Р   Е   Ш  Е  Н   И   Е 

 

гр. Бургас, 16 април  2010 г.

 

В     ИМЕТО     НА     НАРОДА

 

            АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, ХІV състав, в съдебно заседание на първи април, през две хиляди и десета година, в състав:

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА РАДИКОВА

                                                                    ЧЛЕНОВЕ: ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА

                                                                                        ВЕСЕЛИН ЕНЧЕВ

 

При секретар Г.Ф. и с участието на прокурора СТАНИМИР ХРИСТОВ, изслуша докладваното от съдия ГАЛИНА РАДИКОВА  КНАД № 410/2010 Г

Производството е по реда на чл.63, ал.1 ЗАНН във вр. с чл.208 и сл. от АПК.

Образувано е  по касационна жалба, подадена от И М.И., чрез процесуалният си представител адвокат Г.К., против Решение № 8/11.01.2010 година, постановено по н.а.х.д. № 150 по описа за 2009 година на Районен съд – гр. Айтос. С решението е потвърдено Наказателно постановление № 11010303/29.04.2009 година на Директор на Агенция за държавна финансова инспекция, с което на И. М. И. е наложено административно наказание – глоба, в размер на 200 лева за нарушение на чл. 32, ал. 3 във вр. с ал. 1 от Наредба № 2/31.03.2006 година за условията и реда за предоставяне на средства за компенсиране на намалените приходи от прилагането на цени за пътуване по автомобилния транспорт, предвидени в нормативни актове за определени категории пътници.

С касационната жалба се иска отмяна на това решение, като се заявява, че същото е постановено в противоречие с материалния закон и при съществено нарушение на процесуалните правила.

В съдебно заседание касаторът, чрез процесуалният си представител адвокат К., поддържа жалбата, като основните му аргументи са, че не са налице доказателства за осъществен състав на административно нарушение по чл. 32, ал. 1, т. 1 от ЗДФИ, излага аргументи в тази насока.

Ответникът по касационната жалба, чрез процесуалният си представител юрисконсулт К., намира за неоснователни заявените с касационната жалба оплаквания.

Представителя на Окръжна прокуратура – гр. Бургас  намира решението на Айтоския районен съд за правилно и законосъобразно.

Административен съд – гр. Бургас намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл.211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

С обжалваното решение Айтоският районен съд е приел, че административнонаказващият орган е събрал достатъчно доказателства, въз основа на които е приел, че е извършено нарушението, за което жалбоподателят е бил санкциониран, както и че в хода на развилото се административнонаказателно производство не са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Въз основа на тези си констатации е потвърдил наказателното постановление, като не е изложил никакви доводи относно основното възражение на жалбоподателя, че в случая не може да се твърди осъществен състав на нарушение по чл. 32 от ЗДФИ, предвид неговия субсидиарен характер и предвид наличието на други изрични законови разпоредби, предвиждащи санкции за нарушения, допуснати по посочената по-горе наредба.

Настоящият състав на съда изцяло споделя тези доводи на жалбоподателя, наведени и в тази инстанция.

Потвърденото от първоинстанционния съд наказателно постановление е било издадено против касатора, за това, че на 17.10.2006 година в Община Руен в качеството си на заместник-кмет на общината е нарушил Наредба № 2/31.03.2006 година, като е представил справка в Министерството на финансите с писмо № VІІ-3833/17.10.2006 година, в която неправилно е определил общия пробег с цел финансиране на превоза от държавния бюджет. В справката бил включен пробегът по разписание, така както е договорено с превозвача, вместо пробегът по разписание и до 20 % от него – технологичен пробег от и до местодомуването, когато има такъв. В резултат на това от централния бюджет били неоснователно заплатени средства на стойност 110 869.28 лева. Според административнонаказващият орган с това си деяние И. М.И. е осъществил състава чл. 32, ал. 1, т. 1 от Закона за държавната финансова инспекция и му е наложил санкция.

Разпоредбата на този текст предвижда, че по този закон виновните длъжностни лица, ако деянието не съставлява престъпление, се наказват за нарушение на нормативен акт, уреждащ бюджетната, финансово-стопанската или отчетната дейност, ако не е предвидено наказание в съответния нормативен акт.

Цитираната в наказателното постановление наредба, чиито разпоредби според административнонаказващия орган са били нарушени, е издадена на основание § 4, ал. 3 от ЗР на Закона за автомобилните превози. В този смисъл, както административнонаказващият орган, така и първоинстанционният съд е следвало да установят налице ли е в Закона за автомобилните превози /нормативен акт/ разпоредба, която да предвижда санкции за допуснати нарушения на разпоредби от Наредба № 2. това в случая не е сторено.

В посочения нормативен акт ЗАП се съдържа изрична такава разпоредба – чл. 105, съгласно която за нарушения на този закон и на подзаконовите нормативни актове, издадени въз основа на него, какъвто акт безспорно е Наредба № 2/2006 година, за които не е предвидено друго наказание, виновните лица се наказват с глоба от 100 лева до 200 лева.

Наред с това, чл. 92 от същия закон предвижда изрична компетентност по отношение на лицата, оправомощени да извършват проверки и съставят актове за констатирани нарушения, както и компетентност изрично предвидена за административнонаказващия орган. В настоящия случай административнонаказващият орган неправилно е приел, че е налице осъществен състав на нарушението по чл. 32, ал. 1, т. 1 от ЗДФИ.

При констатирано такова нарушение органите на Държавна финансова инспекция е следвало да сезират съответните компетентни органи по ЗАП, които да съставят акт и наложат съответната санкция за нарушение на подзаконовия нормативен акт. Като не са сторили това, в резултат е било издадено незаконосъобразно наказателно постановление, което следва да бъде отменено.

По същия начин следва да се процедира и с постановеното съдебно решение, тъй като първоинстанционният съд неправилно е приложил материалния закон.

Поради това и на основание чл. 221 АПК, ХІV състав на Административен съд – гр. Бургас

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ  Решение № 8/11.01.2010 година, постановено по н.а.х.д. № 150 по описа за 2009 година на Районен съд – гр. Айтос и вместо него ПОСТАНОВИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 11010303/29.04.2009 година на Директор на Агенция за държавна финансова инспекция, с което на И.М. И.е наложено административно наказание – глоба, в размер на 200 лева за нарушение на чл. 32, ал. 3 във вр. с ал. 1 от Наредба № 2/31.03.2006 година за условията и реда за предоставяне на средства за компенсиране на намалените приходи от прилагането на цени за пътуване по автомобилния транспорт, предвидени в нормативни актове за определени категории пътници.

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

           

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                          

 

                                   ЧЛЕНОВЕ: