Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр.Бургас, № 644 / 2012г. 

 

В    ИМЕТО    НА    НАРОДА

 

                АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, в съдебно заседание на трети април, през две хиляди и дванадесета година, в състав:

             СЪДИЯ:  ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА

 

при секретар М.В., като разгледа докладваното от съдия Л.Александрова адм.д. № 40 по описа за 2012 година и за да се произнесе, съобрази:

 

Производството е по реда на чл.215 от ЗУТ.

            Жалбоподателят Д.Н.Х. *** е оспорил заповед № ДК-02-БС-44 от 09.10.2009г. на началника на РДНСК Бургас, с която на жалбоподателя е наредено да премахне незаконен строеж, представляващ „двуетажна сграда – ½ ид.ч. под №14б по схемата на Община Бургас на извършеното незаконно строителство в района на бетонов път-канали”, в терен неурегулиран поземлен имот, представляващ отдел 236 от ДГФ, в м.„Ченгене скеле”, землището на гр.Бургас. Жалбоподателят счита, че заповедта е незаконосъобразна и иска от съда заповедта да бъде отменена.

            В съдебно заседание, жалбоподателят и ответникът по жалбата, редовно призовани не се явяват и не изразяват становище.

            Съдът след като прецени събраните по делото доказателства, от фактическа страна намира следното:

            На 25.06.2004г. служители на техническа служба на Община Бургас са съставили констативен акт №79 от същата дата, отразяващ извършена от тях проверка на процесния по делото строеж, в който е посочено, че същия представлява ½ от масивната двуетажна сграда със стоманобетонова конструкция и многоскатен покрив, покрит с керемиди, ½ застроена площ е приблизително 50 кв.м.. Сградата е в груб строеж, с частично монтирана дограма и измазана отвътре. Същата е електрифицирана и водоснабдена. Извършеното строителство няма одобрени инвестиционни проекти и разрешение за строеж, липсва и отстъпено право на строеж, върху терен, собственост на държавата. В констативния протокол е отразено, че строителството е извършено през 1997 г. съгласно заявление по §184 от ПЗР на ЗИД ЗУТ с вх.№94-Г-645/31.12.2003г.

         В констативния акт от 25.06.2004 г. е отразена извършена от служители на РДНСК Бургас проверка на процесния строеж, относно изпълнение на заповед № 265/03.10.2002 г. (цитирана в констативния протокол на л.18 от делото) за спиране на строителството. В протокола е посочено, че заповедта не се изпълнява, а строежът е в същото състояние, както е описан в самата заповед.

            С Решение на главния архитект на Община Бургас от 07.09.2004г. на основание §184, ал.4 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ на настоящия жалбоподател е отказано издаването на акт за узаконяването на процесния незаконен строеж(л.10). Решението е обжалвано пред началника на РДНСК Бургас с жалба вх.№ 94-Д-856/25.10.2004 г. 

            Със заповед № 70/12.11.2004г. началник сектор „СК” РДНСК- Бургас е оставил без разглеждане като недопустима жалбата на Д.Х. против решението от 07.09.2004 на гл.архитект на Община Бургас за отказ за издаване на акт за узаконяване на строеж. Тази заповед не е обжалвана от настоящия жалбоподател и е влязла в сила - констативен акт №69/12.09.2006г. на работна група от служители на РДНСК Бургас, (л.15).

Въз основа на констативен акт № 79/25.06.2004г. административния орган е издал обжалваната заповед, в която е посочено, че строителството е реализирано в терен, представляващ Държавен горски фонд, без да е променено предназначението на имота, върху който се строи, без да има учредено право на строеж, без да е предвиден в ПУП и без изискващите се строителни книжа. Въз основа на тези констатации, органът е направил извод, че строежът е незаконен по смисъла на чл.225, ал.2, т.1 и 2 от ЗУТ и следва да бъде премахнат.

Обжалваната заповед е била оспорена, по жалбата е образувано адм.д.№1699/2010г. по описа на АСБ. По делото е постановено решение №692/19.05.2011г., с което жалбата е била отхвърлена. Това решение е отменено от ВАС с решение №44/03.01.2012г. по адм.д.№11225/2011г. и делото върнато за ново разглеждане, защото с решението си състава на АСБ е разгледал и решил спора относно законосъобразността на заповед № ДК-02-БС-44 от 04.04.2009г. на началника на РДНСК Бургас, каквато по делото липсва. Настоящият състав на съда установи, че заповед с № ДК-02-БС-44 от 04.04.2009г. не е издавана от началника на РДНСК Бургас по отношение на жалбоподателят Д.Н.Х.. Заповед със същият номер, но от 09.10.2009г. е издадена с адресат – настоящият жалбоподател. Последният в изрично писмено волеизявление (л.9) посочи, че оспорва заповед № ДК-02-БС-44 от 09.10.2009г. на началника на РДНСК Бургас.

При така изяснената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Жалбата е подадена в срок. По делото липсват данни за датата на връчване на обжалваната заповед, поради което следва да се приеме, че срокът не е пропуснат. Жалбоподателят е надлежно легитимиран да ожалва заповедта като нейн адресат. По тези съображения съдът намира жалбата за процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Обжалваната заповед е издадена в предвидената от закона писмена форма и от компетентен за това административен орган. Съгласно чл.225, ал.1, във вр. чл.222, ал.1, т.10 от ЗУТ това е началникът на РДНСК или упълномощено от него длъжностно лице. В конкретния случай оспорения акт е издаден от началника на РДНСК Бургас, който е упълномощено длъжностно лице, черпещо правомощията си от заповед № РД-13-182/29.05.2007г. на началника на ДНСК София (л.41). При издаване на обжалваната заповед административния орган не е допуснал нарушения на процесуалните разпоредби на закона, заповедта е мотивирана. В мотивите й органът е посочил, както фактическите основания за издаването й – наличие на строеж, извършен при влязъл в сила отказ за узаконяване, без строително разрешение, одобрен ПУП и отстъпено право за строеж, така и правните основания – чл.225, ал.2, т.1 и т.2 от ЗУТ.

Съдът намира, че обжалвания акт не противоречи и на материалните разпоредби по издаването му. Установените в хода на административното производство релевантни за спора юридически факти се подкрепят от събраните в съдебното производство доказателства. За да намери приложение посочената разпоредба е необходимо да са налице елементите на нейния фактически състав. Съгласно чл.225, ал.2, т.1 и т.2 от ЗУТ строеж или част от него е незаконен, когато се извършва в несъотвествие с предвижданията на действащия ПУП, без одобрени инвестиционни проекти и без разрешение за строеж.

В настоящият случай строежът е извършен в имот, който се намира в очертанията на Държавния горски фонд, без променено предназначение. За строежа няма изработен подробен устройствен план, няма изработени инвестиционни проекти и разрешение за строеж, поради което правилно административния орган го е обявил като незаконен. Освен това съобразно разпоредбата на §184, ал.12 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ незаконните строежи, за които производството по узаконяване е приключило с влязъл в сила отказ за издаване на акт за узаконяване, се премахват по реда на чл.225 от ЗУТ. В случая е постановен отказ за узаконяване от главния архитект на Община Бургас, който е влязъл в сила.

Обстоятелството, че Общинския съвет Бургас с протокол-решение №32 от 31.01.2006г. е приел да създаде ново селищно образувание, дори и сградата на жалбоподателят да попада в него, не променя факта за незаконното строителство. Нещо повече, на съдът е служебно известно, че с решение №41-18/18.11.2010г. Общинския съвет Бургас е одобрил ПУП-ПРЗ на обект „Селищно образувание за рибарско селище и домуване на малки риболовни плавателни съдове” м.Ченгене скеле, землището на кв.Крайморие, във фазата на окончателен проект в обхват имоти №07079.10.938 по КК, №07079.10.935 по КК и проектен имот №07079.10.1005 – обслужващ път. Дори и да попада процесната сграда в него, този устройствен план не може да санира незаконността на строежа с обратна сила, т.к. се изисква съответствието му с предвижданията на устройственият план да е налице преди извършване на строежа, т.е. той следва да е съответен на друг, предишен устройствен план, какъвто в конкретният случай не е изработван. Отделно от това освен съответствие с действащият ПУП се изисква влязло в сила разрешение за строеж и одобрени инвестиционни проекти, а с оглед конкретният случай и отстъпено право на строеж в държавна земя, каквито за процесният строеж няма.

С оглед изложеното, настоящият състав намира, че се касае за незаконен строеж по смисъла на чл.225, ал.2, т.1 и т.2 от ЗУТ, който подлежи на премахване, както законосъобразно е приел административния орган с издаване на обжалваната заповед.

Мотивиран от горното Административен съд Бургас

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТХВЪРЛЯ ЖАЛБАТА на Д.Н.Х. *** против заповед № ДК-02-БС-44 от 09.10.2009г. на началника на РДНСК Бургас, с която на жалбоподателя е наредено да премахне незаконен строеж, представляващ „двуетажна сграда – ½ ид.ч. под №14б по схемата на Община Бургас на извършеното незаконно строителство в района на бетонов път-канали”, в терен неурегулиран поземлен имот, представляващ отдел 236 от ДГФ, в м. „Ченгене скеле”, землището на гр.Бургас, като неоснователна.

Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщаването пред Върховен административен съд на Република България.

        

 

                                                        СЪДИЯ: