Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№:         768                        20.04.2016г.                             гр.Бургас,

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Административен съд – гр.Бургас                                                        ХІІІ-ти състав

На тридесет и първи март,                            две хиляди и шестнадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател:       Таня Евтимова

Членове:           1. Станимир Христов

                           2. Румен Йосифов

 

Секретаря: К.Л.

Прокурор: Галя Маринова

Като разгледа докладваното от съдия Румен Йосифов,

касационно наказателно административен характер дело № 409 по описа за 2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Производството е по реда на чл.63, ал.1, изр.ІІ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), вр. чл.348 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), вр. чл.208-228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба от директора на Регионална дирекция по горите гр.Бургас (РДГ-Бургас), против решение № 3/18.01.2016г. постановено по НАХД № 272/2015г. по описа на Районен съд Малко Търново, с което е отменено наказателно постановление (НП) № 799/16.10.2015г., издадено от касатора, с което на основание чл.266, ал.1 от Закона за горите (ЗГ), за нарушение на чл.213, ал.1, т.1 от ЗГ, на С.К.С. е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лева. От касационната инстанция се иска да отмени оспорвания съдебен акт като незаконосъобразен, постановен при превратно тълкуване на процесуалния закон и да потвърди отмененото с него НП. Посочените в жалбата оплаквания съдът квалифицира по чл.348, ал.1 от НПК – неправилно решение поради противоречие с материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В подкрепа на твърденията не са посочени нови доказателства. В съдебно заседание касаторът не се явява и не се представлява.

Ответникът по касация – С.К.С., ЕГН-**********, с адрес: ***, чрез редовно упълномощения от него адв.Л.С., счита оспореното съдебно решение за правилно и законосъобразно и пледира за потвърждаването му.

Представителят на Окръжна прокуратура Бургас дава заключение за основателност на оспорването, поради което иска отмяна на обжалваното решение и потвърждаване на наказателното постановление.

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК, от надлежна страна по смисъла на чл.210, ал.1 АПК, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 АПК, настоящият съдебен състав намира същата за неоснователна по следните съображения:

Районен съд Малко Търново с решение № 3/18.01.2016г. постановено по НАХД № 272/2015г., е отменил НП № 799/16.10.2015г., издадено от директора на РДГ-Бургас, с което на С.К.С. за нарушение на чл.213, ал.1, т.1 от ЗГ, на основание чл.266, ал.1 от ЗГ, е наложена глоба от 100 лева, за това, че „на 14.07.2015г., на територията на ТП”ДГС Звездец”, местност Босна, транспортира с туристическо ремарке рег.№ ***, дърпано от лек автомобил Опел с рег.№ ***, 1 пр.куб.м. дърва за огрев от дървесен вид „дъб“ нарязани на капали на 30 см., без да са маркирани с контролна горска марка.”. За нарушението е съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) С:ЖОО №030243/14.07.2015г. в която мястото на извършване на нарушението е посочено като ДГС-Звездец, м.Босна, а впоследствие е издадено оспореното пред първоинстанционния съд наказателно постановление.

За да постанови решението си районният съд е приел, че АУАН и НП не отговорят на изискванията съответно на чл.42, т.3 и чл.57,т.5 от ЗАНН, защото в тях не е посочено точното място на извършване и констатиране на нарушението. Единствено е посочено, че това е станало в м.Босна. Едва с показанията на актосъставителя пред съда е установено, че жалбоподателят е проверен на разклона за с.Младежко, но в АУАН и НП мястото на нарушението не е индивидуализирано. Освен това не е доказано дали жалбоподателят е управлявал лекият автомобил или не, т.е. бил ли е в движение, което е от значение за изпълнителното деяние на нарушението.

Основните възражения на касатора са, че при постановяване на решението си Районен съд Малко Търново не е съобразил, че мястото на нарушението в НП и АУАН е описано точно – местност „Босна“ на територията на ТП”ДГС Звездец”. Счита, че това описание е достатъчно ясно, тъй като от показанията на разпитаните пред съда свидетели се установява, че нарушителят е транспортирал с лек автомобил и ремарке дърва за огрев по международния път Малко Търново-Бургас, като проверката е извършена в участък на този път попадащ в местност „Босна“, а именно на отбивка на пътя, след разклона за с.Младежко. Касаторът счита, че дори мястото на нарушението да не е определено съвсем точно, това процесуално нарушение не е съществено, тъй като по никакъв начин не е засегнало правото на защита на нарушителя, който е присъствал по време на проверката и е наясно с нарушението. Изразява се неразбиране защо районния съд е приел, че не е доказано управлението на автомобила от страна на нарушителя, след като последният бил спрян от проверяващите на отбивка на пътя.

Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.

Решението на Районен съд Малко Търново е правилно по следните причини:

Според чл.213, ал.1, т.1 от ЗГ е забранена покупко-продажбата и други разпоредителни сделки, товаренето, транспортирането, разтоварването, придобиването, съхраняването и преработването на дървесина, немаркирана с контролна горска марка, съответно с производствена марка, а чл.266, ал.1 от ЗГ предвижда налагане на глоба от 50 до 3000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание, на физическо лице, което в нарушение на този закон и на подзаконовите актове по прилагането му сече, извозва, товари, транспортира, разтоварва, придобива, съхранява, преработва или се разпорежда с дървесина и недървесни горски продукти.

В случая изпълнителното деяние е осъществено чрез транспортиране – извършване превоз на вещи и предмети с транспортно средство, поради което мястото на което е извършено това транспортиране като обособена част от земната повърхност, е част от обективната страна на деянието. В обжалваното наказателно постановление липсва посочване на конкретно място, на което се твърди, че е извършено нарушението, което да е описано по ясен, разбираем и точен начин. Като място на нарушението е посочена само местност Босна на територията на ТП”ДГС Звездец”, без да се посочи някакъв друг идентификационен белег чрез който да се прецизира къде точно в тази местност е осъществено деянието. Посочването, че деянието е извършено на разклона за с.Младежко по международния път Малко Търново-Бургас, минаващ през местност „Босна“ е направено от директора на РДГ-Бургас, чрез процесуалния му представител, едва в касационната жалба, но не и в АУАН и НП, така както изискват чл.42, т.3 и чл.57,т.5 от ЗАНН. Ако актосъставителят и наказващият орган са имали предвид защитената местност Босна, намираща се на около 5 км. североизточно от с.Младежко, общ.М.Търново, същата е със значителната площ от около 51,70 ха. и без посочването на допълнителни идентификационни признаци, мястото на нарушението не може да се установи. Обичайно описание на място следва да съдържа, когато е в границите на населеното място – обозначение на самото населено място, име на улица, номер от същата, квартали др., а когато е извън населено място – поне означение на населените места, между които е извършено нарушението, с оглед индивидуализацията на пътя по разбираем начин, общоизвестен обект, пътно съоръжение на конкретен път и др.

В случая мястото на извършване на нарушението изобщо не е индивидуализирано по ясен и точен начин, а това е от съществено значение, както с оглед правото на защита на наказаното лице, така и с оглед преценката на съда извършено ли е нарушението и обстоятелствата, при които е извършено. Мястото на нарушението трябва да бъде индивидуализирано в самото наказателно постановление, тъй като то е негов задължителен реквизит съгласно чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. То не може да се идентифицира нито с показанията на свидетели през съда, нито в касационната жалба, което се налага извода, че процесното наказателното постановление е издадено в нарушение на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН.

Изложеното мотивира настоящия съдебен състав да приеме, че като е отменил наказателно постановление № 799/16.10.2015г.,  издадено от директора на РДГ-Бургас, районният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.

Воден от горното и на основание чл.221, ал.1 и ал.2 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр. ІІ-ро от ЗАНН, Административен съд Бургас, ХІІI-ти състав,    

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 3/18.01.2016г. постановено по НАХД № 272/2015г. по описа на Районен съд Малко Търново.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

                                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ:     1.

 

 

 

                           2.