Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер    1402                             от 13.07.2018 г.,                               град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд - Бургас, дванадесети състав, на двадесет и седми юни две хиляди и осемнадесета година в публично заседание в следния състав:

 

                    Председател: Диана Ганева

 

при секретаря Й. Б. и в присъствието на прокурор Андрей Червеняков като разгледа докладваното от съдия Ганева административно дело номер 408 по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), във вр. с чл. 203 и сл. от АПК.

Образувано е по искова молба от Г.Д.И., с постоянен адрес:***, с ЕГН **********, против  Агенция „Пътна инфраструктура“ София, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Македония“ №3, представлявана от инж. Д.А.. Формулирано е искане да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 800 лева, представляващи имуществени вреди, причинени от ответника посредством издаване на незаконосъобразно Наказателно постановление №1/18.11.2016г., издадено от директор на Областно пътно управление Бургас,  с което е наложена глоба  в размер на 1000 лева, за нарушение на чл.26, ал.2, т.1, б.а от ЗП и обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 12084 лв. с ДДС. В съдебно заседание, ищеца редовно призован, се представлява от адв.К., която поддържа исковата молба. Не ангажира допълнителни доказателства. Претендира за присъждане на разноски.

Ответникът по иска – Агенция „Пътна инфраструктура“ София, не изпраща представител. По делото е постъпило становище, в което са изложени доводи за неоснователност на жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура - гр. Бургас пледира  за основателност и доказаност на иска, но заявява твърдение, че претентирания размер на обезщетение е завишен.

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд намира за установено от фактическа страна следното:

Настоящият съдебен състав намира, че исковата молба е процесуално допустима – същата е подадена от лице, което твърди настъпили имуществени вреди в следствие на постановен незаконосъобразен административен акт, а като ответник е посочено юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите в съответствие с чл. 205 от АПК. С оглед това, съда намира така подадената искова молба за процесуално допустима.

Разгледана по същество, исковата претенция е основателна по следните съображения:

С Наказателно постановление №1/18.11.2016г., издадено от директор на Областно пътно управление Бургас, на Г.И.  е наложена глоба  в размер на 1000 лева и обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 12084 лв. с ДДС, за нарушение на чл.26, ал.2,т.1, б.а от ЗП.

Наказателното постановление е било оспорено от ищеца пред Районен съд - Бургас, където е образувано НАХД № 970/2017 год. по описа на съда. С протоколно определение №592/04.04.2017г. производството по делото е било прекратено и изпратено по подсъдност на Районен съд - Царево. Видно от доказателствата по делото, в производството пред Районен съд - Бургас, ищецът е бил представляван от надлежно упълномощен процесуален представител – адв. П.К. ***, която е представила пълномощно и договор за правна защита и съдействие, в които е договорено процесуалното представителство и защита по НАХД № 970/2017 год. на БРС. Адвокат К. е представила на съда и доказателства за извършено плащане на договореното между страните адвокатско възнаграждение в размер на 800 лв.

След прекратяване производството по дело пред РС Бургас и изпращането му по подсъдност на РС Царево жалбоподателят отново е бил предстваляван от адв.К..

С Решение №111/22.05.2017год., постановено по НАХД № 313/2017 год., РС -Царево е отменил наказателното постановление. Съгласно отбелязването, направено върху решението, същото е влязло в сила на 16.06.2017г.

В сезиращата настоящия съдебен състав искова молба се претендира обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 800 лева, представляващи вреди, изразяващи се в направените от жалбоподателя разноски за заплатено адвокатско възнаграждение във връзка с воденото съдебно производство по обжалване на Наказателно постановление №1/18.11.2016 год., издадено от директор на Областно пътно управление Бургас

При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

Съгласно чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди причинени от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица.

Исковата защита е възможна при условията на чл. 1 от ЗОДОВ. Фактическият състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ изисква кумулативното наличие на следните предпоставки: 1. незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, (общината) при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; 2. настъпила вреда от такъв административен акт или от действието или бездействието и 3. причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата и общините по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

Съгласно Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2014 г., ОСГК и Първа и Втора колегия на Върховния административен съд  за квалифициране на иска като такъв по  чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ определяща е не правната природа на отменения акт, а основният характер на дейността на органа, негов издател. Независимо че наказателното постановление не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, определящо за квалификацията на иска за вреди по  чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, е обстоятелството, че актът се издава от административен орган, представлява властнически акт и въпреки че поражда наказателноправни последици, е правен резултат от санкционираща административна дейност. Неговото издаване е последица от изпълнение на нормативно възложени задължения, упражнена административнонаказателна компетентност, законово предоставена на органите в рамките на административната им правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност.

В нормата на чл. 130, ал. 2 от ЗСВ е указано, че тълкувателните решения и тълкувателните постановления са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове. С оглед на това, настоящия съдебен състав приема, че исковата претенция за обезщетяване на имуществени вреди, претърпени в следствие на незаконосъобразното Наказателно постановление № 1/18.11.2016г., издадено от директор на Областно пътно управление Бургас е процесуално допустима и основателна.

Настоящият съдебен състав приема, че от събраните в хода на производството писмени доказателства следва да се приеме, че безспорно в случая е налице незаконосъобразна дейност на административен орган, претърпени от ищеца имуществени вреди и наличие на причинно-следствена връзка между незаконосъобразната административна дейност и настъпилия вредоносен резултат. Мотивите в подкрепа на този правен извод са следните:

Наличието на постановено и влязло в сила Решение по описа на Районен съд- Царево, с което е отменено като неправилно и незаконосъобразно Наказателно постановление №1/18.11.2016г., издадено от директор на Областно пътно управление Бургас следва да се приеме като безспорно доказателство за наличието на незаконосъобразна дейност на административния орган. Както вече се посочи по-горе, исковата защита по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ изисква наличието на незаконосъобразен акт, бействие или бездействие, като посочената правна норма не дефинира незаконосъобразността на такава, дължаща се на материалноправни или процесуално правни пороци. Достатъчно е наличието на безспорно констатирана незаконосъобразност, като не е необходимо изследване на причините за тази незаконосъобразност.

По отношение на претендираното обезщетение в размер на 800 лева, съставляващи заплатената от ищеца сума за правна защита и съдействие и за процесуално представителство пред първата инстанция, от представените по делото писмени доказателства, цитирани по-горе – пълномощно и договор за правна защита и съдействие за процесуалното представителство пред Районен съд, в които е договорено адвокатско възнагарждение в размер на 800 лв., както и безспорните доказателства за извършените плащания на така договореното адвокатско възнаграждение (преводно нареждане), действително се установява заплащането на тази сума от страна на жалбоподателя. Така представените писмени доказателства не са оспорени от ответника.

Настоящият съдебен състав не споделя развитите от представителя на Окръжна прокуратура гр. Бургас възражения по отношение размера на претендираното обезщетение, като е заявено, че размера е завишен и следва да бъде определен в разумни граници. В разпоредбата на чл. 36, ал. 2, изр. 2 от Закона за адвокатурата е указано, че размера на адвокатското възнаграждение трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа. Съгласно нормата на чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство, защита и съдействие по дела срещу наказателни постановления, в които административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението, но не по-малко от 300 лв. Безспорно, така изчисления размер е под минималния такъв по Наредба № 1, изчислен по регламентирания ред, като включва размера на глобата и обезщетението. По изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че така определеното адвокатско възнаграждение безспорно съставлява пряка и непосредствена последица от постановеното незаконосъобразно наказателно постановление, порадие което исковато молба е основателна и следва да бъде уважена.

По делото е направено в процеса от страна на процесуалния представител на ищеца за присъждане на направените разноски, съдът съобрази следното:

 С оглед изхода на делото пред настоящата инстанция, в полза на ищеца следва да се присъдят направените разноски, а именно 300 лв. адвокатски хонорар и 10 лв. държавна такса.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 203 и сл. от АПК, Административен съд гр. Бургас, днанадесети състав,

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ София, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Македония“ №3, представлявана от инж. Д.А. да заплати на Г.Д.И., с постоянен адрес:***, с ЕГН ********** сума в размер на 800 (осемстотин) лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди.

 ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ София, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Македония“ №3, представлявана от инж. Д.А. да заплати на Г.Д.И., с постоянен адрес:***, с ЕГН ********** сума в размер на  310 (триста и десет) лева, разноски по делото.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховен административен съд.

 

 

                                                                                    СЪДИЯ: