Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 863               Година 21.05.2014          Град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, ХІV състав, на двадесет и четвърти април две хиляди и четиринадесета година, в публично заседание, в състав:

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: Даниела ДРАГНЕВА

                                                                      ЧЛЕНОВЕ: 1. Румен ЙОСИФОВ

                                                                                            2. Веселин ЕНЧЕВ

 

Секретаря Г.Ф. 

Прокурор Тиха Стоянова

Като разгледа докладваното от съдия Драгнева касационно наказателно административен характер дело номер 412 по описа за 2014 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по касационна жалба подадена от К.П.К. с ЕГН ********** от с.Ясна поляна срещу решение № 85/17.01.2014год., постановено по н.а.х.д. № 4704 по описа за 2013г. на Районен съд гр.Бургас. Счита решението за неправилно и незаконосъобразно. Не споделя мотивите на съда обосновали потвърждаване на издаденото наказателно постановление, като оспорва съставомерността на установеното деяние. Иска се отмяна на съдебното решение и на издаденото наказателно постановление. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител поддържа жалбата на сочените в нея основания.

Ответникът – Директор на Регионална дирекция по горите, гр.Бургас, редовно уведомен, не изразява становище по касационната жалба.

Прокурорът от Окръжна прокуратура гр.Бургас дава мотивирано становище за неоснователност на жалбата и оставяне в сила на съдебния акт.

Административен съд Бургас намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл.211 от АПК, от надлежна страна, има ща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество жалбата е основателна.

С обжалваното решение Районен съд гр.Бургас е изменил наказателно постановление № 436/04.10.2013г. издадено от Директор на Регионална дирекция по горите, гр.Бургас, в частта в която за нарушение на чл.257, ал.1, т.1 от Закона за горите, вр.чл.50, ал.5 от Наредба №8 за сечите в горите от 05.08.2011г. и на основание чл.257, ал.1, т.1 от ЗГ на касатора е наложено административно наказание „глоба” в размер на 500 лв., като е намален размера на глобата на 300 лв. За да постанови решението си съдът е приел, че при съставянето на акта за установяване на административно нарушение и издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения, поради което те пораждат целените с тях правни последици. Съдът е обсъдил изложените от наказаното лице възражения касаещи правната квалификация на установеното нарушение, като е посочил, че действително, посочената от наказващия орган норма на чл.257, ал.1, т.1 от ЗГ е бланкетна и като такава следва да бъде попълнена със съответния нарушен законов текст, а именно чл.50, ал.5 от Наредба №8 за сечите в горите от 05.08.2011г., вместо по чл.190, ал.2, т.1 от ЗГ, но допуснатият порок е несъществен и не нарушава правото на защита на лицето, тъй като нарушителят се защитава срещу фактите, а не срещу правната им квалификация. По същество съдът е намерил, че изложената в АУАН и в НП фактическа обстановка се потвърждава събраните по делото писмени и гласни доказателства, като се обосновава извод за съставомерност на констатираното деяние. Преценено е, че наложеното на лицето административно наказание „глоба”, в размер надвишаващ минималния е неправилно определен и с оглед нормата на чл.27 от ЗАНН и е намален към предвидения в закона минимум от 300 лева.

Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на  обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.

Въз основа на събраните по делото доказателства, първоинстанционният съд е формирал подробна и правилна фактическа обстановка, която се възприема и от настоящия съдебен състав и не следва да се преповтаря.

Неправилно първоинстанционния съд е приел, че правната квалификация на констатираното деяние е коректно посочена от наказващия орган, като описаното деяние е квалифицирано като нарушение на чл.257, ал.1, т.1 от ЗГ във връзка с чл.50, ал.5 от Наредба № 8 за сечите в горите от 05.08.2011г., без това да представлява съществено процесуално нарушение, касаещо правото на защита на наказаното лице.

В нормата на чл.257, ал.1, т.1 от Закона за горите е предвидена санкция за длъжностно лице/лице, упражняващо лесовъдна практика, което не изпълни или изпълни несвоевременно задължения или контролни правомощия, възложени му по този закон, подзаконовите актове по прилагането му, както и решения и предписания, основани на тях. Тази норма е бланкетна, доколкото в нея не се съдържат конкретните задължения и правомощия, за неизпълнението или несвоевременно изпълнение на които, посочените лица носят административнонаказателна отговорност, поради което лицето за да бъде санкционирано на това основание е необходимо да се посочени конкретната правна норма в която се съдържа съответното задължение или контролно правомощие.

Видно от описанието на нарушението в процесното НП, отговорността на касатора К. е ангажирана за това, че същият е „допуснал сеч на 59 броя дървета, с обща кубатура 35куб.м. плътни, в отдел 213”Б”, немаркирани с контролна горска марка в основата на пъна”, като неправилно е прието, че е нарушена разпоредбата на чл.50, ал.5 от Наредба № 8, която предвижда обща забрана на сеч на немаркирани дървета, като в четири точки са предвидени изключения от тази забрана. Описаното деяние представлява нарушение на чл.190, ал.2, т.1 от Закона за горите, съгласно който лицата с лесовъдско образование, на които са възложени функции по опазване на горските територии, независимо от тяхната собственост, следят за спазването на правилата за сеч и другите ползвания от горите, опазването на съоръжения, сгради, гранични и други знаци и обекти. Това се явява нормата, която задължава с определеното поведение, което не е спазено от касатора, като тази норма не е посочена нито в мотивите на наказателното постановление, нито в неговия диспозитив.

На следващо място, в случая е налице противоречие между така описаните деяние, нарушена правна норма и санкционна норма, като не става ясно за какво точно е санкциониран касатора – за това че е допуснал сеч на немаркирана дървесина, както е описано в наказателното постановление, за това че сам е извършил сечта, съгласно посочената като нарушена норма на Наредба № 8 или за това, че не е изпълнил задълженията си или контролните си правомощия, като длъжностно лице, съобразно приложената санкционна норма.

При издаване на едно наказателно постановление следва да е налице единство между описаното нарушение и посочените като нарушена правна норма и санкционната норма. Липсата на единство, води до нарушаване правото на защита на санкционираното лице, тъй като то е лишено от възможността да разбере, за което точно нарушение е санкционирано, за това което е описано в мотивите на наказателното постановление, за това което е посочено в приетата за нарушена норма или за това което е посочено в санкционната норма. Това процесуално нарушение е самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление, без да е необходимо да се изследва въпроса за неговата материална законосъобразност, поради което неправилно първоинстанционния съд го е потвърдил.

С оглед на изложеното, издаденото наказателно постановление се явява незаконосъобразно и постановеното решение от Районен съд гр.Бургас,  следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго с което да се отмени наказателното постановление.

Мотивиран от горното, Административен съд гр.Бургас, ХІV-ти състав

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ решение № 85/17.01.2014год., постановено по н.а.х.д. № 4704 по описа за 2013г. на Районен съд гр.Бургас и вместо него постановява:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 436 издадено на 04.10.2013г. от Директора на Регионална дирекция по горите гр.Бургас.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                      ЧЛЕНОВЕ: 1.    

 

 

                                                   2.