Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№:943                                 03.06.2014г.                             гр.Бургас,

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Административен съд – гр.Бургас                                                                VІІ състав

На двадесет и осми май                                две хиляди и четиринадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател:….Румен Йосифов

Секретар: С.Х.

Прокурор:

като разгледа докладваното от Румен Йосифов

административно дело № 410 по описа за 2014 година, за да се произнесе взе пред вид следното:

 

Производство по реда на чл.268 от Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК).

Жалбоподателят Ж.И.Д., ЕГН-********  ***, обжалва Решение № 1/06.01.2014г., издадено от директора на ТД на НАП-Бургас, с което е оставена без уважение жалбата му срещу отказ на публичен изпълнител при ТД на НАП-Бургас, изх.№ 21656/05.12.2013г., за погасяване по давност на публични задължения.

Твърди, че цитираното решение е неправилно и незаконосъобразно. Излага доводи, че начисленото му общо задължение касае наложени му глоби, както следва: с фиш №1332728/17.06.2010г. за сумата от 50лв., фиш №0919162/ 17.08.2010г., за сумата от 50лв. и за фиш с №1848610/21.04.2011г., за сумата от 20лв. Жалбоподателят твърди, че вземанията за тези глоби са погасени по давност, като поканата за доброволно изпълнение му е връчена едва на 29.01.2014г. Поддържа тезите си, изложени в жалбата срещу отказа на публичния изпълнител. В нея по-подробно е изложил становището си, според което давността по чл.171, ал.1 и 2 ДОПК не се прилага, ако в специален закон е предвидена по-кратна давност. Такъв закон е ЗАНН, който в чл.82, ал.1 е предвидил 2-годишен давностен срок. Не са налице основания за прилагане на чл.82, ал.4 от ЗАНН, защото няма образувано изпълнително производство.

В съдебно заседание Ж.Д., чрез пълномощника си адв.К., подържа жалбата си и пледира за уважаването й. Счита, че първото действие към принудително изпълнение по процесните три фиша е извършено с поканата за доброволно изпълнение, връчена на 29.01.2014г. С нея той е бил уведомен за образуваното изп.д.№ 627/2013г., което опровергава отбелязването в обжалваното решение, че са били образувани три дела – под №943414-28/22.12.2011г., №589931-28/01.09.2011г. и под №649836-28/20.07.2011г. На осн. чл.226, ал.2 от АПК публичният изпълнител съставя протоколи за своите действия, но по преписката не са приложени такива по посочените три изпълнителни дела. Фишовете са влезли в сила на 24.06.2010г.; 24.08.2010г. и на 28.04.2011г. и това е моментът от който тече давността по чл.82, ал.2 ЗАНН. Нормата на чл.84, ал.4 ЗАНН изключва основанията на предходната ал.3, но не води до приложение на давността по ДОПК. Претендира за извършените разноски по делото. В писмената си защита се доразвиват тезите и се иска уважаване на жалбата.

Ответникът, директор на ТД на НАП-Бургас, чрез процесуалния си представител юрисконсулт E., оспорва жалбата и моли съда да я отхвърли. Твърди, че жалбоподателят е бил санкциониран с глоби по три фиша, които са били изпратени на ТД на НАП за събиране. Изпратени са му покани за изпълнение, не са били заплатени и са били образувани изпълнителни дела за принудителното им събиране. Същите се явяват публични вземания и се събират по реда на ДОПК. В случая не се прилага давностният срок по ЗАНН, а този по ДОПК. Поканата за доброволно изпълнение, връчена на 29.01.2014г. не е по ново изпълнително дело, а е по обединените три такива. Пледира за потвърждаване на издаденото решение. Не претендира разноски по делото.

 

Съдът, като взе предвид становищата на страните и доказателствата по делото, обсъдени по отделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

Предмет на обжалване е Решение № 1/06.01.2014г., издадено от директора на ТД на НАП-Бургас, с което е оставена без уважение жалбата на Ж.И.Д. срещу отказ за погасяване по давност на публични задължения, изх.№ 21656/05.12.2013г., издаден от М.В. – публичен изпълнител при ТД на НАП-Бургас, ИРМ-Ямбол. Жалбата е подадена от лице адресат на оспореното решение № 1/06.01.2014г., чрез директора на ТД на НАП в рамките на преклузивния 7-дневен срок за обжалването на решението (същото е връчено на 29.01.2014г., а жалбата е изпратена по пощата на 04.02.2014г.), поради което е процесуално допустима.

С писмо изх.№ 5061/30.08.2011г. от Районно управление на полицията (РУП) Поморие са изпратени до ТД на НАП-Бургас, ИРМ Ямбол, неплатени от нарушители фишове с цел събиране, между които бил и фиш № 0919162/17.08.2010г., с който на жалбоподателя Ж.Д. е наложена глоба в размер на 50лв. Това вземане е получено в ТД на НАП-Бургас с вх.№ 11693/01.09.2011г. (видно от отбелязването в писмото) и като публично държавно такова, било заведено в програмен продукт „Публични вземания" под същия № 11693/01.09.2011г. и под №589931-28/01.09.2011г. било образувано изпълнително производство.

Освен това с изх.№ 10462/15.07.2011г. от Областна дирекция на МВР (ОДМВР) Ямбол, е изпратен в ТД на НАП-Бургас, ИРМ Ямбол, с цел събиране и фиш № 1848610/21.04.2011г., с който на Ж.Д. е наложена глоба от 20лв. Това вземане е получено с вх.№9740/20.07.2011г. и също било заведено в посочения програмен продукт под №9740/20.07.2011г. и било образувано изпълнително производство под №649836- 28/20.07.2011г.

РУП-Сливен също изпратило с изх.№ 19622/21.12.2011г. за изпълнение в ТД на НАП-Бургас, ИРМ Ямбол, фиш № 1332728/17.06.2010г., с който на Ж.Д. е наложена глоба от 50лв., което е получено с вх.№17306/22.12.2011г. и  било заведено в програмния продукт под същия № 17306/22.12.2011г. и било образувано изпълнително производство №943414-28/22.12.2011г.

По представената преписка от ТД на НАП не са приложени нарочни актове на публичния изпълнител за образуване на трите посочени изпълнителни дела, но техните идентификационни номера са посочени в обжалваното решение. Те са записани и в приложена по преписката разпечатка от информационна система на ТД на НАП-Бургас, офис Ямбол (л.19), от което се прави извода, че твърдените факти по записването и образуването на отделните изпълнителни производство, отговарят на обективната истина, още повече, че на писмата изпратени от полицейските органи са отбелязани входящи номера, които съответстват на разпечатката от информационната система.

На 29.01.2014г. на жалбоподателя е връчено съобщение за доброволно изпълнение на осн. чл.221 от ДОПК от публичния изпълнител М.В.. В нея е посочено, че е образувано изпълнително дело за неплатени публични вземания под № 627/2013г., Ж.Д. е поканен да заплати доброволно в 7-дн. срок и са описани задълженията. Освен тези по цитираните по-горе фишове: фиш № 0919162/17.08.2010г. на РУП-Поморие, фиш № 1848610/21.04.2011г. на ОДМВР-Ямбол и фиш № 1332728/17.06.2010г. на РУП-Сливен, са посочени и други два фиша: фиш № 1848595/15.08.2012г. на РУП-Ямбол с глоба от 20лв. и фиш № 0407923/25.04.2012г. на РУП-Елхово с глоба от 50лв.

На 03.11.2013г. Ж.Д. подал заявление в ТД на НАП-Бургас, с искане за погасяване по давност на задължението по фиш № 0919162/17.08.2010г.; фиш № 1848610/21.04.2011г. и фиш № 1332728/17.06.2010г.

С писмо изх.№ 21656/05.12.2013г., М.В. в качеството й на публичен изпълнител при ТД на НАП-Бургас, ИРМ-Ямбол, постановила отказ за погасяване по давност на тези публични задължения с мотиви, че фиш № 1332728/17.06.2010г. бил изпратен и заведен под №943414-28/22.12.2011г. и задължението е следвало да се плати през 2010г., а на осн. чл.171 от ДОПК давността започва да тече от 01.01.2011г. Фиш № 0919162/17.08.2010г. бил изпратен и заведен под №589931-28/01.09.2011г., задължението следвало да се плати през 2010г. и на същото правно основание давността започва да тече от 01.01.2011г. Фиш № 1848610/21.04.2011г. бил изпратен и заведен под №649836- 28/20.07.2011г., а давността започва да тече от 01.01.2012г.

Ж.Д. подал в срок жалба срещу този отказ, което станало повод директорът на ТД на ТАП-Бургас да издаде обжалваното Решение № 1/06.01.2014г. В него той е разгледал по същество възраженията на жалбоподателя, като ги отхвърлил приемайки, че трите процесни фиша са изпратени на публичния изпълнител и са били образувани изпълнителни производство в двугодишния срок по чл.82, ал.1, б.“а“ от ЗАНН, които в последствие са били обединени в изпълнително дело № 627/2013г., поради което двугодишният давностен срок на осн. чл.82, ал.4 от ЗАНН не се прилага, а приложение намира общият давностен срок по чл.171, ал.1 от ДОПК, който е 5-годишен и не изтекъл за трите фиша.

 

При така установената фактическа обстановка, се налагат следните правни изводи :

Жалбата е подадена в срока по чл.268, ал.1 от ДОПК, от надлежна страна, чийто законни интереси са били засегнати от издадения от органа индивидуален административен акт, което я права процесуално допустима.

По съществото й относно възражението за изтекла давност за трите вземания, съдът взе предвид следното: Съгласно чл.168, т.3 ДОПК, публичните вземания, каквито по смисъла на чл.162, ал.2, т.5 ДОПК са и вземанията за глоби, се погасяват и по давност. Разпоредбата на чл.171, ал.1 ДОПК предвижда, че публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок. Такъв по-кратък срок относно изпълнението на административното наказание глоба е предвиден в чл.82 ЗАНН. Тази норма урежда института на погасителната давност, след изтичането на която наложеното административно наказание не се изпълнява, както и са закрепени различните срокове, в които тази давност изтича. Чл.82, ал.1, б.“а“ от ЗАНН указва, че административното наказание глоба не се изпълнява, когато са изтекли 2 години, като изрично ал.2 на същия член пояснява, от кога започва да тече давността – от влизане в сила на акта, с който съответното наказание е наложено; в случая датата на издаването на трите фиша № 0919162/17.08.2010г.; № 1848610/21.04.2011г. и № 1332728/17.06.2010г., тъй като съгл. чл.39, ал.2 от ЗАНН те не подлежат на обжалване и подлежат на плащане веднага след издаването им.

Освен това, предвидено е и прекъсване на погасителната давност, като същия чл.82, ал.2 предвижда, че това става с предприемане на всяко действие на надлежен орган за изпълнение на наказанието. Предвид горното следва да се приеме, че действия които прекъсват давността за изпълнението на наказанието глоба са и изпращането фиша с която тя е наложена до публичния изпълнител, като орган по изпълнение на наказанието, както и образуване на изпълнителното дело.

Следва да се отбележи също, че в случая не е приложима ал.3 на чл.82 от ЗАНН, тъй като изрично в ал.4 от него е уточнено, че ал.3 не се прилага в случаите, когато за събирането на глобата в срока по ал.1 е образувано изпълнително производство. В този случай се прилага общия давностен срок по чл.171, ал.1 от ДОПК, който е 5-годишен.

По фиш № 0919162/17.08.2010г. изпълнителното производство е образувано на 01.09.2011г. под №589931-28/01.09.2011г. и към настоящия момент за глобата по него не е изтекъл 5-годишния давностен срок. Същото се отнася и за другите два фиша – по фиш №1848610/21.04.2011г. изпълнителното производство е образувано на 20.07.2011г. под №649836-28/20.07.2011г., а по фиш №1332728/17.06.2010г. изпълнителното производство е образувано на 22.12.2011г. под №943414-28/22.12.2011г., като за глобите и по двата не е изтекъл 5-годишния давностен срок.

Важен момент при преценката на обстоятелството дали вземанията по трите фиша са погасени по давност, е да се прецени кога се счита образувано изпълнителното производство. Дали с постъпване на фишовете в ТД на НАП, дали с изпращането на поканата за доброволно изпълнение, или с предприемане на някакви други формални действия от страна на публичния изпълнител.

Образуването и започването на изпълнителното производство не са идентични действия. Образуването на производството е техническо действие, докато започването на производството предполага извършването на правни действия, от които първото задължително е изпращането на поканата за доброволно изпълнение по чл.221 от АПК. Безспорно органът по изпълнението е този, който следва да образува изпълнителното производство, независимо дали инициативата за започване на производството е нE.а или на някой от другите овластени органи. Образуването на изпълнителното производство представлява административно действие и за него не се изисква извършването на някакви допълнителни действия от страна на изпълнителния орган. Достатъчно е да бъде сезиран, като не е необходимо изричен акт на изпълнителния орган – постановление или разпореждане по чл.226 от ДОПК. Вярно е, че в чл.220 от ДОПК не е посочено изрично от кой момент се счита, че изпълнителното производство е образувано, но субсидиарно на осн. § 2 от ДР на ДОПК, приложение намира нормата на чл.25, ал.1 от АПК, съгласно която датата на започване на производството е датата на постъпване на искането в компетентния административен орган, в който то е подадено. Трите фиша са получени от изпълнителния орган съответно на 20.07.2011г., 01.09.2011г. и 22.12.2011г., видно от входящите номера на ТД на НАП-Бургас и на тези дати е образувано изпълнителното производство.

При този изход на спора и на основание чл.161, ал.1 АПК, ответникът по жалбата, има право на юрисконсултско възнаграждение в размера до минималното възнаграждение за един адвокат, но такова искане по настоящото дело не беше направено.

Мотивиран от горното и на основание чл.268 от ДОПК, Административен съд Бургас, VІІ-ми състав

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба на Ж.И.Д., ЕГН-**********,***, против Решение № 1/06.01.2014г., издадено от директора на ТД на НАП-Бургас, с което е оставена без уважение жалбата му срещу отказ на публичния изпълнител при ТД на НАП-Бургас, изх.№ 21656/05.12.2013г., за погасяване по давност на публични задължения.

Решението, съгласно чл.268, ал.2 от ДОПК, не подлежи на обжалване.       

 

                                      

                                                                            СЪДИЯ: