Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№:         1041                      16.06.2014г.                             гр.Бургас,

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Административен съд – гр.Бургас                                                          ХVІ-ти състав

На дванадесети юни,                                     две хиляди и четиринадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател:   Станимир Христов

Членове:       1.  Румен Йосифов

                       2. Атанаска Атанасова

 

Секретаря: Г.Ф.

Прокурор: Тиха Стоянова

Като разгледа докладваното от съдия Румен Йосифов,

касационно наказателно административен характер дело № 411 по описа за 2014 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.63, ал.1, изр.ІІ от ЗАНН, вр. чл.348 от НПК, вр. с чл.208-228 от АПК.

Образувано е по касационна жалба на началник на сектор „Пътна полиция” в ОДМВР-Бургас, против решение № 106 от 22.01.2014г. постановено по НАХД №4234/2013г. по описа на Районен съд Бургас, с което наказателно постановление №1766/05.06.2013г. на началника сектор „ПП” в ОДМВР-Бургас е потвърдено в частта му за нарушение на чл.23, ал.1 от ЗДвП и отменено за нарушение на чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП. С наказателното постановление на Г.Д.П., за нарушение на чл.23, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.179, ал.2, пр.2 от ЗДвП  е наложена глоба в размер на 100лв. и за нарушение на чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП, на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП е  наложена глоба в размер на 100лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от два месеца. Касаторът счита, че решението на районния съд е неправилно и иска да бъде отменено, а по съществото на спора – да бъде потвърдено изцяло издаденото наказателно постановление. Посочените в жалбата оплаквания съдът квалифицира по чл.348, ал.1 от НПК – неправилно решение поради противоречие с материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В съдебно заседание касаторът не се явява и не се представлява.

Ответникът по касация – Г.Д.П.,***, също не се явява в съдебно заседание, не изпраща представител и не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура Бургас дава заключение за неоснователност на оспорването.

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд в настоящия си състав намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл.211 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява  частично допустима. Касаторът оспорва решението като претендира цялостната му отмяна. В частта му, в която наказателното постановление е потвърдено, първоинстанционното решение е благоприятно за жалбоподателя като издател на наказателното постановление, поради което за него липсва правен интерес от оспорване на съдебния акт в тази му част. Предвид последното касационната жалба се явява недопустима по отношение  потвърдителната част на решението и следва да се остави без разглеждане като се прекрати частично касационното производство. 

Разгледана по същество в останалата й допустима част, касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение е правилно.

Производството пред Районен съд Бургас е образувано по жалба на Г.Д.П. против наказателно постановление (НП) №1766/05.06.2013г. на началника сектор „ПП” в ОДМВР Бургас, с което за нарушение на чл.23, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.179, ал.2, пр.2 от ЗДвП  е наложена глоба в размер на 100лв. и за нарушение на чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП, на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП е  наложена глоба в размер на 100лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от два  месеца.

С обжалваното решение районният съд е потвърдил НП досежно първото от нарушенията приемайки, че Г.П. като водач на МПС, не е съобразила поведението си с разпоредбата на чл.23, ал.1 от ЗДвП да се движи на такова разстояние от движещото се пред нея превозно средство, че да може да избегне удряне в него, когато то намали скоростта или рязко спре, с което е осъществила от обективна и субективна страна състава на нарушение чл.179, ал.2, пр.2 от ЗДвП. Касационната жалба по отношение решението в тази му част е недопустима, поради което настоящият съдебен състав не следва да обсъжда фактите и обстоятелствата по това нарушение, защото не е валидно сезиран.

Досежно второто нарушение, за което НП е било отменено от районния съд, съгласно посочения като нарушен чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП водачът на пътно превозно средство (ППС), който е участник в пътнотранспортно произшествие (ПТП), е длъжен без да създава опасност за движението по пътя, да спре, за да установи какви са последиците от произшествието. По ал.1, т.2 на чл.123 от ЗДвП, задължение да се уведомят органите на МВР водачите имат само в случаите когато при произшествието са пострадали хора, като са длъжни да останат на местопроизшествието и да изчакат пристигането на представител на МВР или на следствието. В настоящия случай безспорно не е имало пострадали хора, а само минимални материални щети (съгл. показанията на актосъставителя Тенев в с.з. на 21.01.2014г. пред РС-Бургас), поради което чл.123, ал.1, т.2 от ЗДвП е неприложим и наказващият орган неправилно е посочил в обстоятелствената част, че като участник в ПТП не е изпълнила задължението си да уведоми службите за контрол, същевременно квалифицирайки нарушението под чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП, който има съвсем друг предмет на нарушение.

Всъщност с действията си по спиране след ПТП и напускане на местопроизшествието след установяване минималността на щетите, П. е нарушила друга норма – тази по чл.123, ал.1, т.3 от ЗДвП, предвиждаща в различните хипотези на б.“а“, „б“ и „в“ от тази точка, различни задължения за водача, когато при ПТП са причинени само имуществени вреди. Тази норма обаче не е отбелязана като нарушена в НП, нито описателно в обстоятелствената част, нито като нарушен законов текст от ЗДвП. В тази връзка следва да се приеме, че в НП деянието е неправилно квалифицирано, с което е допуснато съществено нарушение на императивните правила на чл.57, ал.1, т.5 и 6 от ЗАНН, изискващи точно описание на нарушението и посочване на нарушените законните разпоредби. Налице е противоречие между установените с НП факти от обективна страна на нарушението и дадената им правна квалификация, което не дава възможност нито на нарушителя да разбере за какво деяние е обвинен, нито съда да провери законосъобразността по същество. Наказателното постановление в частта за нарушението по чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП е издадено при съществено нарушение на процесуалните правила и районният съд като го е отменил макар и по други съображения, е постановил правилно решение. Жалбата срещу него се явява неоснователна, поради което решението следва да бъде оставено в сила.

Мотивиран от изложеното и на осн. чл.221, ал.2, вр. чл.218 от АПК, вр. чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд гр.Бургас ХVІ-ти състав   

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба в частта й, подадена срещу решение № 106 от 22.01.2014г. постановено по НАХД №4234/2013г. по описа на Районен съд Бургас, в частта му, в която е потвърдено наказателно постановление №1766/05.06.2013г. на началника сектор „ПП” в ОДМВР-Бургас и ПРЕКРАТЯВА производството по настоящото дело в тази му част.

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 106 от 22.01.2014г. постановено по НАХД №4234/2013г. по описа на Районен съд Бургас, в частта му, с което е отменено наказателно постановление №1766/05.06.2013г. на началника сектор „ПП” в ОДМВР-Бургас, с което за нарушение по чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП на Г.Д.П., ЕГН-**********, на осн. чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП е  наложена глоба в размер на 100лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от два месеца.

  Решението в частта му, в която касационната жалба е оставена без разглеждане и е прекратено частично касационното производство подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на страните, а в останалата му част е окончателно.

  

  

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ:     1.

 

 

                                                                                          2.