Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№:         750                        24.04.2015г.                             гр.Бургас,

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Административен съд – гр.Бургас                                                        ХІІІ-ти състав

На шестнадесети април,                                  две хиляди и петнадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател:        Таня Евтимова

Членове:           1.  Станимира Друмева

                           2. Румен Йосифов 

Секретаря: Г.Ф.

Прокурор: А.Ч.

Като разгледа докладваното от съдия Румен Йосифов,

касационно наказателно административен характер дело № 404 по описа за 2015 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Производството е по реда на чл.63, ал.1, изр.ІІ от ЗАНН, вр. чл.348 от НПК, вр. чл.208-228 от АПК.

Образувано е по касационна жалба на А.М.М., ЕГН-**********,***, против решение № 63/23.01.2015г., постановено по НАХД № 5354/2014г. по описа на Районен съд Бургас, с което е потвърдено наказателно постановление (НП) № 691/12.11.2014г., издадено от директора на Регионална дирекция по горите гр.Бургас (РДГ-Бургас), с което за нарушение на чл.213, ал.1, т.1 от Закона за горите (ЗГ), на касатора е наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лева на основание чл.266, ал.1 от ЗГ. Иска се от съда да отмени първоинстанционното решение като незаконосъобразно. Наведените в жалбата оплаквания съдът квалифицира по чл.209, т.3 от АПК – неправилно решение поради противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В съдебно заседание касаторът не се явява и не се представлява от пълномощник.

Ответникът по касация – директор на РДГ-Бургас, редовно уведомен, не се явява, не се представлява и не ангажира становище по оспорването.

Представителят на Окръжна прокуратура Бургас дава заключение за обоснованост и законосъобразност на решението на Районен съд Бургас, поради което пледира касационната жалба като неоснователна, да бъде оставена без уважение.

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК, от надлежна страна по смисъла на чл.210, ал.1 АПК, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 АПК, настоящият съдебен състав намира същата за неоснователна по следните съображения:

Районен съд Бургас с решение № 63/23.01.2015г., постановено по НАХД № 5354/2014г., е потвърдил НП № 691/12.11.2014г., издадено от директора на РДГ-Бургас, с което за нарушение на чл.213, ал.1, т.1 от ЗГ, на А.М. на основание чл.266, ал.1 от ЗГ, е наложена глоба в размер на 1000 лева.

Санкцията е постановена за това, че „на 07.08.2014г., на територията на ТП”ДГС Бургас”, в землището на с.Вършило, местност „Женското гробе“, отдел 143 и 144, община Созопол, транспортира  12 пр.куб.м. дърва за огрев от дървесен вид дъб и цер, без да са маркирани с контролна горска марка, с автомобил ЗИЛ 131 с рег.№ А-8892-МА“. За нарушението е съставен констативен протокол № 026249/07.08.2014г. и акт за установяване на административно нарушение (АУАН) Серия:ЖОО, № 029479/07.08.2014г., а впоследствие е издадено оспореното пред първоинстанционния съд наказателно постановление.

За да постанови решението си районният съд е приел, че АУАН и НП са издадени при спазване на изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, в съответствие с изискванията на материалния закон, а възраженията на жалбоподателя са неоснователни.

Основните възражения на касатора пред настоящата инстанция са, че в НП не е посочено мястото на извършване на нарушението и най-вече дали се касае за горска територия по смисъла на чл.2, ал.1 и 2 от ЗГ. Не е посочено и от къде са придобити процесните дърва – от държавен, общински или частен горски фонд, за да се определи с каква марка е следвало да бъдат маркирани, поради което е неправилна правната квалификация на деянието по чл.213, ал.1, т.1 от ЗГ.

Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.

Решението на Районен съд Бургас е правилно по следните причини:

Разпоредбата на чл.266, ал.1 от Закона за горите предвижда наказание глоба в размер от 50 лева до 3000 лева за физическо лице, което в нарушение на закона и на подзаконовите актове по прилагането му сече, извозва, товари, транспортира, разтоварва, придобива, съхранява, преработва или се разпорежда с дървесина и недървесни горски продукти. В конкретния казус е безспорно установено, че на 07.08.2014г., в землището на с.Вършило, М. е транспортирал 12 пр.куб.м. дърва за огрев от дървесен вид дъб и цер, без да са маркирани с контролна горска марка, с автомобил ЗИЛ 131 с рег.№ А-8892-МА, с което е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението, регламентирано в чл.213, ал.1, т.1 от ЗГ, санкционирано по чл.266, ал.1 от ЗГ. Първоинстанционният съд е изложил обстойни мотиви защо приема, че касаторът е извършил вмененото му нарушение, изследвал е релевантните за спорното правоотношение факти, коментирал е показанията на разпитаните по делото свидетели, включително този доведен за разпит от жалбоподателя и изводът му, че наказващият орган е доказал по категоричен начин твърденията си в АУАН, е обоснован. В НП точно е посочено мястото на което е установено нарушението, като без значение по отношение съставомерността на деянието е дали това място представлява гора по смисъла на чл.2, ал.1 от ЗГ или горска територия по чл.2, ал.2 от ЗГ, тъй като в санкционната норма – чл.266, ал.1 от ЗГ, няма изискване деянието да е осъществено на специално място. Точна е и правната квалификация на деянието, тъй като от всички доказателства по делото, вкл. от показанията на водения за разпит от жалбоподателя – св.К. се установява, че превозваната с товарния автомобил от М. дървесина е била без контролна горска марка. Това налага извода, че решението на Районен съд Бургас не страда от посочените в жалбата пороци, поради което следва да се остави в сила.

Воден от горното и на основание чл.221, ал.1 и ал.2 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр. ІІ-ро от ЗАНН, Административен съд Бургас, ХІІI-ти състав,    

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 63/23.01.2015г., постановено по НАХД № 5354/2014г. по описа на Районен съд Бургас.

 Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ:     1.

 

 

                           2.