Р Е Ш Е Н И Е

 

     Номер 1218         Година 06.07.2012           Град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, ХV-ти състав, на четиринадесети юни две хиляди и дванадесета година в публично заседание, в състав:

 

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: Станимир ХРИСТОВ

                                                                ЧЛЕНОВЕ:  1. Даниела ДРАГНЕВА

                                                                                          2. Чавдар ДИМИТРОВ

 

Секретаря: Г.Ф.

Прокурор: Желязко Георгиев

Като разгледа докладваното от съдия Драгнева касационно наказателно административен характер дело номер 406 по описа за 2012 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по касационна жалба подадена от Директор на ТД на НАП гр.Бургас срещу решение № 43/30.01.2012г., постановено по н.а.х.д. № 3493 по описа за 2011г. на Районен съд гр.Бургас. Твърди се, че съдът правилно е изяснил фактическата обстановка, но е направил погрешни правни изводи, довели до отмяна на издаденото наказателно постановление. В жалбата се прави искане да се отмени съдебното решение и да се потвърди издаденото наказателно постановление.

Ответникът – „Мусти 83” ЕООД, с.Малка поляна, общ.Айтос, редовно уведомен, не изразява становище по касационната жалба.

Прокурорът от Окръжна прокуратура гр.Бургас дава заключение, че жалбата е основателна, а решението на районния съд следва да бъде отменено.

Административен съд Бургас намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл.211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

С обжалваното решение Районен съд гр.Бургас е отменил наказателно постановление № 32779-О-0008912/12.05.2011г. издадено от Директор на Дирекция „Обслужване” при ТД на НАП гр.Бургас, с което за нарушение на чл.125, ал.5 от ЗДДС и на основание чл.179 от с.з. на ответника по касация е наложена имуществена санкция в  размер на 500 лева. За да постанови решението си, съдът е приел, че е допуснато нарушение на чл.34, ал.3 от ЗАНН, тъй като наказателното постановление е издадено след изтичане на шестмесечния преклузивен срок от съставянето на акта. Посочено е, че прилагането на разпоредбата на чл.43, ал.6 от ЗАНН е станало при липсата на законовите предпоставки за това, поради което постановеното спиране на административнонаказателното производство е незаконосъобразно и съответно наказателното постановление се явява издадено след изтичане на шестмесечния срок от съставяне на акта.

Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на  обжалваното решение с материалния закон, следи служебно.

Настоящия съдебен състав счита, че решението на първоинстанционния съд е допустимо, правилно и законосъобразно. При постановяването му не са допуснати съществени процесуални нарушения, съдът пълно и всестранно е изследвал фактическата обстановка и въз основа на събраните доказателства е формирал вътрешното си убеждение.

Нормата на чл.125, ал.3 от ЗДДС предвижда задължение за регистрираното лице да подава заедно със справка-декларацията по ал. 1 и информация от отчетни те регистри по чл. 124 за съответния данъчен период. След като е безспорно, че лицето е регистрирано по ЗДДС, то е длъжно да подава информация от отчетните регистри по реда на чл.125, ал.3 от ЗДДС, в сроковете по ал.5 на същия текст, без значение дали е осъществявало дейност или не. Със своето бездействие, задълженото лице не е изпълнило вмененото му задължение и е извършило административното нарушение за което е санкционирано, което обстоятелство не се оспорва от него.

Настоящият съдебен състав споделя напълно изложените от Районен съд гр.Бургас мотиви довели до отмяна на процесното наказателно постановление.

Съгласно разпоредбата на чл.43, ал.6 от ЗАНН, когато нарушителят след щателно издирване не може да бъде намерен, това се отбелязва в акта и производството се спира. Спиране на производството е допустимо от закона само когато са извършени всички необходими действия по издирване на нарушителя и са налице категорично данни, че въпреки щателното издирване той не е намерен. В случая, видно от  известие за доставяне ИД PS 80000005ВНМ съставеният АУАН с бланков № 8912/29.06.2009г. е изпратен и надлежно връчен на 15.07.2009г., след което на 01.01.2009г. е спряно административнонаказателното производство, тъй като дружеството не е открито на посочения от него адрес, за да му се връчи АУАН. След като АУАН е бил надлежно връчен на 15.07.2009г. от този момент започва да тече шест месечния срок по чл.34, ал.3 от ЗАНН за издаване на наказателното постановление. Този срок е изтекъл на 15.01.2010г., а на 12.05.2011г. наказващия орган вместо да прекрати административнонаказателното производство, той незаконосъобразно е издал оспореното наказателно постановление, което правилно е било отменено от първоинстанционния съд.

С оглед изложеното и на основание  чл.221, ал.2 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, първоинстанционното решение, като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила.

Мотивиран от изложеното Административен съд гр.Бургас,

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 43/30.01.2012г., постановено по н.а.х.д. № 3493 по описа за 2011г. на Районен съд гр.Бургас.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                     ЧЛЕНОВЕ: 1.       

     

                                                                     2.