сертификат на Волет 2 на карнет ТИР ХF59606293 за завършване на транзитната операция с печат на МУ „Constanta Port”, Румъния.

С писмо изх.№ 1068/20.03.2009г. митнически власти са отправили запитване чрез формуляр „ТС21- Искане за последваща проверка” до румънската митническа администрация „Constanta Port”, като в резултат на проверката е установено, че транзитната операция не е приключена по установения ред, при наличието на подозрения за използване на фалшив митнически печат и неистински подпис на обработения ТИР карнет.

Поради липса на доказателства за надлежно завършена транзитна операция и на основание съгласно чл. 203, ал. 1 от Митническия кодекс на Общността (Регламент 2913/92)  и чл.199, ал.1, т.5 от ЗМ е възникнало вносно митническо задължение за отговорното лице по режим транзит - „Иви транс” ЕООД.  Размерът на възникналите публични държавни вземания е определен с решение № 1068/13.05.2009г. на Началника на МП Лесово (л.57 от делото). В т. 4 от същото е посочено, че длъжникът „Иви транс” ЕООД следва да заплати определения размер в 10-дневен срок, считано от датата на връчване на уведомлението за вземане под отчет на основание чл.839, ал.2 от ППЗМ.

Задължението е взето под отчет под №11/14.05.2009г., видно от уведомление за вземане под отчет № 1068/13.05. 2009г. (л.61 от делото). С писмо изх. № 1068/13.05.2009 г. на МП Лесово е изпратено искане за заплащане на дължими суми до „Иви транс” ЕООД, съдържащо Решение № 1068/13.05.2009 г. и уведомление за вземане под отчет № 1068/13.05.2009 г.

С оглед на обстоятелството, че „Иви транс” ЕООД не е платила възникналото задължение в определения срок за доброволно плащане и на основание чл.232, ал.1 от МК, чл.211, ал.1, т.1 от ЗМ, за осигуряване плащането на митните сборове и другите публични държавни вземания е издадено ППСПДВ № 11/14.06.2010г. (л.74-77 от делото) на началника на Митница Бургас, с което се определя размер на възникнало митническо задължение 11 514,30 лева за мито и 21 878,80 лева за ДДС ведно с дължими лихви от дата на възникване на задължението. ППСПДВ № 11/14.06.2010г. е обжалвано пред Директора на Агенция Митници от „Иви транс” ЕООД с жалба вх.№ 2601-1130/02.07.2010г., като с решение № 691/03.08.2010г. (л.47-49 от делото) на Директора на Агенция Митници постановлението за принудително събиране е потвърдено. ППСПДВ № 11/14.06.2010г. е обжалвано от „Иви Транс” ЕООД по съдебен ред с жалба вх.№ 2601-1130/20.08.2010г. (31-34 от делото), като с определение от 16.11.2010г. производството по административно дело № 1854/2010г. по описа на Административен съд гр.Бургас е спряно, последният хакт е установен от съда служебно.

С писмо изх.№ 2601-1050/08.07.2010г. (л.79 от делото) Митница Бургас е изпратила ППС № 11/2010г. до ТД на НАП – Пловдив за образуване на изпълнително дело срещу „Иви транс” ЕООД за сумата от 33 393,10 лв., ведно с дължимите лихви.

С писмо изх. № 1068/13.05.2009г. (л.41-42 от делото) началникът на МП Лесово е уведомил гарантиращата организация АЕБТРИ, че сертификатът за завършване на операция по ТИР ХF59606293, приет на 01.09.2008г. е получен в резултат на злоупотреба или измама, посочил е определения дължим размер за мито и ДДС и е поканил асоциацията да представи доказателства за редовното завършване на операцията в съответствие с обяснителни бележки към чл.28 от Конвенция ТИР, 1975г. и чл.455, § 3 и § 4 от Регламент (ЕО) № 2454/93г. за редовното завършване на транзитната операция.

Във връзка с писмо изх. № 1068/13.05.2009г. на МП Лесово, до АЕБТРИ, в качеството й на гарантираща асоциация по режим ТИР за България е изпратено Искане за заплащане на дължими суми изх. № 1068/13.05.2009г. (л.41-44 от делото), с което МП Лесово сезира АЕБТРИ за възникналите задължения. Искането е получено от асоциацията на 21.06.2010г., видно от приложеното известие за доставяне (л.45 от делото).

С докладна записка изх. № 1068/09/27.09.2010г. (л.39 от делото) е уведомен началникът на Митница Бургас, че в тримесечния срок от датата на искането съгласно чл.10 от договора между Агенция „Митници” и АЕБТРИ, асоциацията не е изпълнила задължението си да заплати възникналите задължения за мито и ДДС, поради което административният орган е издал на 05.12.2011г. процесното ППСПДВ № 7/2011г. Последното е връчено на длъжника АЕБТРИ на 14.12.2011г., видно от приложеното известие за доставяне (л.33 от делото).

В законоустановения срок асоциацията е оспорила с жалба вх.№ 2601-1130/10/22.12.2011г. (л.26-28 от делото) издаденото постановление по административен ред пред Директора на Агенция „Митници”, който е потвърдил постановлението изцяло с решение № 65/26.01.2012г.(л.21-23 от делото).

С жалба вх.№ 2601-1130/10/09.02.2012г. от АЕБТРИ е обжалвано по съдебен ред постановление за принудително събиране на публични държавни вземания № 7/05.12.2011г., издадено от Началника на Митница Бургас, потвърдено с решение № 65/26.01.2012г. на Директора на Агенция „Митници”. В жалбата се оспорват констатациите на митническия орган и тълкуването на събраните в хода на административното производство писмени доказателства, като се релевират доводи относно факта, че административният орган не е направил всичко възможно да събере дължимите публични вземания от титуляра на режима „Иви транс” ЕООД. Твърди се, че не е налице обикновена солидарна отговорност по реда на ЗЗД, а съществува специална поредност за реализиране на отговорността съгласно Конвенция ТИР. Счита, че неправилно е определен началния момент, от който започва да тече лихва по отношение на АЕБТРИ, както и факта, че в ППСПДВ неправилно се посочва, че обжалването в случая няма суспензивен ефект.

Съдът, предвид фактите, намира по приложение на закона следното:

Обжалваният административен акт е издаден в законоустановената писмена форма и от компетентния административен орган – началника на Митница Бургас, съгласно разпоредбата на чл.211а от ЗМ. При издаването му не са допуснати нарушения на процесуалноправните разпоредби на закона, то е мотивирано, като административният орган е посочил, както фактическите, така и правните основания за издаването му.

Съгласно нормата на чл.97, ал.1 от ЗМ режимът „транзит” разрешава превоза от едно до друго място на митническата територия на Република България на чуждестранни стоки, без да бъдат облагани с вносни митни сборове и без да подлежат на мерките на търговската политика. Според алинея втора на чл.97, превозът се осъществява под покритието на карнет ТИР, използван като транзитен гаранционен документ по реда на Конвенция ТИР от 1975 год. когато превозът е започнал или трябва да завърши извън страната. Според чл.98, ал.1 от ЗМ, режимът транзит завършва и задълженията на титуляра на режима са изпълнени, когато стоките поставени под режима и изискваните документи бъдат представени в получаващото митническо учреждение, а алинея втора разпорежда, че митническите органи приключват режима транзит, когато установят въз основа на сравнение на наличните в отправното митническо учреждение данни с наличните в получаващото митническо учреждение данни, че режимът транзит е завършен редовно.

Неизпълнението на задължението за представяне на изискваните документи в получаващото митническо учреждение е основание за ангажиране на отговорността на съответните лица, в това число и на превозвача, за събиране на дължимите държавни вземания, възникнали в резултат на нарушение на режима „транзит”, респективно на операцията ТИР. В хода на извършената проверка от митническите органи е установено, че транзитната операция не е приключена по установения ред, при наличието на подозрения за използване на фалшив митнически печат и неистински подпис на обработения ТИР карнет, като по делото не е представен заверен от митническите органи документ, който да удостоверява, че стоките са били представени в получаващото митническо учреждение, респективно не са представени документи, изходящи от чуждестранната митническа администрация, които да удостоверяват, че стоките са били поставени под друг митнически режим в чужбина, съответно за освобождаването им от митницата за вътрешно потребление или от органите, заверили оригиналния документ или от официалните служби на чуждестранната държава, които да съдържат достатъчна информация за идентичността на стоките. След като операцията по ТИР карнета не е приключила и стоката е отклонена от митнически надзор, то на основание чл.199, ал.1, т.5 от ЗМ е възникнало вносно митническо задължение.

В случая между страните по делото е налице спор по въпросът дали между титуляра на режим транзит и АЕБТРИ в качеството на гарантираща организация е налице солидарна отговорност, както се твърди от ответника или Конвенция ТИР предвижда поредност на търсенето на задълженията, както се твърди от жалбоподателя.

Тълкуването на разпоредбите, които регламентират отговорността на жалбоподателя, е дадено с Тълкувателно решение № 3 от 25.03.2003 г. на Общото събрание на съдиите от Върховния административен съд. В него се посочва, че при осъществяване на митнически режим „транзит” под покритието на карнет ТИР, титулярът на режима е длъжен да превози стоките в непроменено състояние със знанието и разрешението на митническите органи, т. е. под митнически надзор, от отправното митническо учреждение до получаващото митническо учреждение. Това задължение на превозното предприятие, титуляр на режима транзит и на съответния карнет ТИР, е обезпечено с финансова отговорност на националната гарантираща асоциация, одобрена от митническите власти на една договаряща страна, като поръчител на лицата, ползващи режима ТИР. За територията на Република България гарантиращата асоциация е Асоциацията на българските предприятия за международни превози и пътища (АЕБТРИ).

Съгласно чл.8, т.1 от Конвенция ТИР гарантиращата асоциация отговаря за заплащането на изискуеми вземания на страната, в която е била установена нередовност на операцията ТИР, съвместно и солидарно с лицата, които ги дължат. В т.7 на същия член е регламентирано задължение за компетентните органи, в рамките на възможното, да търсят плащането на дължимите суми от лицата, които пряко ги дължат, преди да предявят иск към гарантиращата асоциация. Следователно, с императивна правна норма е въведена поредност при търсене на изискуемите държавни вземания, за разлика от обикновената солидарна отговорност, като компетентните органи са длъжни да извършат необходимите и възможни законни действия за събиране на публичните вземания първо от дължащите ги по закон лица, независимо дали са местни или чуждестранни. Едва след изчерпване на възможностите за изпълнение по отношение на тези лица компетентните органи могат да търсят изпълнение от гарантиращата асоциация. Това означава, че отговорността на гарантиращата асоциация е обусловена от установена невъзможност за удовлетворяване вземанията на държавата от пряко дължащите ги лица. Когато титулярът на карнета ТИР не е изпълнил задължението си по чл.21 от Конвенция ТИР да представи пътното превозно средство, заедно с товара и със съответния карнет ТИР, митническите власти трябва да предприемат спрямо него възможните фактически и правни действия за заплащане на дължимите суми. Преценката за това дали са предприети възможните действия следва да се прави за всеки конкретен случай, с оглед наличната информация за лицето, както и това дали то е местно или чуждестранно.

Съгласно обяснителните бележки към същия чл.8, т.7 от конвенцията мерките, които компетентните органи трябва да предприемат, за да изискат плащането от пряко дължащото лице или лица, трябва да включват поне уведомление за неприключена операция ТИР и/или изпращане на искане за заплащане по карнета ТИР. Съобразно т.1 от Тълкувателно решение № 3/25.03.2003г. на ВАС по д.№ ТР-6/2002г., при настъпила изискуемост на вземанията по чл.8, т.1 от Конвенция ТИР, митническите органи могат да предявят искане за плащане пред гарантиращата асоциация, след като са предприели всички възможни действия за търсене на сумите от местните или чуждестранните лица, които пряко ги дължат.

Според изложеното, за да бъде ангажирана отговорността на гарантиращата асоциация не е достатъчно митническата администрация само да е предприела необходимите и възможни законни действия за събиране на публичните вземания, първо от дължащите ги по закон лица, но и да е налице невъзможност за удовлетворяване вземанията от тези лица.

В случая, обжалваното постановление е издадено преди изчерпване на тези възможности - срещу превозвача е образувано изпълнително производство, по което има частично внасяне на дължимите суми в размер на 4 889,88 – мито, макар и по друго ППС № 13/2009г., различно от процесното. Също така, това производство е все още висящо, като видно от представеното в хода на съдебното производство писмо изх.№ 6363/2009/000086/19.04.2012г. на Директора на ТД на НАП гр.Пловдив, към 19.04.2012г. са предприети действия по принудително изпълнение срещу „Иви Транс” ЕООД и образуваното изпълнително дело е активно. Ето защо, след като по делото не се установява, че към момента на издаване на процесното ППСПДВ срещу АЕБТРИ, е невъзможно да се удовлетворят държавните вземания от превозвача „Иви Транс”, същото е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

Не без значение е и обстоятелството, че към момента на издаване на оспорения акт, не е налице и формирана сила на пресъдено нещо по отношение на законосъобразността на ППСПДВ № 11/14.06.2010г. на началника на Митница Бургас, с което се определя размер на възникнало митническо задължение 11 514,30 лева за мито и 21 878,80 лева за ДДС ведно с дължими лихви от дата на възникване на задължението, издадено на „Иви Транс” ЕООД.

След като е спорна дължимостта на сумите от превозвача „Иви Транс” ЕООД, а не е установена и невъзможност за последния да ги плати, административния орган в противоречие със закона е ангажирал имуществената отговорност на гарантиращата асоциация.

В допълнение следва да се отбележи, че в противоречие със закона на оспорения акт е придадена предварителна изпълняемост. Съгласно чл.211ж, ал.1 от ЗМ, обжалването на постановлението не спира неговото изпълнение, но в ал.5 на същата норма, изрично е предвидено, че ал.1 не се прилага в случаите, когато с постановление за принудително събиране на публични държавни вземания са установени задължения, произтичащи от прилагането на международна конвенция, към която Република България се е присъединила, и длъжници са гарантиращите организации, определени с акт на Министерския съвет. Безспорно е, че с процесното ППСПДВ са установени задължения, произтичащи от прилагането на международна конвенция, към която Република България се е присъединила, както и че длъжник е гарантиращата асоциация – АЕБТРИ. Следователно, в случая приложима е нормата на чл. 211ж, ал. 5 от ЗМ и неправилно в решението е посочено, че обжалването на постановлението не спира неговото изпълнение. Въпреки това, неправилното посочване, че жалбата не спира изпълнение не предпоставя  незаконосъобразност на обжалваното постановление и не е самостоятелно основание за неговата отмяна, тъй като по силата на чл.211ж, ал.5 от ЗМ, подадената жалба има суспензивен ефект.

При този изход на спора и с оглед своевременно направеното искане, в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените по делото разноски,  които са в размер на 10 лева ( платена държавна такса).

С оглед на изложеното, Административен съд гр.Бургас, четвърти състав,

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ постановление за принудително събиране на публични държавни вземания № 7/05.12.2011г., издадено от Началника на Митница Бургас, потвърдено с решение № 65/26.01.2012г. на Директора на Агенция „Митници”.

ОСЪЖДА Митница Бургас да заплати в полза Асоциация на българските предприятия за международни превози и пътищата, със седалище и адрес на управление гр.*** съдебно- деловодни разноски в размер на 10 лева (десет) лева.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховен административен съд.

 

 

 

СЪДИЯ: