Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 795/28.04.2017 година, град Бургас

 

Административен съд - Бургас, на тридесети март две хиляди и седемнадесета година, в публично заседание, в състав:

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Павлина Стойчева

                                                    ЧЛЕНОВЕ:      Даниела Драгнева

                                                                              Веселин Енчев

 

при секретар С.А. и прокурор Тиха Стоянова

разгледа докладваното от съдия Енчев КНАХД № 411/2017 година

 

Производството е по чл.63 ал.1 от ЗАНН във връзка с глава ХІІ от АПК.

Образувано е по касационна жалба от процесуален представител на заместник – началника на ДНСК  против решение № 25/11.01.2017 година по н.а.х.д. № 2068/2016 година на Районен съд – Несебър (РС), с което е отменено наказателно постановление № Б-41-ДНСК-144/05.10.2016 година на заместник – началника на ДНСК (НП).

С НП, за нарушение на чл.13 ал.6 от Закона за устройство на Черноморското крайбрежие (ЗУЧК), във връзка с чл.57а от Закона за устройство на територията (ЗУТ), на основание чл.24б, ал.1 от ЗУЧК, на кмета на Община Несебър е наложена глоба в размер на 1000 лева.

Касаторът оспорва решението в подробна жалба като неправилно, издадено в нарушение както на материалния закон, така и на процесуалния закон. Счита, че извършителството на нарушението е доказано.

Иска отмяна на решението на РС и потвърждаване на НП.

Ответникът, чрез процесуален представител, изразява становище за неоснователност на жалбата.

Прокурорът пледира неоснователност на жалбата.

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок и от надлежна страна.

Разгледана по същество, тя е неоснователна.

С НП кметът на общината е санкциониран за това, че не е предприел действия по реда на чл. 57а от ЗУТ за премахване на преместваем обект „дървен навес“ с размери в план приблизително 5,00/2,50 метра и височина приблизително 4,00 метра, с дървена конструкция, разположен източно от хотел „Галион“ в поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта на курортен комплекс „Слънчев бряг - изток“, град Несебър, без издадено разрешение за поставяне и без одобрена схема от министъра на туризма, квалифицирано като нарушение на чл. 13 ал.6 от ЗУЧК.

За да постанови оспореното решение, РС е приел, че НП е издадено при съществени нарушения, а именно липса на ясна индивидуализация на процесния обект. Извел е доводи, че наказващият орган не е доказал, че обектът е „преместваем“, както и дали се намира на морски плажове, зона „А“ или зона „Б“ по ЗУЧК. Обосновал е извод, че АУАН е съставен извън 3-месечния срок, визиран в чл.34 ал.1 от ЗАНН. Посочено е и че липсва конкретизация на констатираното от контролните органи административно нарушение, което нарушава правото на защита на жалбоподателя.

Постановеното решение е правилно, като краен резултат, макар настоящият съдебен състав да не споделя всички изложени доводи за незаконосъобразност на НП.

Неправилно съдът е приел, че липсва ясна индивидуализация на процесния обект. Видно от НП, в него подробно са описани размерите на обекта, материалите от които е изпълнен и неговото местоположение, както спрямо лесно идентифицируем недвижим обект – хотел, така и по отношение на имота, в който е разположен (описан с уникалния си идентификатор). С оглед даденото описание и приложената схема, неправилно РС е приел, че описания обект не е ясно индивидуализиран.

Неправилно съдът е приел и че АУАН е издаден извън 3-месечния преклузивен срок, предвиден в чл.34 ал.1 от ЗАНН. Нарушението, за което е санкционирано лицето, е осъществено посредством бездействие – за това, че не е предприело действия по чл.57а от ЗУТ, за премахване на процесния обект, в противоречие с разпоредбата на чл.13, ал.6 от ЗУЧК. Това бездействие е установено по време на извършената проверка, към който момент продължава, затова неправилно е прието, че АУАН е съставен след изтичане на 3-месечния срок по чл.34, ал.1, изр.последно от ЗАНН. За да се приеме, че този срок е започнал да тече, е необходимо да бъде установено, както извършеното нарушение, така и нарушителя, който не би могъл да се счита за известен още към момента, в който законът му вменява някакво задължение, а е необходимо да бъде установено, че това задължение не е изпълнено. Неизпълнението в случая е установено при извършената проверка на място, за която е съставен констативен протокол и от тази дата тече 3-месечния срок за съставяне на АУАН, като този срок е спазен, с оглед датата на съставяне на акта.

Въпреки изложеното, следва да се има предвид, че нито в съставения АУАН, нито в НП е посочено, какво е предназначението на обекта, като то не е посочено и в съставения констативен протокол. Предназначението на обекта и начина на неговото изграждане са от съществено значение, за неговото определяне като „преместваем“ по смисъла на чл.56 от ЗУТ и §5, т.80 от ДР на ЗУТ. За да се определи като „преместваем“ той следва да е предназначен за увеселителна, търговска или друга обслужваща дейност, каквото предназначение в случая не е установено. След като не е изследвано и установено, предназначението на обекта, изводът на наказващия орган, че същият е преместваем обект, по смисъла на посочените законови норми, е необоснован.

Правилно РС е посочил, че от НП не става ясно дали обектът е бил разположен на територията на морския плаж, в зона „А“, в зона „Б“ или извън тях. Това е необходимо, за да може да се направи преценка, дали навесът попада в обхвата на посочената като нарушена материалноправна норма. Видно от дефинициите за зона „А“ и зона „Б“ от Черноморското крайбрежие, съдържащи се в нормите на чл.10 ал.1 и чл.11 ал.1 ЗУЧК, тези зони обхващат териториите извън урбанизираните територии, като единствено морските плажове и в населените места попадат под ограничителния режим на Зона „А“. В НП е посочено, че обектът е разположен източно от хотел „Галион“ в поземлен имот с идентификатор ***, но не и че попада в някоя от посочените зони, за да се приеме, че е налице твърдяното бездействие.

Решението следва да се остави в сила.

Затова,  на основание чл.221 ал.2 от АПК, във връзка с чл.63 ал.1от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 25/11.01.2017 година по н.а.х.д. № 2068/2016 година на Районен съд – Несебър.

 

Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                        ЧЛЕНОВЕ: