О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

 

№: 617                                  12.03.2015г.                         гр.Бургас,

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Административен съд Бургас                                                                                        VІІ състав

На дванадесети март                                                             две хиляди и петнадесета година

В закрито заседание в следния състав:

  Председател:Румен Йосифов

Секретар: Сийка Хардалова

като разгледа докладваното от Румен Йосифов

административно дело № 409 по описа за 2015 година, за да се произнесе взе пред вид следното:

 

 

Производство по чл.34, ал.5 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), вр. чл.9б от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ).

Образувано е по жалба на В.Х.К.,***, срещу мълчалив отказ на служител на Дирекция „Икономически дейности, местни данъци и такси“ при Община Созопол, да се произнесе по подадено на 24.01.2015г. искане за спиране на производството по проверка възложена по реда на чл.103, ал.1 от ДОПК, образувана по декларация по чл.14 от ЗМДТ вх.№ ДК14002360/29.12.2014г.

С жалбата е направено и особено искане: Ако се прецени, че искането за спиране е неоснователно, моли на осн. чл.25, вр. чл.103 от ДОПК да се постанови съдебен акт с който да се продължи 14-дн. срок за отстраняване на несъответствията, даден със съобщение № СН000001 от 08.01.2015г., т.е. направено е искане за отмяна на мълчаливи отказ и в тази му част, тъй като с подадено на 24.01.2015г. искане за спиране на производството по проверка е направено алтернативно същото особено искане – за продължаване срока за отстраняване на несъответствията.

В депозираната жалба до съда и в молбата с която е поискано спиране на производството, а в условията на евентуалност – продължаване срока за отстраняване на несъответствията, жалбоподателят е посочил, че спирането се налага до приемането на съдебно-техническата експертиза по адм.д.№ 619/2014г. по описа на Административен съд Бургас, при която ще се установи погиването на имота, сграда „Флотация“ със застроена площ от 586кв.м. и РЗП 1174кв.м. От това твърдение може да се направи извод, че жалбоподателят счита като основание за спиране на производството, чл.34, ал.1, т.2 ДОПК – образувано друго съдебно производство, което е от значение за изхода на производството по проверката. Според адвоката - пълномощник, спирането е наложително за да се установи собствеността върху останалата част от имота, тъй като жалбоподателят е собственик само на част от поземления имот върху който била ситуирана сградата. Иска се отмяна на мълчаливия отказ и спиране на производството, а алтернативно – продължаване срока за отстраняване на несъответствията.

Административният орган не е изразил становище по направеното оспорване. Представил е преписката по процесната проверка.

Съдът намира, че жалбата в първата й част е подадена от активно легитимирана страна, имаща право и интерес от оспорването, тъй като с мълчаливия отказ по искането за спиране се засягат пряко и непосредствено интересите й и предвид нормата на чл.34, ал.5 ДОПК, която изрично предвижда съдебен контрол както на заповедите за спиране, така и на отказите. Предмет на съдебния контрол по оспорването в тази му част е мълчалив отказ, който след връчването на 09.01.2015г. на съобщение № СН000001/08.01.2015г. за отстраняване на несъответствията в декларацията по чл.14 от ЗМДТ и подаденото на 22.01.2015г. искане за спиране, респ. продължаване срока за отстраняване на несъответствията – получен на 24.01.2015г., е постановен в 7-дневния срок, определен по аргумент от чл.34, ал.4 ДОПК, а жалбата срещу него е подадена на 09.02.2015г., т.е. в 14-дн. срок по чл.34, ал.5 ДОПК.

Изложеното налага извод, че жалбата срещу мълчаливия отказ по искането за спиране е допустима, а разгледана по същество тя е неоснователна поради следните съображения:

От приложената административна преписка се установява, че с декларация по чл.14 от ЗМДТ вх.№ ДК14002360/29.12.2014г., В.К. е декларирал притежавани от него 10`272кв.м., представляващи част от поземлен имот с идентификатор 81178.51.29 по кадастралната карта на гр.Черноморец, м.Мина Росен, целият с площ от 21`210кв.м. За сградата в имота е декларирано, че същата е съборена през 2010г. Към декларацията е приложена скица на поземления имот и постановление за възлагане № 1261/2001/069487/15.03.2005г. на публичен изпълнител от АДВ, РД-Бургас, от които се установява верността на декларираните факти.

Във връзка с подадената декларация на 09.01.2015г. на К. е връчено съобщение № СН000001/08.01.2015г. от ответника, за отстраняване на несъответствията в декларацията, а именно: 1.По т.5 Собственици, не кореспондира с т.7 Земя /т.7.3/; 2.По т.7.7 - ид.части за собственост не дават сума единица; 3.Няма приложен документ, че сградите са съборени; 4.Приложената скица не е актуална.

В срока за отстраняване на несъответствията жалбоподателят К. подал искането за спиране, като представил протокол от проведено на 10.11.2014г. откр.с.з. по адм.д.№ 619/2014г. по описа на Административен съд Бургас, видно от който това дело е образувано по негова жалба срещу предходен акт за установяване на задължение по декларация, издаден от служител на Дирекция „Икономически дейности, местни данъци и такси“ при Община Созопол, като съдът е допуснал извършването на съдебно-техническа експертиза, част от задачите по която е оглед на място и констатации по липсата на сградата предмет на облагане.

Ответникът не се е произнесъл в законоустановения 7-дн. срок по направеното искане, което е мотивирало К. да подаде процесната жалба.

Впоследствие на 18.02.2015г. административният орган поискал справка от Имотен регистър-Бургас, да му бъде предоставена информация за собствениците на имот с идентификатор 81178.51.29. (л.34).

Предвид изложеното съдът намира оспорената заповед за законосъобразна и не са налице основания за нейната отмяна. Спирането на производството по установяване на задължения за местни данъци и такси, на осн. чл.4, ал.1 от ЗМДТ се извършва на основанията, изчерпателно изброени в чл.34, ал.1, т.1-5 и ал.2 ДОПК, като в ал.3 е указано, че при наличие на основанията за спиране на ревизионното производство по ал.1 и ал.2, преценката за спиране се прави от органа, възложил ревизията, а при административно обжалване – от решаващия орган. Т.е., административният орган действа в условията на оперативна самостоятелност, при която законът му е дал свобода да преценя в конкретния казус обстоятелствата и фактите, за да вземе най-правилното и най-целесъобразното решение.

В настоящия случай спирането е поискано на основание чл.34, ал.1, т.2 ДОПК, който предвижда възможност за спиране на производството при образувано административно, наказателно или друго съдебно производство, което е от значение за изхода му. Твърдението е, че спирането се налага, тъй като по образуваното съдебно производство по адм.д.№ 619/2014г. предстои извършването на съдебно-техническа експертиза която да установи дали сградата предмет на облагане съществува реално. Според съда действията, които жалбоподателят иска да бъдат потвърдени с експертизата, свързани с установяването на реално съществуващ факт от обективната действителност – наличието на сграда, могат да бъдат извършени в рамките на определения за проверката срок от административния орган, който чрез техническите служби на общината може да установи дали една сграда съществува в даден имот или е съборена. Освен това в процес на изясняване е и въпросът кой е другият съсобственик на процесния имот, което се установява от поисканата впоследствие справка от имотния регистър. Това е така, защото ако административния орган не установи вярно тези факти, евентуално издаденият впоследствие акт за установяване на задължение по декларация няма да бъде обоснован на фактите по случая и на това основание ще подлежи на отмяна. В тази връзка към настоящия момент действително не е налице основание за спиране на производството, съответно направеният мълчалив отказ в тази му част е законосъобразен.

По отношение на направеното оспорване в условията на евентуалност – да се постанови съдебен акт с който да се отмени мълчаливия отказ и в тази му част и да се продължи 14-дн. срок за отстраняване на несъответствията, даден със съобщение № СН000001 от 08.01.2015г., съдът намери жалбата за недопустима в тази й част. В чл.25 от ДОПК липсва изрично предвиждане дали постановеният акт, с който се отказва или продължава срок определен от органа, подлежи на обжалване.

В случая следва да се съобрази правния характер на производството по което е постановен оспорения с тази част на жалбата мълчалив отказ за   продължаване на срока за отстраняване на несъответствията и самия характер на мълчаливия отказ, с който се разрешава процесуален въпрос в рамките на процедурата по чл.103, ал.1 от ДОПК. В този смисъл, обжалваният мълчалив отказ в тази му част няма самостоятелен характер, доколкото с него се решава въпрос във връзка със започнало производство, като съгласно чл.107, ал.4 от ДОПК, актът за установяване на задължението подлежи на самостоятелно обжалване по административен ред, след което е предвидена възможност и за съдебно оспорване. Именно поради несамостоятелността на атакувания мълчалив отказ за продължаване срока за отстраняване на несъответствията в декларацията, последният няма непосредствено въздействие върху проверявания субект. В случая е налице хипотезата на чл.21, ал.5 от АПК, доколкото обжалваното мълчаливо волеизявление е част от производството по издаване на административен акт (акт за установяване на задължение), няма самостоятелен характер, не поражда пряко права и задължения за субекта и не засяга непосредствено неговите интереси.

Ето защо, след като в случая е налице абсолютна процесуална пречка по чл.159, т.1 от АПК относно допустимостта на подадената жалба в частта с която се иска да се продължи дадения срок за отстраняване на несъответствията, поради което жалбата в тази й част следва да бъде оставена без разглеждане.

Мотивиран от горното и на основание чл.34, ал.6 от ДОПК и чл.159, т.1 от АПК, вр. § 2 от ДОПК, Административен съд Бургас, VІІ-ми състав

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.Х.К., ЕГН-**********, в частта й срещу мълчалив отказ на служител на Дирекция „Икономически дейности, местни данъци и такси“ при Община Созопол, да се произнесе по подадено на 24.01.2015г. искане за спиране на производството по проверка възложена по реда на чл.103, ал.1 от ДОПК, образувана по декларация по чл.14 от ЗМДТ вх.№ ДК14002360/29.12.2014г.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на В.Х.К., ЕГН-**********, в частта й за постановяване на съдебен акт с който да се продължи 14-дн. срок за отстраняване на несъответствията, даден със съобщение № СН000001 от 08.01.2015г. и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази му част.

Определението в частта с която е отхвърлена първата част от жалбата е окончателно и не подлежи на обжалване, а в другата си част подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му.

 

 

 

                                                                СЪДИЯ: