Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 754                  Година 25.04.2017                Град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, ХVІ-ти състав, на тридесети март две хиляди и седемнадесета година, в публично заседание, в състав:

 

      ПРЕДСЕДАТЕЛ: Павлина СТОЙЧЕВА

                                                               ЧЛЕНОВЕ:  1. Даниела ДРАГНЕВА

                                                                                        2. Веселин ЕНЧЕВ

 

Секретаря С.А.

Прокурор Тиха Стоянова

като разгледа докладваното от съдия Драгнева касационно наказателно административен характер дело номер 409 по описа за 2017 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по касационна жалба подадена от  Дирекция за национален строителен контрол гр.София против решение № 26 от 11.01.2017г., постановено по н.а.х.д. № 2070 по описа за 2016г. на Районен съд Несебър. Съдебното решение се обжалва като неправилно, необосновано, постановено в противоречие със закона и фактическата обстановка по делото. Не споделя мотивите на съда, с които е отменено наказателното постановление. Излага доводи за съставомерност на констатираното деяние и правомерно ангажиране отговорността на санкционираното лице, на соченото основание. Иска се отмяна на съдебния акт и потвърждаване на издаденото наказателно постановление.

Ответникът – Н.К.Д. с ЕГН: ********** ***, редовно уведомен, оспорва касационната жалба.

Прокурорът от Окръжна прокуратура Бургас дава становище за неоснователност на жалбата и оставяне в сила на съдебния акт.

Административен съд Бургас намира, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл.211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение Районен съд Несебър е отменил наказателно постановление № Б-39-ДНСК-142/05.10.2016г., издадено от заместник - началника на ДНСК , с което на Н.Д., в качеството му на кмет на община Несебър, на основание чл.24б, ал.1 от Закона за устройство на черноморското крайбрежие (ЗУЧК), за нарушение на чл.13, ал.6 от ЗУЧК, във връзка с чл.57а от Закона за устройство на територията (ЗУТ), е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лева. За да постанови решението си, съдът е приел, че наказателното постановление е издадено при допуснати в хода на административнонаказателното производство съществени процесуални нарушения, а именно липса на ясна индивидуализация на процесния обект и на мястото на извършване на нарушението. Извел е доводи, че наказващият орган не е представил доказателства, че обектът е преместваем, както и дали се намира на морски плажове, зона „А“ или зона „Б“. Обосновал е извод, че АУАН е съставен извън 3-месечния срок, визиран в чл.34, ал.1 от ЗАНН. Посочено е и че липсва конкретизация на констатираното от контролните органи административно нарушение, което нарушава правото на защита на жалбоподателя.

Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.

Възраженията на касатора са неоснователни. Постановеното решение е правилно, като краен резултат, макар настоящият съдебен състав да не споделя всички изложени доводи за незаконосъобразност на наказателното постановление.

Неправилно съдът е приел, че липсва ясна индивидуализация на процесния обект. Видно от наказателното постановление, в него подробно са описани размерите на обекта, материалите от които е изпълнен и неговото местоположение, а именно западно от ресторант „Сирена“, в КК „Слънчев бряг“ в ПИ с идентификатор 51500.505.263 по кадастралната карта, като е представена и схема, в която е обекта е отразен. С оглед даденото описание и приложената схема, неправилно първоинстанционния съд е приел, че описания обект не е ясно индивидуализиран.

Неправилно съдът е приел и че АУАН е издаден извън 3-месечния преклузивния срок, предвиден в чл.34, ал.1 от ЗАНН. Нарушението, за което е санкционирано лицето, е осъществено посредством бездействие – за това, че не е предприело действия по чл.57а от ЗУТ, за премахване на процесния обект, в противоречие с разпоредбата на чл.13, ал.6 от ЗУЧК. Това бездействие е установено по време на извършената проверка, към който момент продължава, поради което неправилно е прието, че АУАН е съставен след изтичане на 3-месечния срок по чл.34, ал.1, изр.последно от ЗАНН. Също така, следва да се има в предвид, че да се приеме, че този срок е започнал да тече, е необходимо да бъде установено, както извършеното нарушение, така и нарушителя, който не би могъл да се счита за известен още към момента в който закона му вменява някакво задължение, а е необходимо да бъде установено, че това задължение не е изпълнено. Неизпълнението в случая е установено при извършената проверка на място, за която е съставен констативен протокол № 18-5/5 от 21.07.2016г. и от тази дата тече 3-месечния срок за съставяне на АУАН и този срок безспорно е спазен, след като акта е съставен на 29.07.2016г.

Въпреки изложеното, следва да се има в предвид, че нито в съставения АУАН, нито в наказателното постановление е посочено, какво е предназначението на обект, като то не е посочено и в съставения констативен протокол. Предназначението на обекта, е от съществено значение, за неговото определяне като преместваем, тъй като един обект за да е преместваем по смисъла на чл.56 от ЗУТ и §5, т.80 от ДР на ЗУТ, не е достатъчно да се изследва само начина му на изграждане, но и неговото предназначение. За да се определи като преместваем обекта, той следва да е предназначен за увеселителна, търговска или друга обслужваща дейност, каквото предназначение в случая не е установено. След като не е изследвано и установено, предназначението на обекта, извода на наказващия орган, че същият е преместваем обект по смисъла на посочените законови норми е необоснован.

Правилно районният съд е посочил, че от наказателното постановление не става ясно и в него не е посочено, дали обектът е бил разположен на територията на морския плаж, в зона „А“, в зона „Б“ или извън тях. Това е необходимо, за да може да се направи преценка, дали същия попада в обхвата на посочената като нарушена материалноправна норма. Видно от дефиницията за Зона „А“ от черноморското крайбрежие, както и за Зона „Б“, съдържащи се в нормите съответно на чл.10, ал.1 и чл.11, ал.1 ЗУЧК, тези зони обхващат териториите извън урбанизираните територии, като единствено морските плажове и в населените места попадат под ограничителния режим на Зона „А“. В наказателното постановление е посочено, че обекта е разположен западно от ресторант „Сирена“, в КК „Слънчев бряг“, но не и че попада в някоя от посочените зони, за да се приеме, че е налице твърдяното бездействие.

С оглед на изложеното, правилно първоинстанционния съд е отменил издаденото наказателно постановление, тъй като от събраните в хода на производството доказателства, не се установява, че Н.Д., в качеството му на кмет на община Несебър, е извършил вмененото му административно нарушение и обжалваното решение, на основание чл.221, ал.2, предл.първо от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр.второ от ЗАНН, следва да бъде оставено в сила.

Мотивиран от горното, Административен съд гр.Бургас, ХVІ-ти състав

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 26 от 11.01.2017г., постановено по н.а.х.д. № 2070 по описа за 2016г. на Районен съд Несебър.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                 ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

                                                                      2.