Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№:         749                            24.04.2015г.                        гр.Бургас,

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Административен съд – гр.Бургас                                                        ХІІІ-ти състав

На шестнадесети април                                    две хиляди и петнадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател:        Таня Евтимова

Членове:           1.  Станимира Друмева

                           2. Румен Йосифов 

Секретаря: Г.Ф.

Прокурор: А.Ч.

Като разгледа докладваното от съдия Румен Йосифов,

касационно наказателно административен характер дело № 414 по описа за 2015 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.63, ал.1, изречение второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на М.Р.Г., ЕГН-**********,*** К. 22, против решение № 10/19.01.2015г. постановено по НАХД № 373/2014г. на Районен съд Поморие, с което е потвърдено наказателно постановление (НП) № 14-0320-000719/10.11.2014г. на началника на РУП-Поморие, с което на касатора за нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), на основание чл.174, ал.1 от ЗДвП, са наложени административни наказания: глоба в размер на 800 лева и лишаване от право да управлява моторно превозно средство (МПС) за срок от 10 месеца. От касационната инстанция се иска да отмени оспорвания съдебен акт като незаконосъобразен, необоснован и постановен при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, като отмени изцяло и потвърденото с него наказателно постановление. Посочените в жалбата оплаквания съдът квалифицира по чл.348, ал.1 от НПК – неправилно решение поради противоречие с материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В съдебно заседание касаторът не се явява, не се представлява и не ангажира нови доказателства.

Ответникът по касация – началник на РУП-Поморие, редовно уведомен, не се явява и не се представлява, не ангажира становище по оспорването.

Представителят на Окръжна прокуратура Бургас дава заключение за обоснованост и законосъобразност на решението на  Районен съд Поморие, поради което пледира касационната жалба като неоснователна да бъде оставена без уважение.

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Районен съд Поморие с оспореното решение № 10/19.01.2015г. постановено по свое НАХД № 373/2014г., е потвърдил НП № 14-0320-000719/10.11.2014г., издадено от началника на РУП-Поморие, с което на М.Р.Г. за нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, на основание чл.174, ал.1 от ЗДвП са наложени административни наказания: глоба в размер на 800 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 10 месеца. Касаторът Г. е санкциониран за това, че на 06.11.2014г. в гр.Поморие, управлявал лек автомобил марка Ауди А6 с рег.№ А-3404-ВХ след употреба на алкохол, установено с техническо средство Дрегер Алкотест с № ARBB 0080, чиято скала отчела 1,05 промила на хиляда и не пожелал да даде не дал кръв за анализ.

За да постанови оспореното решение районният съд е приел въз основа акта за установяване на административно нарушение (АУАН) и показанията на актосъставителя С.С., разпитан в качеството на свидетел, че Г. е осъществил състава на административното нарушение вменено му във вина. Обосновал е извод, че НП е издадено от компетентен орган – началника на РУП-Поморие, действащ в качеството си на упълномощено министъра на вътрешните работи орган, със заповед № Із-1745/28.08.2012г., в съответствие с чл.189, ал.2 от ЗДвП и заради липсата на възражения от страна на жалбоподателя е приел, че не е нужно да се изисква препис от тази заповед. Изложил е мотиви за правилната правна квалификация на извършеното нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, за съставянето на АУАН и издаването на НП при липса на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и за санкционирането на нарушителя със съответните административни наказания, предвидени в чл.174, ал.1 от ЗДвП за извършеното нарушение.

Основните възражения на касатора са, че фактическите положения по съставомерността на деянието не се подкрепят от доказателствата по делото, както от обективна, така и от субективна страна. Районният съд не е изпълнил задължението си служебно да събира доказателства, включително досежно наличието на надлежно упълномощаване на издателя на НП, както и дали техническото средство отговаря на съответните изисквания да измерва обективно и точно зададените му изследвания.

Решението на Районен съд Поморие е правилно и следва да се остави в сила.

Предмет на касационна проверка съгласно чл.218 от АПК е решението на районния съд само на посочените в жалбата пороци като за валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционния акт с материалния закон съдът следи служебно.

Съдебното решение не страда от посочените пороци и е съобразено с материалния закон и процесуалните правила. При постановяването му, районният съд пълно и всестранно е изследвал фактическата обстановка, която следва да се възприеме и от настоящия съдебен състав.

Съгласно чл.5, ал.3, т.1 от ЗдП, на водача на пътно превозно средство е забранено да го управлява след употреба на алкохол, наркотици или други упойващи вещества. Нормата определя кога дадено действие е нарушение. В чл.174, ал.1 от ЗДвП е определена санкцията за противоправното поведение извършено в нарушение на хипотезата на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП. От изложеното следва, че административнонаказващият орган правилно е посочил нарушената част от правна норма – чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, както и санкционната част на нормата въз основа на която е определил размера на наказанието – чл.174 ал.1 от ЗДвП. С нормата на чл.174, ал.1 от ЗДвП е определено, че глобата от 500 до 1000 лева се предвижда при управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда до 1,2 на хиляда включително. В случая водачът е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта 1,05 промила на хиляда, т.е. към предвидения максимум на алкохолна концентрация, за което се налага административно наказание. Наложеното наказание глоба 800 лева и лишаване от право да управлява МПС за 10 месеца е съобразено с тежестта на нарушението.

Съгласно чл.189, ал.12 от ЗДвП, наказателните постановления се издават от министъра на вътрешните работи, от министъра на отбраната, от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и от кметовете на общините или от определени от тях длъжностни лица съобразно тяхната компетентност. От текста на наказателното постановление се установява, че началникът на РУП-Поморие е издал същото в качеството си на упълномощено лице със заповед № Із-1745/28.08.2012г. В тази връзка неоснователни и недоказани са възраженията на касатора за липса на оправомощаване на наказващия орган. Настоящата инстанция намира, че районният съд не е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила, събрани са всички относими и допустими доказателства, които са били поискани. Направените с касационната жалба доказателствени искания са недопустими, доколкото са направени едва пред  настоящата инстанция, която е инстанция за проверка на законо-съобразността на съдебното решение, а не такава по доказателствата. Видно от призовката и съдебния протокол от проведеното открито заседание пред РС-Поморие, жалбоподателят е бил редовно уведомен за съдебното заседание, чрез адв.Р., но не е направил никакви доказателствени искания, такива не се съдържат и в жалбата с която е сезиран районният съд. Следва да се има предвид и разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП предвиждаща, че редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. Следователно в тежест на жалбоподателя е да установи с всички позволени в административнонаказателния процес доказателствени средства, че фактическата обстановка описана в АУАН не отговаря на действителната. Ако не успее да стори това то констатациите в АУАН се приемат за верни. В настоящия случай е съставен АУАН № 719 от 06.11.2014г. При съставянето на същия не са допуснати нарушения. В тежест на жалбоподателя е било да докаже твърдените от него едва в касационната жалба факти, че не извършител на нарушението и че административно-наказателното производство е опорочено, тъй като техническото средство не отговаря на съответните изисквания. В жалбата си пред първата инстанция той не е направил такива твърдения, включително и не е оспорил правомощията на административнонаказващия орган. За обсноваване на другото възражение направено в касационната жалба – оспорването на показанията на техническото средство и неговата техническа годност, също не са правени искания пред районния съд. Едва пред настоящата инстанция се навеждат доводи, че не било установено дали техническото средство, с което е установена употребата на алкохол, отговаря на съответните изисквания да измерва обективно и точно зададените му изследвания. Следва да се отбележи че касационната инстанция е инстанция по правото, а не по доказателствата. Казано с други думи в производството, образувано по касационна жалба се извършва проверка за законосъобразността на първоинстанционния съдебен акт на база на събраните доказателства и е недопустимо събирането на нови такива. Допустими са само писмени доказателства установяващи касационните основания, които основания са изчерпателно изброени в чл.209 от АПК. Сред така посочените касационни основания не попада “непълнотата на доказателствата”, следователно събирането на доказателства отнасящи се до съществото на спора приключва в първоинстанционното производство. В светлината на изложеното се налага извода, че ако жалбоподателят е желаел да бъдат събрани доказателства в подкрепа на тези доводи е следвало да стори това при разглеждането на делото пред районния съд. 

Ето защо следва да се приеме, че на база на събраните писмени и гласни доказателства Районен съд Поморие е постановил е правилен, валиден и допустим съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.

Мотивиран от изложеното и на основание чл.221, ал.2, вр. чл.218 от АПК, вр. чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд гр.Бургас ХІІІ-ти състав   

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 10/19.01.2015г. постановено по НАХД № 373/2014г. на Районен съд Поморие.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

  

  

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ:     1.

 

 

 

                                                                                           2.