Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 906                     Година 21.05.2015         Град Бургас

 

В    ИМЕТО    НА    НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, Х състав, на двадесет и първи април две хиляди и петнадесета година, в публично заседание, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Даниела Драгнева

Секретаря Й.Б.

Прокурор

Като разгледа докладваното от съдия Драгнева административно дело номер 407 по описа за 2015 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по жалба на Б.П.М. *** против заповед за задържане на лице от 12.02.2015г. издадена от полицейски орган – командир на отделение в IV-то Районно управление „Полиция” гр. Бургас. Със заповедта на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР жалбоподателят е задържан за срок от 24 часа. Моли, съда да отмени обжалваната заповед като неправилна, незаконосъобразна и необоснована. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител поддържа жалбата на сочените в нея основания и моли да бъде отменена оспорената заповед и да му се присъдят направените разноски.

Ответникът – командир на отделение в IV-то Районно управление „Полиция” гр. Бургас  – К. К. П.,  редовно уведомен, оспорва жалбата.

Ответникът – Началник на IV-то Районно управление „Полиция” гр.Бургас, редовно уведомен, оспорва жалбата и моли да бъде потвърдена заповедта.

Административен съд Бургас, намира, че жалбата е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването, в предвидения от законодателя срок. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

На 12.02.2015г. жалбоподателят М. е задържан за срок до 24 часа със заповед за задържане рег.№3292зз-45 от 12.02.2015г. издадена от командир на отделение в IV-то РУП гр.Бургас, на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР във вр. с чл.343в от НК, за това, че “на 12.02.2015г. около 22,00 часа на пътна отсечка до бл.450 управлява л.а. с рег.№ А0741КТ в срока на изтърпяване на наказанието „лишаване от право да управлява МПС” след като е наказан за същото деяние по административен ред”. В административната преписка се съдържат декларация Приложение №1 към чл.14, ал.2 от жалбоподателя, че при задържането е запознат с правото си на адвокатска защита и не желае такава, има здравословни проблеми, не желае медицински преглед, желае член от семейството му или друго лице да бъде уведомено за задържането, че е уведомен за правото на свиждане и да получава колети и храни, че не се нуждае от специална хранителна диета и че веднага при задържането му е запознат с правата по чл.72, 73 и 74 от ЗМВР; протокол за личен обиск на лицето от 12.02.2015г.; разписка за върнати вещи и пари на задържано лице от 13.02.2015г.; талон № 2468 за медицински преглед за установяване на здравния статус на задържано лице; обяснение от жалбоподателя с дата 13.02.2015г.; докладни записки до Началника на IV-то РУП - гр.Бургас; постановление за привличане на обвиняем от 17.02. 2015г.; НП № 14-3292-000230/29.08.2014г., НП № 14-3292-000231/21.07.2014г., НП №14-3292-000233/03.09.2014г. издадени от началник сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР гр.Бургас.

При така изложените фактически данни, които се подкрепят от приложените по делото писмени доказателства съдът достигна до следните правни изводи:

Съобразно разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК, съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК.

Обжалваната заповед е издадена от компетентен орган – командир на отделение в IV-то РУП гр.Бургас, съобразно правомощията му по чл.72, ал.1 от ЗМВР. Тя съдържа всички реквизити предвидени от законодателя в нормата на чл.74, ал.1 от ЗМВР, като в административната преписка се съдържа декларация по чл.74, ал.2 от ЗМВР, попълнени от жалбоподателя.

Заповедта е мотивирана, като в нея са изложени фактическите и правни основания за издаването и́. Заповедта е издадена на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, във връзка с чл.343в от НК за това, че „на 12.02.2015г. около 22,00 часа на пътна отсечка до бл.450 управлява л.а. с рег.№ А0741КТ в срока на изтърпяване на наказанието „лишаване от право да управлява МПС” след като е наказан да същото деяние по административен ред“.

Нормата на чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, овластява полицейските органи да задържат лица в случаи, определени от закон, а именно за които има данни, че са извършили престъпление, като процедурата е регламентирана в следващите правни норми от закона. За прилагането на тази принудителна административна мярка законодателят не е предвидил необходимост да са събрани доказателства, установяващи по категоричен начин вината на лицето, извършило престъпление по смисъла на НК. Достатъчно е само наличието на данни, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител на престъплението, което дава право на административния орган, при условията на оперативна самостоятелност да наложи мярката, дори без да се поставя условие за точна квалификация на деянието, а още по-малко е задължително престъплението да е безспорно и окончателно установено. Въпросът дали конкретно лице е извършител на конкретно деяние и дали то е извършено от него виновно, подлежат на пълно, всестранно и обективно разследване в рамките на наказателното производство. За целите на задържането по реда на чл.72 от ЗМВР наличието на такива категорични данни, които да обвързват жалбоподателя със соченото нарушение не са задължителни, като задържането се извършва не поради несъмненост на фактите, а с оглед тяхното изясняване, поради което възраженията на жалбоподателя в тази насока съдът намира за неоснователни.

В случая с оглед изложените в заповедта мотиви и приложените в административната преписка писмени доказателства, а именно три наказателни постановление издадени от Началник група сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР гр.Бургас, докладни записки от 12.02.2015г. на  к.о. група „ООР“ гр.Бургас К. П. и инспектор група „ОП“ – К.Петков при ІV-то РУП гр.Бургас за извършени справки с ОДЧ - 29 и установяване на обстоятелството, че СУ на МПС на жалбоподателя е отнето с влязло в сила наказателно постановление, се установява, че към момента на издаване на процесната заповед са съществували достатъчно данни, които да обосноват налагането на принудителната административна мярка спрямо жалбоподателя – данни, обосноваващи предположението, че има вероятност той да е извършител на престъпление по чл.343в от НК. Съгласно посочената разпоредба „Който управлява моторно превозно средство в срока на изтърпяване на наказанието лишаване от право да управлява моторно превозно средство, след като е наказан за същото деяние по административен ред, се наказва с лишаване от свобода до две години“. В тази връзка, следва да се съобрази и наличието на образувано досъдебно производство относно деянието по заповедта, тъй като с Постановление от 17.02.2015г., Б.М. е привлечен като обвиняем, за това, че на 12.02.2015г. около 22,00ч. в гр.Бургас управлява МПС без съответното свидетелство за управление на МПС в едногодишен срок от наложеното му наказание по административен ред за същото деяние с влязло в сила наказателно постановление №14-3292-000230/29.08.2014г., което обстоятелство представлява допълнителен аргумент, че за издаването на заповедта са били налице данни за престъпление, по смисъла на чл. 72, ал.1, т.1 от ЗМВР. Въпросът, дали тези данни са достоверни и дали на тях им е дадена правилна правна квалификация, остава извън кръга на подлежащата на съдебен контрол законосъобразност на заповедта за задържане. За материалната законосъобразност на оспорения акт е достатъчно същият да е основан на данни за възможно по НК престъпление – в случая това изискване за материална законосъобразност е изпълнено с посочването състава на престъпление по чл.343в от НК.

Обжалваната заповед е издадена и в съответствие с целта на закона – принудителната административна мярка е послужила за преустановяване на деянието, за което впоследствие е било образувано досъдебно производство и след като е изпълнила своята цел задържаното лице е било освободено преди да изтече 24-часовия срок. Като в този смисъл следва да се има в предвид и че жалбоподателят е задържан за четвърти път да управлява МПС, след като му е отнето свидетелството за правоуправление, видно от приложените по делото наказателни постановления, за които не се твърди и не се установява да са обжалвани и отменени по съдебен ред.

Преценката за законосъобразност на административния акт следва да се извърши, съобразно обстоятелствата, осъществени до момента на неговото издаване. Административният акт не би могъл да се прецени като незаконосъобразен на основата на факти, които са се състояли след неговото издаване. Ето защо, възраженията на процесуалния представител на жалбоподателя относно извършени процесуални нарушения след издаване на заповедта и липсата на извършени процесуално-следствени действия с участието на задържания, се явяват неоснователни, още повече, че видно от приложената преписка след като е бил задържан жалбоподателя на 13.02.2015г. са му искани и е дал писмени обяснения.

Неоснователни са и възраженията за незаконосъобразност на задържането, поради неяснота на мотивите на заповедта, тъй като липсвала конкретика къде е установено нарушението – град, комплекс, улица, както и посочване на конкретната правна норма от състава на чл.343В от НК.

Видно от заповедта в нея изрично е посочен гр.Бургас,  като мястото на нарушението е описано по следния начин „пътна отсечка до бл.450“. Действително не е посочен квартала, но това не е съществено процесуално нарушение, доколкото не е довело до нарушаване правото на защита на жалбоподателя. Той е задържан в жилищен комплекс „Меден рудник“, видно от приложената административна преписка и след като е присъствал, за него не е налице съмнение за това обстоятелство.

На следващо място, действително не е посочена с цифри приложимата хипотеза на чл.343В от НК, но същата е изписана изрично, поради което не е налице твърдяното процесуално нарушение. 

До извод различено от изложения за законосъобразност на постановено задържане не би могло да се стигне и въз основа на цитираната от процесуалния представител на жалбоподателя съдебна практика, в представените по делото писмени бележки.

Видно от решение № 15632/28.11.2011г. по адм.д.№ 6395/2011г. на ВАС, наложената на лицето ПАМ е отменена, тъй като съдът е приел, че са липсвали обективни данни въз основа на които полицейските служители да приемат, че спрямо жалбоподателят има данни, че е извършил престъпление по чл.325 от НК, каквото основание е записано като мотив за издаването и/или че ще се укрие или извърши друго престъпление. В настоящия случай, от събраните в хода на производството доказателства се установява, че към момента на задържането на Б.М. са били налице достатъчно обективни данни, че той е извършител на престъпление по чл.343В от НК. В този смисъл от него са дадени и писмени обяснения, видно от които не отрича, че е управлявал МПС, след като му е отнето свидетелството.

Така изложеното касае и цитираното решение от 24.06.2014г на ЕСПЧ по жалби № 50027/08 и № 50781/096 - Петков и Профиров срещу България. В това решение също е прието, че „За да е налице обосновано подозрение следва да има факти и информация, които биха убедили един обективен наблюдател, че въпросното лице може да е извършило престъплението. Освен това подозрението трябва да се отнася до конкретно престъпление.“, които обстоятелства в случая са налице.

Решение № 3289/08.03.2013г. по адм.д.№ 5753/2012г. на ВАС, касае производство по обжалване на заповед за налагане на дисциплинарно наказание на служител на МВР, а не заповед за полицейско задържане, поради което същото е неотносимо към предмета на спора .

С оглед на изложеното жалбата на Б.П. е неоснователна и на основание чл.172, ал.2 от АПК, следва да бъде отхвърлена.

Мотивиран от горното, Административен съд гр.Бургас, десети състав

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Б.П.М. *** против заповед за задържане на лице от 12.02.2015г. издадена от полицейски орган – командир на отделение в IV-то Районно управление „Полиция” гр. Бургас.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба в 14 -дневен срок, от съобщаването на страните пред Върховен административен съд.

 

СЪДИЯ: