Р Е Ш Е Н И Е  1403

 

Град Бургас, 2.08.2012г.

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А :

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ГРАД БУРГАС, ХІV-ти административен състав, на четиринадесети юни през две хиляди и дванадесета година, в публично заседание, в състав :

 

    ПРЕДСЕДАТЕЛ:  СТАНИМИРА ДРУМЕВА

 ЧЛЕНОВЕ: 1. ГАЛИНА РАДИКОВА

                                    2. ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА

 

при секретаря Г.Ф., в присъствието на прокурора ГАЛИНА КОЛЕВА, като разгледа докладваното от съдия ДРУМЕВА касационно н.а.х.д. № 405 по описа за 2012 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.63, ал.1, изр. ІІ-ро от ЗАНН, във връзка с чл.208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на „Мусти 83” ЕООД, ЕИК ***, представлявано от управителя М.Ю.Ю., против решение № 147/06.02.2012г., постановено по н.а.х.д. № 3513 по описа за 2011г. на Районен съд – гр.Бургас, с което е потвърдено наказателно постановление № 32787-О-0008225 от 12.05.2011г., издадено от Директора на Дирекция „Обслужване” при ТД на НАП – град Бургас, с което на касатора, за нарушение на чл.125, ал.5 от Закона за данъка добавена стойност (ЗДДС) и на основание  чл.179 от ЗДДС му е наложена имуществена санкция в размер на 500 (петстотин) лева.

Касаторът оспорва решението на първоинстанционния съд като неправилно и незаконосъобразно. Счита, че съдът не е съобразил пропуска на административнонаказващия орган да приложи чл.28 от ЗАНН, като излага доводи за маловажност на установеното нарушение. Посочва, че макар и формално да е осъществен съставът на административно нарушение, деянието разкрива по-ниска степен на обществена опасност и наложената имуществена санкция, макар и в минималния предвиден размер, се явява несъразмерно тежка. Иска отмяна на съдебното решение и потвърденото с него наказателно постановление. Не представя нови доказателства. В съдебно заседание, редовно призован, не се представлява.

Ответникът по касация - директорът на Дирекция „Обслужване” при ТД на НАП – град Бургас, редовно призован, не се явява и не се представлява. Не представя писмено становище по жалбата.

Представителят на Бургаска окръжна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Намира решението на първоинстанционния съд за правилно и законосъобразно и пледира то да бъде оставено в сила.

Бургаският административен съд, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба по наведените в нея касационни основания, предвидени в чл.348, ал.1 от НПК, съгласно разпоредбата на чл.218, ал.1 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН, ангажираните по делото доказателства и съобразно закона, намира за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна.

Разгледана по същество, тя е неоснователна.

Наказателното постановление, предмет на оспорване в производството пред районния съд, е издадено въз основа на Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) с бланков № 0008225, съставен на 19.10.2009г. от инспектор по приходите в Дирекция „Обслужване” при ТД на НАП – гр.Бургас на „Мусти 83” ЕООД за това, че като задължено лице, не е подало в законоустановения срок, посочен в чл.125, ал.5 от ЗДДС, справка-декларация по ЗДДС и информация от отчетните регистри включително и на магнитен носител за данъчния период месец юли 2009 г. В акта е отразено още, че СД по ЗДДС и информация от отчетните регистри на магнитен носител, следва да се подаде до 14-то число включително на месеца, следващ данъчния период, за който се отнася – до 14.08.2009г. Посочено е също, че към датата на съставяне на АУАН, СД по ЗДДС и информацията от отчетните регистри, включително и на магнитен носител, не е подадена в Дирекция „Обслужване” при ТД на НАП гр.Бургас.

За да постанови оспореното решение, районният съд е приел за безспорно доказано, че касаторът, като адресат на императивната разпоредба на чл.125, ал.5 от ЗДДС, с бездействието си и с неполагането на дължимата грижа и организация, е осъществил състава на административното нарушение, за което е ангажирана неговата административнонаказателна отговорност. Съдът е счел, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, обсъдил е възраженията на жалбоподателя, намерил е същите за неоснователни, поради което потвърдил издаденото НП.

Решението е правилно.

Районният съд е изяснил напълно фактическата обстановка, в съответствие с всички събрани по делото доказателства. Съдът в настоящия касационен състав изцяло споделя мотивите на оспореното решение относно надлежното уведомяване на нарушителя за съставяне на АУАН, спазената процедура по чл.40, ал.2 от ЗАНН за съставяне на акта в негово отсъствие, проведеното надлежно издирване на същия с цел връчване на акта и спирането на административнонаказателното производство по законоустановения ред до 23.02.2011г. - когато АУАН е връчен на управителя на дружеството-касатор и производството е възобновено. От датата на съставяне на АУАН – 19.10.2009г., до датата на спиране на производството – 19.01.2010г., са изтекли три месеца, а от датата на неговото възобновяване – 23.02.2011г., до датата на издаване на процесното наказателно постановление – 12.05.2011г. – два месеца и осемнадесет дни или общо от съставяне на АУАН до издаването на наказателното постановление не са изминали шест месеца. Предвид това районният съд, след като е извършил задълбочен анализ на документите, съставени в резултат на предприетите действия по съставянето и връчването на АУАН, е обосновал правилния извод, че наказателното постановление е издадено преди изтичането на шестмесечния срок, предвиден в чл.34, ал.3 от ЗАНН. Обосновани са и съображенията на съда, че не са допуснати съществени процесуални нарушения на процесуалните правила в административнонаказателното производство.

По делото няма спор, че в ТД на НАП-гр.Бургас не е била подадена справка–декларация за данъчния период м.07.2009г. от данъчния субект „Мусти-83” ЕООД в законоустановения срок, а и до датата на съставяне на акта за установяване на административно нарушение – 19.10.2009г. Нормата на чл.125 от ЗДДС предвижда задължение за регистрираното лице за всеки данъчен период да подава справка-декларация, съставена въз основа на отчетните регистри по чл. 124, с изключение на случаите по чл.157, като съгласно ал.5 и ал.6  “Декларациите по ал. 1 и 2 и отчетните регистри по ал. 3 се подават до 14-о число включително на месеца, следващ данъчния период, за който се отнасят”, като се подават и на магнитен или оптичен носител.  След като лицето е регистрирано по ЗДДС, считано от 27.02.2009г., то е било длъжно да подава изискуемите декларации ежемесечно и в сроковете по ал.5 на същия текст – в случая до 14.08.2009г., без значение дали е осъществявало дейност или не, което не е изпълнено от касатора. За неизпълнението на това задължение от страна на регистрирани по ЗДДС юридическите лица, в чл.179, ал.1 от ЗДДС е предвидено налагане на имуществена санкция от 500 до 10 000 лв.

Със своето бездействие, задълженото лице не е изпълнило законоустановеното задължение и правилно е ангажирана административнонаказателната му отговорност. Имуществената санкция е наложена на основание точната санкционна норма на чл.179, ал.1 от ЗДДС в предвидения минимален размер.

С оглед значимостта на охраняваните обществени отношения, обезпечаващи данъчната дисциплина на задължените лица, конкретното нарушение не би могло да бъде квалифицирано като „маловажен случай” по смисъла на чл.28 от ЗАНН, поради което съдът намира изложените от касатора възражения в този смисъл за неоснователни. Анализът на разпоредбите на чл.125 и чл.179, ал.1 от ЗДДС налага извода, че в разглеждания случай административното нарушение е формално, на простото извършване и настъпването на каквито и да е вреди от него не само няма отношение към съставомерността, но и техният малък размер или липсата им не могат да обосноват маловажност на случая. По делото няма данни и за смекчаващи обстоятелства, които да обусловят по-ниска степен на обществена опасност на конкретното деяние в сравнение с обикновените случаи на административно нарушение от този вид.

За съставомерността на констатираното нарушение по ЗДДС не е от значение дали субектът осъществява стопанска дейност, в каквато насока е депозираното пред Районния съд становище. Необходимото и достатъчно условие за настъпване задължението за подаване на изискуемите по ЗДДС документи е  лицето да е надлежно регистрирано и да не е заличено към момента на отчетния период (дружеството е дерегистрирано с Акт за прекратяване на регистрация по ЗДДС № 020990900004848/18.08.2009год., счетен за редовно връчен на основание чл.32, ал.6 от ДОПК на 17.09.2010год., която дата следва да се счита и за дата на дерегистрацията).

Като е достигнал до същите изводи районният съд е постановил валидно, допустимо и правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Не се установиха наведените касационни основания за отмяна на оспореното решение, поради което касационната жалба е неоснователна. 

Воден от горното и на основание чл.221, ал.2, предл. І-во от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр. ІІ-ро от ЗАНН, АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ГРАД БУРГАС, ХIV– ти административен състав,

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 147/06.02.2012г., постановено по н.а.х.д. № 3513 по описа за 2011г. на Районен съд – гр.Бургас.

Решението е окончателно.

                                  

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:    

  

 

 

                                                                       ЧЛЕНОВЕ:     1./                                       

 

                                               2./