РЕШЕНИЕ

 

№   606            30.03.2018 годинаград Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, XIX АДМИНИСТРАТИВЕН СЪСТАВ, на първи март, две хиляди и осемнадесета година, в публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО ХРИСТОВ

ЧЛЕНОВЕ:   1.  ЧАВДАР ДИМИТРОВ

2. МАРИНА НИКОЛОВА

 

секретар:  С. Х.

прокурор: Христо Колев

сложи за разглеждане докладваното от съдия Чавдар Димитров КАНД номер 407 по описа за 2018   година.

 

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във вр. чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Д.И.С., ЕГН **********, с постоянен адрес:*** и съдебен адрес:***, чрез адв. Р.С. против решение № 20/09.01.2018г. постановено по а.н.д.№ 2580/2017г. по описа на Районен съд – Несебър, с което е потвърдено наказателно постановление (НП) №17-0304-003877 на началник РУП към ОД на МВР-Бургас, РУ Несебър с което, за нарушение на чл.6, т.1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), на основание чл.183, ал.5, т.1 от с.з. на касаторът е наложено административно нарушение „глоба“ в размер на 100 лв.

В касационната жалба се излагат възражения, че оспореното съдебно решение е неправилно, поради което се иска неговата отмяна.

В съдебно заседание касаторът, редовно и своевременно призован, се представлява от процесуален представител, който поддържа жалбата.

Ответната страна – Районно управление – Несебър към ОД на МВР – Бургас, редовно призована, не изпраща представител

Представител на Окръжна прокуратура – Бургас, дава становище за неоснователност на касационната жалба.

Административен съд - Бургас, ХІХ-ти състав след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, становището на прокурора в съдебно заседание, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК.

Разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 АПК, настоящият съдебен състав намира жалбата за неоснователна по следните съображения:

С НП, отговорността на С. е ангажирана за това, че на 17.09.2017г., около 08:30 часа в гр.Несебър, на кръстовище до спирка Стадиона, регулирано с пътен светофар, работещ в нормален режим на работа, в посока Св.Влас – Несебър, управлява автобус с рег.№ В 5067 СТ, като не съобразява поведението си със светлинните сигнали, подадени от светофара и преминава на червен сигнал.

За така констатираното е съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) връчен на санкционираното лице, който го е подписал с възражения. Въз основа на този акт е издадено процесното НП.

За да постанови оспореното съдебно решение, Районен съд – Несебър е приел, че не са налице нарушения на материалния и процесуалния закон, деянието е правилно квалифицирано и същото е описано ясно. Посочени са дата и място на извършване на нарушението, както и нарушените законови разпоредби. Приема, че установените с АУАН и НП обстоятелства за безспорни и доказани, основавайки се на приетите по делото писмени доказателства, така и на безпротиворечивите с писмените доказателства свидетелски показания. Намира, че С. е бил водач на автобуса и  виновно е нарушил чл.6, т.1 от ЗДвП, поради което правилно е бил санкциониран с предвидената в закона глоба от 100 лв.

Така постановеното решение е правилно.

Преценката на първоинстанционният съд относно доказаността на нарушението въз основа на съвкупния доказателствен материал е правилна и обоснована. Съдът е изложил убедителни съображения, в съответствие с данните по делото. Фактите по делото, въззивния съд е установил посредством депозираните свидетелски показания, дадени от лица незаинтересовани от изхода на делото, кореспондиращи с останалия събран писмен доказателствен материал. В конкретния случай е безспорно установено, че касатора е извършил вмененото му с НП административно нарушение.

От анализа на доказателствата по делото се установява, че при съставянето на АУАН и издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от страна на административно-наказващия орган, които да са довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя.

В тази връзка, настоящият касационен състав намира за неоснователни изложените от касатора доводи за несвоевременното входиране на възраженията срещу АУАН. Доказателства за тези твърдения не са представени нито пред районният съд, нито пред настоящата инстанция. Напротив, видно от представената по делото преписка и по-конкретно от уведомително писмо с рег.№ 304000-5083/20.10.2017г. (л.7) там се съдържат данни, че сочените от касатора възражения са били входирани на 20.09.2017г., т.е в законоустановения 3-дневен срок. Следва да се посочи също, че според чл.52, ал.4 от ЗАНН наказващия орган има задължение да прецени възражението на жалбоподателя, а не непременно да го уважава. Като е издал НП (въпреки депозираните в срок възражения срещу АУАН) наказващия орган не е извършил нарушение. Също така, С. не е посочил никакви доказателства с възражението срещу АУАН, поради което не е съществувало задължение за събирането на такива по смисъла на чл. 44, ал. 2 ЗАНН.

Настоящият касационният състав  изцяло споделя направените от първоинстанционния съд правни изводи, обосновали потвърждаване на НП. Описаната фактическа обстановка е установена от събраните  писмените и гласни доказателства. Да се приеме обратното, като се даде друга оценка на тези доказателства, както се иска от касаторът, означава да се промени вътрешното убеждение на решаващия съд, с каквото правомощие касационната инстанция не разполага. Всеки съд сам решава кои доказателства да цени и кои не, като на последваща проверка подлежи само спазването на правилата за формиране на волята му.

Изложените в касационната жалба съображения, преповтарят изцяло изложените такива и пред първоинстанционния съд. Районният съд е изложил подробни съображения в насока неоснователност на тези възражения, поради което и настоящият съдебен състав намира, че не следва да ги преповтаря.

При проверка пред настоящата съдебна инстанция, съдът не констатира пороци в решението, които да водят до неговата отмяна, като съдебният акт съответства изцяло на материалния закон.

Поради изложеното, на основание чл. 221 и чл. 222 от АПК във вр. чл. 63, ал. 1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд гр. Бургас,

 

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 20/09.01.2018г. постановено по а.н.д. № 2580/2017 г. по описа на Районен съд – Несебър.

Решението не подлежи на обжалване и протест.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

         

                    2.