Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       №680

 

гр. Бургас, 08. 04. 2015г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Бургаският административен съд, ХV-ти състав, на деветнадесети март през две хиляди и петнадесета година, в открито заседание, в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИМИР ХРИСТОВ

ЧЛЕНОВЕ: ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА

ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ

 

при секретар Г.Ф. и с участието на прокурора Георги Чинев, като разгледа докладваното от съдия Луканов КНАХ дело № 410/2015 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.63, ал.1, изр.2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във връзка с Дял трети, Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр. Бургас, чрез пълномощник – юрк. С. М.Н., срещу решение № 17/22.01.2015 г., постановено по НАХ дело № 481 по описа за 2014 г. на Районен съд Царево, наказателен състав. Касаторът счита решението за неправилно. Посочените в жалбата оплаквания съдът квалифицира по чл.348, ал.1, т.1 от НПК - нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска обжалваното решение да бъде отменено, както и да бъде потвърдено наказателното постановление. В открито съдебно заседание касаторът не се представлява и не сочи нови доказателства.

Ответникът – ЕТ „НАНСИ – А. И.“, ЕИК 102006017, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от А. Г. И., редовно призован, в открито съдебно заседание, чрез представителя си по пълномощие – адв. Мария Балева от АК – Бургас, оспорва касационната жалба. Не сочи нови доказателства.

Прокурорът от Окръжна прокуратура Бургас дава заключение за неоснователност на касационната жалба и оставяне в сила на първоинстанционното съдебно решение.

Административен съд Бургас намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалване.

С обжалваното решение състав на Районен съд Царево, наказателен състав е отменил наказателно постановление (НП) № 02-02024250/03.09.2014г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда”-Бургас, с което на ЕТ „НАНСИ – А.И.“, е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 2500 лева на основание чл.416, ал.5, във вр. с чл.414, ал.3 от КТ за извършено административно нарушение по чл.63, ал.2 от КТ. За да постанови решението си първостепенният съд е приел, че при съставянето на акта за установяване на административно нарушение (АУАН) и издаването на НП са допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в неспазване на императивните изисквания на нормите на чл.42, т.3 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, предвиждащи изискването в акта и наказателното постановление да бъде посочена датата на която е извършено нарушението. Съобразил е, че в обстоятелствената част на обжалваното НП е посочено, че нарушението е извършено на 01.04.2013 год., докато в АУАН е посочено, че нарушението е извършено на 01.04.2014 год. Приел е, че административно-наказателното производство е строго формално, поради което посочването на различни дати на извършване на нарушението в АУАН и НП създава неяснота относно приетата от административно наказващия орган дата на извършване на нарушението. По този начин се накърнява правото на защита на нарушителя, който има право да узнае какво точно нарушение на КТ се твърди, че е извършил и датата на извършването му.

Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съобразявайки нормата на чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, следи служебно.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Касационната инстанция извърши проверка относно приложението на закона, въз основа на фактическите констатации, приети от първоинстанционния съд при спазване на правилата за събиране, проверка и оценка на доказателствата.

При правилно изяснена фактическа обстановка, районният съд е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт.

Съдебното решение е съобразено с материалния закон, процесуалните правила и е обосновано.

Възраженията на касатора са неоснователни.

В съставения АУАН № 02-02024250 от 30.06.2014г., послужил за начало на производството по оспореното НП, приложен по лист 14 от НАХ дело № 481 по описа за 2014 г. на Районен съд Царево, е посочено, че нарушението е извършено на 01.04.2014г., когато ЕТ „НАНСИ – А. И.“ е допуснал до работа лицето С. Н. Р., ЕГН **********, преди да й предостави копие на уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ. Същевременно в наказателното постановление, с което се налага административно наказание за това нарушение е посочено, че нарушението е извършено на 01.04.2013г. Настоящият касационен съдебен състав приема, че установеното различие в посочените години, представлява съществено процесуално нарушение, тъй като лицето е обвинено, че е извършило административно нарушение на 01.04.2014г., а е наказано за същото по вид нарушение, но извършено една година по-рано. По този начин е нарушено правото на защита на наказания правен субект, тъй като търговецът е обвинен и се защитава срещу факта, че е нарушил чл.63, ал.2 от КТ на 01.04.2014г., но наказващият орган му е наложил наказание за нарушение, което е извършено една година по-рано. Касационният състав възприема довода на касатора, което се установява и от всички факти по делото, че тази разлика в годините на нарушението, е резултат на допусната техническа грешка, както е приел и първостепенния съд. Причината за допуснатите разлики по отношение на годината на нарушението в съставения АУАН и оспореното НП е без правно значение за настоящия спор. Това е така, тъй като в административно-наказателното производство не е познат института на очевидната фактическа грешка и е напълно недопустимо съществуването на такава грешка, когато се касае за датата на нарушението, която е един от важните факти, очертаващи деянието обективиращо административното нарушение.

Допуснатата грешка при посочване датата на нарушението в АУАН и в наказателното постановление (на годината, като съставна част от датата), според настоящия касационен състав води до съществено нарушение на процесуалните правила, защото във всички случай се засяга правото на защита на наказаното лице. Това процесуално нарушение не е от категорията нарушения, които могат да се преодолеят по реда на чл.53, ал.2 от ЗАНН, тъй като е опорочено установяване датата на извършване на нарушението, поради което и не би могло да се санира в последващ стадий на производството, а съставлява формална предпоставка за отмяна на оспореното наказателно постановление. Само на това основание оспореното наказателно постановление следва да бъде отменено, тъй като при издаването му е допуснато съществено процесуално нарушение, засягащо правото на защита на наказаното лице.

По изложените съображения и при липса на отменителни основания, настоящият касационен съдебен състав приема, че обжалваното решение е постановено в съответствие с действащите правни норми, поради което го оставя в сила.  

Така мотивиран и на основание чл.221, ал.2, предл.1 от АПК, във вр. чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд Бургас, ХV-ти състав

 

Р   Е   Ш   И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 17/22.01.2015 година, постановено по НАХ дело № 481/2014г. по описа на Районен съд Царево.

Решението не подлежи на обжалване и протест.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.                                                  2.