Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер           741                            21.04.2017 година                                 град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – гр.Бургас, петнадесети  състав, на тринадесети април  две хиляди и седемнадесета година в публично заседание в следния състав:

 

  Председател: Станимира Друмева

 Членове: 1. Станимир Христов

                  2. Диана Ганева

 

при секретаря Г.С.  и прокурор Андрей Червеняков като разгледа докладваното от съдия Ганева касационно наказателно административен характер дело номер 410 по описа за 2017 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал. 1, изречение второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на Заместник началника на Дирекция „Национален строителен надзор“ (ДНСК) чрез главен експерт – юрист А. К., против Решение № 20/11.01.2017 г. на Районен съд Несебър, постановено по НАХД № 2067/2016 г., с което се отменя Наказателно постановление № Б-40-ДНСК-143/05.10.2016г., издадено от заместник-началник на ДНСК София, с което на Н.К.Д., ЕГН **********, на основание чл. 24б, ал. 2 във връзка с чл. 24б, ал. 1 от Закона за устройство на Черноморското крайбрежие (ЗУЧК) за извършено нарушение на чл. 13, ал. 6 от ЗУЧК във връзка с чл. 57а от Закона за устройство на територията (ЗУТ), е наложена глоба в размер на 1 000 лева. От касационната инстанция се иска да отмени оспорвания акт като незаконосъобразен и постановен в нарушение на процесуалните правила и да потвърди наказателното постановление. Посочените в жалбата оплаквания съдът квалифицира по чл. 348, ал. 1 от НПК – неправилно решение поради противоречие с материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В съдебно заседание касатора, чрез надлежно упълномощения си процесуален представител юрисконсулт Й. А., поддържа жалбата по изложените в нея основания.

Ответникът по касация – Н.К.Д., ЕГН **********, с адрес ***, чрез процесуалния си представител адв. Т. Д. – И., оспорва жалбата като неоснователна. Излага подробни мотиви, както в представения по делото писмен отговор на касационната жалба, така и в съдебно заседание.

Представителят на Окръжна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата.

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Производството пред Районен съд - Несебър е образувано по жалба на Н.К.Д. против Наказателно постановление № Б-40-ДНСК-143/05.10.2016г.,

издадено от заместник-началник на ДНСК София, с което за нарушение чл. 13, ал. 6 от ЗУЧК във връзка с чл. 57а от ЗУТ на Д. в качеството му на кмет на Община Несебър, е наложена глоба в размер на 1000 лева. За да отмени процесното наказателно постановление, първоинстанционния съд е приел, че при съставянето на АУАН и издаването на НП са допуснати множество процесуални нарушения, както и че материалният закон е приложен неправилно.

Решението на Районен съд – Несебър е правилно и следва да се остави в сила.

Предмет на касационна проверка съгласно чл. 218 от АПК е решението на районния съд само на посочените в жалбата пороци като за валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционния акт с материалния закон съдът следи служебно.

Кметът на Община Несебър е санкциониран за това, че „не е изпълнил задължението си за предприемане на действия по реда на чл. 57а от ЗУТ за премахване на преместваем обект – „Дървен навес“ с размери в план приблизително 15,00/7,00м и височина 3,00 с дървена конструкция и дървен двускатов покрив, находящ се пред хотел „Русалка“, в поземлен имот /ПИ/ с идентификатор *** по кадастралната карта на курортен комплекс „Слънчев бряг-изток“ , гр.Несебър, с което е нарушил императивната разпоредба на чл. 13, ал. 6 от Закона за устройство на Черноморското крайбрежие /ЗУЧК/“. За така констатираното е съставен акт за установяване на административно нарушение, въз основа на който е издадено оспореното наказателно постановление.

Касационният жалбоподател счита, че първата инстанция е възприела неправилно фактическата обстановка на извършеното нарушение, поради което е приложила неправилно закона. Съдът не кредитира оплакването относно мястото на извършването на нарушението. Както правилно се сочи в оспореното решение, в близост до процесния павилион са били разположени множество преместваеми обекти и едва с наказателното постановление се установява за кой точно обект се отнася съставения АУАН. Действително, съгласно чл. 53, ал. 2 от ЗАНН е допустимо издаването на наказателно постановление и когато е допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. В случая обаче, за да се установи кой е нарушителя и дали той има вина, следва точно да се установи преместваемия обект, спрямо  който за кметът възникват определени задължения.

Настоящият съдебен състав напълно възприема мотивите, изложени в атакувания съдебен акт, относно липсата на подробна идентификация не само на местоположение на преместваемия обект, но и на неговото описание, тъй като съдът е препятстван да реализира контрол за законосъобразност дали процесния обект наистина е преместваем по смисъла на § 5, т. 80 от ДР на ЗУТ.

Неоснователно е и възражението на касатора относно приложението на чл. 13, ал. 6 от ЗУЧК. Съгласно посочената правна норма преместваемите обекти и съоръжения на територията на морските плажове, както и тези, разположени в зона "А" и зона "Б", които не отговарят на условията по ал. 3 и 4 и по чл. 10, ал. 3, т. 3, се премахват по реда на чл. 57а от Закона за устройство на територията.  Посочената правна норма е бланкетна и тя не вменява задължения на санкционираното лице. За да се пристъпи към прилагането на тази правна норма безспорно трябва да са налице доказателства, че са изпълнени кумулативно изискванията, визирани в нея, а именно: процесния обект да е преместваем (факт, недоказан от административнонаказващият орган); процесният обект да е разположен в една от посочените зони - зона "А" и зона "Б"  (факт, за който административнонаказващият орган не е ангажирал доказателства); наличието или липсата на условията визирани в чл. 13, ал. 3 и ал. 4 (липсват каквито и да са доказателства в тази насока), както и тези по чл. 10, ал. 3, т. 3 от ЗУЧК. В този смисъл при напълно неизяснена фактическа обстановка, в нарушение на изискването на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН, е издадено наказателно постановление, което противоречи на закона.

При така изложените мотиви съдът намира, че оспореното решение е валидно, допустимо и правилно, поради което същото следва да се остави в сила, а касационната жалба като неоснователна – да се отхвърли.

При толкова съществени процесуални нарушения и при неправилно прилагане на материалния закона, настоящата инстанция счита, че не е необходимо да обсъжда останалите релевирани оплаквания в сезиращата жалба, тъй като обжалваното първоинстанционно решение е правилно, защото с него се отменя атакуваното наказателно постановление.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във връзка  с чл. 63, ал.1, изречение второ от ЗАНН, Административен съд Бургас, ХV състав,

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 20/11.01.2017 г., постановено по НАХД № 2067/2016 г. на Районен съд Несебър.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

                                              

                                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                                           ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

2.