Р Е Ш Е Н И Е

 

гр.Бургас, №     920              /22.05.2015г.

 

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, в съдебно заседание на двадесет и трети април, през две хиляди и петнадесета година, в състав:

 

   ПРЕДСЕДАТЕЛ:  СТАНИМИР ХРИСТОВ

   ЧЛЕНОВЕ:  ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА

    ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ

 

при секретар Г.Ф. и с участието на прокурор Андрей Червеняков изслуша докладваното от съдия Л.АЛЕКСАНДРОВА по КАНД № 411/2015г. за да се произнесе, взе предвид  следното:

 

Производството е по реда на чл.63, ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.208 и сл. от АПК.

Касаторът „ЕВН България Електроразпределение” ЕАД, ЕИК 115552190, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул.“Христо Г.Данов“ №37, представлявано от юрисконсулт Щ. Р. е оспорил решение № 200/23.12.2014г. постановено по АНД № 444/2014г. по описа на Районен съд - Царево, с което е потвърдено наказателно постановление № НП-80/28.07.2014г. на председателя на ДКЕВР. С наказателното постановление за нарушение на чл.63, ал.1 и ал.2 от Общите условия на „ЕВН България Електроразпределение” ЕАД и чл.206, ал.1 от Закона за енергетиката на касатора е наложена имуществена санкция в размер на 20 000 лв. Касаторът твърди, че решението е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон. Иска от съда да отмени решението, а по съществото на спора - да отмени наказателното постановление.

В съдебно заседание касаторът, чрез процесуалния си представител, поддържа жалбата и пледира за отмяна на оспореното решение, а по съществото на спора – за отмяна на наказателното постановление. Представя писмени бележки.

Ответникът по касационната жалба, чрез представител по пълномощно, оспорва жалбата и иска решението на районния съд да бъде оставено в сила.

         Представителят на Окръжна прокуратура гр.Бургас счита касационната жалба за неоснователна, а обжалваното решение предлага да бъде оставено в сила.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира следното:

Касационната жалба е подадена в срок от надлежно легитимирано лице. Разгледана по същество е неоснователна.

Обжалваното решение е правилно. 

Основното възражение на касатора, че нарушаването от негова страна на разпоредбите на Общите условия не обуславя административнонаказателна, а гражданска отговорност по ЗЗД е неоснователно.

Общите условия на договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на "ЕВН България Електроразпределение" ЕАД гр. Пловдив са част от издадената на дружеството лицензия за дейност по разпределение на електрическа енергия, респ. неспазването на предвиждане от Общите условия по своята същност е нарушение на условията на самата лицензия, което обуславя характера на нарушението като административно такова, подлежащо на санкция на основание чл.206, ал.1 от ЗЕ.

Преносът, доставката или снабдяването с енергия с определено качество, регулирана цена или такава, определена по одобрена от ДКЕВР методика и договорени други условия, която не може да бъде отказвана по непосочени в закона причини, като дейност, извършвана от касатора попада в обхвата на понятието "услуга от обществен интерес", регламентирана в нормата на §1, т.66Б от ДР на ЗЕ. Именно поради значимостта за обществото, респ. за отделните му членове на осъществяването на коментираните дейности, както и предвид особеностите на субектите, които се явяват доставчици на услугите по транспортиране, доставка и снабдяване с електрическа енергия, отделните разпределителни дружества се явяват в монополно положение в обслужваните от тях райони, законодателят е приел засилена защита при опазването на интересите на крайните потребители, в частност осигуряването на условия на равнопоставеност - чл. 95а от ЗЕ между доставчиците и крайните клиенти. Една от мерките за осигуряването на тази равнопоставеност в отношенията между доставчика на електрическа енергия и крайните потребители на услугата, е създаването на публично известни общи условия - чл.98а ал. 1 от ЗЕ. Тези общи условия, съгласно предвижданията на чл.60 от ЗЕ се одобряват при условия и ред, определени с нарочна наредба на ДКЕВР. Съобразно цитираната законова делегация, в ДВ, бр. ЗЗ/05.04.2013г. е обнародвана Наредба №3 от 21.03.2013г. за лицензиране на дейностите в енергетиката, издадена от Председателя на ДКЕВР. Проект на общите условия на договорите, наличието на каквито, както се спомена по- горе, ЗЕ изисква при уреждане на отношенията между доставчиците и крайните потребители на електрическа енергия, е измежду необходимите документи, които се прилагат към заявлението за издаване на лицензия за дейност по разпределение на електрическа енергия, с оглед нормираното в чл.11, ал.5, т.3 от Наредба №3 от 21.03.2013г. за лицензиране на дейностите в енергетиката. След одобряването им от страна на ДКЕВР, общите условия стават неразделна част от лицензията, съгласно чл.49, ал.2, т.7, във вр. с ал.1 от Наредба № 3/21.03.2013г. При това положение, след като приоритетно място в регулаторната функция на ДКЕВР заема одобряването на проектите на разпределителните дружества на общите условия на договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на конкретното разпределително предприятие - лицензиант и след като цитираните общи условия (след одобряването им) стават част от самата лицензия, то нарушаването на разпоредба от тези условия, съставлява неспазване на условията на самата лицензия, респ. неспазване на поставените и одобрени условия от регулаторния орган ДКЕВР, при които съответното дружество, притежаващо лиценз за дейност по разпределение на електрическа енергия и доставката й до крайните потребители осъществява поетите към държавата ангажименти. Изложеното мотивира съда да приеме, че нарушенията от страна на енергоразпределителните дружества на одобрените от ДКЕВР общи условия на договорите за пренос на електрическа енергия, с оглед обстоятелството, че последните са част от лицензията за дейност на дружествата, са основание за ангажиране на административнонаказателната отговорност на задължените субекти, стига това да е изрично предвидено в действащото законодателство. Този извод не се опровергава и от наличието на възможност, при нарушение на общите условия на договорите за пренос на електрическа енергия, съответния краен потребител също да потърси отговорност от предприятието по общия граждански ред. В последният случай обаче, нарушението ще бъде преценявано на плоскостта на равнопоставените отношения между разпределително дружество и краен абонат, а не на плоскостта на административнонаказателната отговорност, при ангажирането на която, с оглед чл.83 от ЗАНН се разглеждат отношенията между държавата от една страна и енергийното предприятие от друга. Предвид изложеното и с оглед изричната регламентация в чл.206, ал. 1 от ЗЕ, съгласно която за нарушения от енергийните предприятия на условията на издадената лицензия, вкл. на представляващите неразделна част от нея общи условия на договорите за пренос на електрическа енергия, неоснователни се явяват всички съображения на касатора, подкрепящи защитна му теза, че отговорността за нарушение на ОУ може да се търси единствено по граждански ред.

От фактическата обстановка по делото се установява случай на подменено СТИ с ново, като в протокола, обективиращ извършената смяна липсва подпис на клиента - абонат. Тези данни налагат извода, че липсват доказателства, че при смяната на СТИ е спазено изискването на чл.63, ал.1 и ал.2 от Общите условия, а именно - в съставения констативен протокол за подмяна, последната да е удостоверена с подписа на клиента, а в случай на отказ - от свидетели. Настоящият състав на съда намира, че чрез посочването в АУАН и НП на обстоятелството, че протокол от 02.01.2013г. не е подписан от клиента, деянието е надлежно описано и осъществява състава на чл.206, ал.1 от ЗЕ, доколкото с него се нарушават условията на издадената на "ЕВН България Електроразпределение" ЕАД гр.Пловдив лицензия за дейност по разпределение на електрическа енергия.

Неоснователни са и доводите на касатора за нарушения при съставянето на АУАН, респ. опорочаване на процедурата по издаване на процесното НП, изразяващи се в липса на компетентност на актосъставителя. Съгласно чл.225, ал.1 от ЗЕ в релевантната редакция, нарушенията по този закона се установяват с актове на лицата по чл.77, ал.1, т.1 и ал.2, т.1 от с. з., т. е. и от оправомощените лица, чрез които ДКЕВР извършва проверки. От заповед № З-Е-3/02.01.2014г. на председателя на ДКЕВР, с която е определена комисията, чиято задача е осъществяването на одит на "ЕВН България Електроразпределение" ЕАД- Пловдив е видно, че между определените за членове на комисията е и Л. Р. Това длъжностно лице е съставил АУАН № КРС- 356/26.06.2014г., като актът е съставен при наличие на материална компетентност по смисъла на чл.225, ал. 1, във вр. с чл. 77, ал. 2, т. 1 от ЗЕ, тъй като посоченият служител е изрично оправомощен от председателя на ДКЕВР и да съставя актове за административни нарушения по ЗЕ, въз основа на предоставената с чл.78, ал. 1 от ЗЕ възможност, по силата на заповед № З-Е-4/02.01.2014 г. на цитирания орган. Актът, както правилно е приел и Районният съд, е съставен в сроковете по чл.34, ал.1 от ЗАНН, съдържа всички изискуеми реквизити, като не се констатират нарушения в тази насока и при издаването на процесното наказателно постановление.  

Настоящият състав на съда не споделя и доводите на касатора за несправедливост на наложеното наказание, доколкото процесната санкция е в предвидения в нормата на чл.206, ал.1 от ЗЕ (в действащата към датата на извършване на нарушението редакция) минимум от 20 000 лв. В производството по ЗАНН - чл.27, ал.5 е предвидена забрана за налагане под определения минимум на наказанията имуществена санкция или глоба и лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност.

Касационната инстанция споделя и извода на първоинстанционния съд, че в случая не се касае и за маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН, доколкото описаното в НП нарушение не се отличава с по- ниска степен на обществена опасност спрямо обикновения случай на нарушения от този вид. 

Поради неоснователност на касационните оплаквания решението на районния съд следва да бъде оставено в сила.

На основание чл.221, ал.2, във вр. с чл.218 от АПК във вр. чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд гр.Бургас

 

Р Е Ш И:

 

         ОСТАВЯ В СИЛА решение № 200/23.12.2014г. постановено по АНД № 444/2014г. по описа на Районен съд – Царево.

         Решението не подлежи на обжалване и протест.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                            ЧЛЕНОВЕ: