Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№:         769                        20.04.2016г.                             гр.Бургас,

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Административен съд – гр.Бургас                                                        ХІІІ-ти състав

На тридесет и първи март,                            две хиляди и шестнадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател:       Таня Евтимова

Членове:           1. Станимир Христов

                           2. Румен Йосифов

 

Секретаря: К.Л.

Прокурор: Галя Маринова

Като разгледа докладваното от съдия Румен Йосифов,

касационно наказателно административен характер дело № 408 по описа за 2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Производството е по реда на чл.63, ал.1, изр.ІІ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), вр. чл.348 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), вр. чл.208-228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба от директора на Регионална дирекция по горите гр.Бургас (РДГ-Бургас), против решение № 2/18.01.2016г. постановено по НАХД № 271/2015г. по описа на Районен съд Малко Търново, с което е отменено наказателно постановление (НП) № 818/16.10.2015г., издадено от касатора, с което на основание чл.266, ал.1 от Закона за горите (ЗГ), за нарушение на чл.213, ал.1, т.2 от ЗГ, на С.К.С. е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лева и на основание чл.273, ал.1 от ЗГ, са отнети в полза на държавата: вещите предмет на нарушението - 1 пр.куб.м. дърва за огрев от дървесен вид „дъб“ нарязани на капали на 30 см., както и вещите послужили за извършване на нарушението - 1бр. туристическо ремарке с рег.№ А-8406-ЕЕ. От касационната инстанция се иска да отмени оспорвания съдебен акт като незаконосъобразен, постановен при превратно тълкуване на процесуалния и материалния закон и да потвърди отмененото с него НП. Посочените в жалбата оплаквания съдът квалифицира по чл.348, ал.1 от НПК – неправилно решение поради противоречие с материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В подкрепа на твърденията не са посочени нови доказателства. В съдебно заседание касаторът не се явява и не се представлява.

Ответникът по касация – С.К.С., ЕГН-**********, с адрес: ***, чрез редовно упълномощения от него адв.Л.С., счита оспореното съдебно решение за правилно и законосъобразно и пледира за потвърждаването му.

Представителят на Окръжна прокуратура Бургас дава заключение за основателност на оспорването, поради което иска отмяна на обжалваното решение и потвърждаване на наказателното постановление.

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК, от надлежна страна по смисъла на чл.210, ал.1 АПК, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 АПК, настоящият съдебен състав намира същата за неоснователна по следните съображения:

Районен съд Малко Търново с решение № 2/18.01.2016г. постановено по НАХД № 271/2015г., е отменил НП № 818/16.10.2015г., издадено от директора на РДГ-Бургас, с което на С.К.С. за нарушение на чл.213, ал.1, т.2 от ЗГ, на основание чл.266, ал.1 от ЗГ, е наложена глоба от 100 лева и са отнети в полза на държавата: вещите предмет на нарушението - 1 пр.куб.м. дърва за огрев от дървесен вид „дъб“ нарязани на капали на 30 см., както и вещите послужили за извършване на нарушението - 1бр. туристическо ремарке с рег.№ *****, за това, че „на 14.07.2015г., на територията на ТП”ДГС Звездец”, местност Босна, транспортира с туристическо ремарке рег.№ ****, дърпано от лек автомобил Опел с рег.№ *****, 1 пр.куб.м. дърва за огрев от дървесен вид „дъб“ нарязани на капали на 30 см., без позволителен билет.”. За нарушението е съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) С:ЖОО №030242/14.07.2015г. в която мястото на извършване на нарушението е посочено като ДГС-Звездец, м.Босна, а впоследствие е издадено оспореното пред първоинстанционния съд наказателно постановление.

За да постанови решението си районният съд е приел, че АУАН и НП не отговорят на изискванията съответно на чл.42, т.3 и чл.57,т.5 от ЗАНН, защото в тях не е посочено точното място на извършване и констатиране на нарушението. Единствено е посочено, че това е станало в м.Босна. Едва с показанията на актосъставителя пред съда е установено, че жалбоподателят е проверен на разклона за с.Младежко, но в АУАН и НП мястото на нарушението не е индивидуализирано. Освен това не е доказано дали жалбоподателят е управлявал лекият автомобил или не, т.е. бил ли е в движение, което е от значение за изпълнителното деяние на нарушението. По отношение на отнетото в полза на държавата ремарке, районният съд е счел, че административно-наказващият орган не е изпълнил задължението си по чл.52, ал.4 от ЗАНН да разследва спорните обстоятелства и не е събрал доказателства относно факта, чия собственост е това ремарке.

Основните възражения на касатора са, че при постановяване на решението си Районен съд Малко Търново не е съобразил, че мястото на нарушението в НП и АУАН е описано точно – местност „Босна“ на територията на ТП”ДГС Звездец”. Счита, че това описание е достатъчно ясно, тъй като от показанията на разпитаните пред съда свидетели се установява, че нарушителят е транспортирал с лек автомобил и ремарке дърва за огрев по международния път Малко Търново-Бургас, като проверката е извършена в участък на този път попадащ в местност „Босна“, а именно на отбивка на пътя, след разклона за с.Младежко. Касаторът счита, че дори мястото на нарушението да не е определено съвсем точно, това процесуално нарушение не е съществено, тъй като по никакъв начин не е засегнало правото на защита на нарушителя, който е присъствал по време на проверката и е наясно с нарушението. Изразява се неразбиране защо районният съд е приел, че не е доказано управлението на автомобила от страна на нарушителя, след като последният бил спрян от проверяващите на отбивка на пътя. По отношение изследване собствеността на ремаркето и стойността му касаторът счита, че районният съд е бил длъжен сам да установи тези факти, а освен това с оглед установената фактическа обстановка такова установяване не е било нужно.

 

Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.

Решението на Районен съд Малко Търново е правилно по следните причини:

Според чл.213, ал.1, т.2 от ЗГ е забранена покупко-продажбата и други разпоредителни сделки, товаренето, транспортирането, разтоварването, придобиването, съхраняването и преработването на дървесина, непридружена с превозен билет, а чл.266, ал.1 от ЗГ предвижда налагане на глоба от 50 до 3000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание, на физическо лице, което в нарушение на този закон и на подзаконовите актове по прилагането му сече, извозва, товари, транспортира, разтоварва, придобива, съхранява, преработва или се разпорежда с дървесина и недървесни горски продукти.

В случая изпълнителното деяние е осъществено чрез транспортиране – извършване превоз на вещи и предмети с транспортно средство, поради което мястото на което е извършено това транспортиране като обособена част от земната повърхност, е част от обективната страна на деянието. В обжалваното наказателно постановление липсва посочване на конкретно място, на което се твърди, че е извършено нарушението, което да е описано по ясен, разбираем и точен начин. Като място на нарушението е посочена само местност Босна на територията на ТП”ДГС Звездец”, без да се посочи някакъв друг идентификационен белег чрез който да се прецизира къде точно в тази местност е осъществено деянието. Посочването, че деянието е извършено на разклона за с.Младежко по международния път Малко Търново-Бургас, минаващ през местност „Босна“ е направено от директора на РДГ-Бургас, чрез процесуалния му представител, едва в касационната жалба, но не и в АУАН и НП, така както изискват чл.42, т.3 и чл.57,т.5 от ЗАНН. Ако актосъставителят и наказващият орган са имали предвид защитената местност Босна, намираща се на около 5 км. североизточно от с.Младежко, общ.М.Търново, същата е със значителната площ от около 51,70 ха. и без посочването на допълнителни идентификационни признаци, мястото на нарушението не може да се установи. Обичайно описание на място следва да съдържа, когато е в границите на населеното място – обозначение на самото населено място, име на улица, номер от същата, квартали др., а когато е извън населено място – поне означение на населените места, между които е извършено нарушението, с оглед индивидуализацията на пътя по разбираем начин, общоизвестен обект, пътно съоръжение на конкретен път и др.

В случая мястото на извършване на нарушението изобщо не е индивидуализирано по ясен и точен начин, а това е от съществено значение, както с оглед правото на защита на наказаното лице, така и с оглед преценката на съда извършено ли е нарушението и обстоятелствата, при които е извършено. Мястото на нарушението трябва да бъде индивидуализирано в самото наказателно постановление, тъй като то е негов задължителен реквизит съгласно чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. То не може да се идентифицира нито с показанията на свидетели през съда, нито в касационната жалба, което се налага извода, че процесното наказателното постановление е издадено в нарушение на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН.

Изложеното мотивира настоящия съдебен състав да приеме, че като е отменил наказателно постановление № 818/16.10.2015г.,  издадено от директора на РДГ-Бургас, районният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.

Воден от горното и на основание чл.221, ал.1 и ал.2 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр. ІІ-ро от ЗАНН, Административен съд Бургас, ХІІI-ти състав,    

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2/18.01.2016г. постановено по НАХД № 271/2015г. по описа на Районен съд Малко Търново.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

                                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ:     1.

 

 

 

                           2.