Р Е Ш Е Н И Е

 

   Номер 743            Година 07.05.2014            Град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, ХІV-ти състав, на десети април две хиляди и четиринадесета година, в публично заседание, в състав:

 

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: Галина РАДИКОВА

                                                              ЧЛЕНОВЕ: 1.Даниела ДРАГНЕВА

                                                                                         2.Веселин ЕНЧЕВ

 

Секретаря: М.В.

Прокурор: Тони Петрова

Като разгледа докладваното от съдия Драгнева касационно наказателно административен характер дело номер 404 по описа за 2014 година и за да се произнесе, взе предвид следното:           

Производството по делото е образувано по касационна жалба подадена от К.И.М. *** против решение № 11/09.01.2014г. постановено по н.а.х.д. № 475 по описа за 2013г. на Районен съд гр.Карнобат. Счита решението за незаконосъобразно и моли да бъде отменено изцяло, с всички произтичащи от това законни последици. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител поддържа жалбата и моли да бъде уважена

Ответникът – Агенция за държавен финансов контрол гр.София, редовно уведомен, не изразява становище по касационната жалба.

Прокурорът от Окръжна прокуратура гр.Бургас дава становище за основателност на касационната жалба.

Административен съд Бургас намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл.211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

С обжалваното решение Районен съд гр.Карнобат е потвърдил наказателно постановление № 11012062/15.10.2013г. на директора на АДФИ гр.София, с което на касатора е наложена глоба в размер на 500 лева, на основание чл.132, ал.1 от Закона за обществените поръчки. За да постанови решението си съдът е приел, че са неоснователни възраженията на жалбоподателя, за липса на компетентност на актосъставителя за извършване на финансова инспекция относно законосъобразност на извършените доставки по договори сключвани през 2011г.. Извършването на финансовата инспекция му е възложено с нарочна заповед на директора на АДФИ, като изрично в нея е посочено, че той е има задача да извърши финансова инспекция относно сключените договори, без да е се сочи, че се касае само за договори, сключени през 2012г. Правилно и законосъобразно АНО е издал наказателно постановление за извършеното от жалбоподателя нарушение по договора от 15.04.2011г. с изпълнител „ET “Янка Георгиевагр.София, като в случая в рамките на една открита процедура по възлагане на обществена поръчка са сключени няколко договора и при изпълнението на всеки един договор възложителя следва да изпълни задължението, уредено в чл. 44,ал.1 ЗОП, като всяко неизпълнение е отделно нарушение, за което съгласно чл.18 от ЗАНН се определя индивидуална санкция. Правилно е ангажирана отговорността на жалбоподателя, в качеството му на физическо лице, управител на възложителя юридическо лице, съобразно разпоредбата на чл.8,ал.3 във връзка с чл. 7,т.3 ЗОП, и именно поради това на основание чл. 132, ал.1 ЗОП му е наложена глоба, наред с имуществената санкция, наложена на юридическото лице, факт, служебно известен на съда. Съдът е приел, че не се касае и за маловажен случай, по смисъла на чл.28 от ЗАНН, като извършеното нарушение е формално, а не резултатно, поради което преценката за маловажност не следва да се извършва с оглед липсата на настъпили неблагоприятни последици или с оглед на това, че информация все пак е изпратена, макар и с закъснение. ЗОП е приет с  цел осигуряване на ефективност при разходването на бюджетните и извънбюджетните средства, както и на средствата, свързани с извършването на определени в закона дейности с обществено значение. Изискването за предоставяне на информация е установено с цел да се осигури прозрачност при разходването на публични средства и е своему рода гаранция за законност при извършването на тази дейност. Именно поради това неизпълнението на задължението за предоставяне на информация не може да бъде квалифицирано като маловажен случай. Наложеното наказание е в предвидения от закона минимум и се явява справедливо, предвид обстоятелствата, при които е извършено нарушението и факта, че то е първо за дееца от този вид. В допълнение е посочено, че АНО е бил длъжен да приложи разпоредбата на чл.132, ал.1 ЗОП към момента на извършване на деянието (чл.3, ал.1 ЗАНН), т.е. разпоредбата на чл.132, ал.1 ЗОП преди изменението от 2011г. в сила от 26.02.2012г.(ДВ 93/11г.). Допуснатото нарушение е прието за несъществено, тъй като не е налице изменение в диспозицията и санкцията на нормата.

Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на  обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.

Възраженията на касатора са неоснователни. Решението на първоинстанционния съд е допустимо, правилно и законосъобразно. При постановяването му съдът е изследвал всички обстоятелства по установяването на административното нарушение и налагането на съответното наказание. 

Не са допуснати съществени процесуални нарушения при съставянето и връчването на АУАН, респективно при съставянето и връчването на наказателното постановление. В случая не се твърдят конкретни процесуални нарушения и такива не се установяват при извършената от съда проверка. АУАН е съставен от длъжностно лице, съобразно предоставените му правомощия, като изложените от първоинстанционния съд мотиви в този смисъл изцяло се споделят от настоящия съдебен състав, поради което не следва да се преповтарят. Актът е съставен съобразно изискванията на чл.42 от ЗАНН и е надлежно връчен на датата на съставянето му на санкционираното лице срещу подпис, като то изрично е записало че има възражения. Съответно наказателното постановление е издадено от компетентен орган, съобразно нормата на чл.127, ал.2 от ЗАП, в съответствие с правомощията предоставени му със заповед № ЗМФ-682/06.06.2013г. на министъра на финансите, която заповед е представена в хода на съдебното производство. Наказателното постановление съдържа предвидените в нормата на чл.57 от ЗАНН реквизити и е редовно връчено на санкционираното лице. Изложената в АУАН фактическа обстановка дословно е възпроизведена в издаденото наказателно, постановление, поради което неоснователни са направените твърдения, че е налице разминаване в описанието и в АУАН и наказателното постановление. 

С оглед на изложеното, правилно първоинстанционния съд е приел, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до незаконосъобразност на наказателното постановление.

С наказателно постановление № 11012062/15.10.2013г., касаторът е санкциониран на основание чл.132, ал.1 от ЗАНН, за това, че в качеството си на лице по смисъла на чл.8, ал.3, във връзка с чл.7, т.3 от ЗОП, не е изпратил информация за сключен договор № 22/15.04.2011г. за обществена поръчка до Агенцията за обществени поръчки, за вписване в регистъра на обществени поръчки, не по-късно от 7 дни след сключване на договора. Информацията е следвало да се изпрати до 22.04.2011г., а е изпратена на 16.05.2011г., с което е нарушен чл.44, ал.1 от ЗОП.

Съгласно чл.44, ал.1 от ЗОП, възложителят е длъжен да изпрати информация за всеки сключен договор за обществена поръчка или за сключено рамково споразумение до агенцията за вписване в Регистъра на обществените поръчки не по-късно от 7 дни след сключването на договора или на рамковото споразумение. В тази норма е предвиден срок за изпълнение на предвиденото от законодателя задължение за изпращане на информация, чието неспазване е скрепено със санкция в нормата на чл.132, ал.1 от ЗОП. В случая неправилно от наказващия орган е изчислен този срок, като е прието че той изтича на 22.04.2011г., тъй като този ден е бил официален празник, като срока изтича през първия работен ден след него, а именно на 26.04.2011г.. Така посоченото обстоятелство не води до незаконосъобразност на наказателното постановление, доколкото касатора е изпратил информацията не на 26.04.2011г., а на 16.05.2011г., тоест отново е налице неспазване на срока по чл.44, ал.1 от ЗОП.

В нормата на чл.132, ал.1 от ЗОП, в приложимата и редакция е предвидена санкция за лице по чл.8, ал.2 или 3 от ЗОП, което не изпрати в срок информацията, подлежаща на вписване в Регистъра на обществените поръчки, в размер от 500 до 1500 лв. Касаторът правилно е санкциониран в качеството си на лице по чл.8, ал.3 от ЗОП, а именно като представляващ юридическото лице – възложител  МБАЛ „Карнобат” ЕООД.

Правилно първоинстанционния съд е приел, че след като в рамките на една открита процедура по възлагане на няколко обществени поръчки са сключени няколко договора, като по отношение на всеки от тях възложителя следва да изпълни задължението си по чл.44, ал.1 от ЗОП. Неизпълнението на това задължение по отношение на всеки отделен договор, представлява отделно административно нарушение за всяко от които следва да се наложи отделно административно наказание, съобразно нормата на чл.18 от ЗАНН.

Направените  възражения, относно наложените на МБАЛ „Карнобат” ЕООД имуществени санкции и как техният размер ще се отрази на дружеството, са неотносими към предмета на спора и не следва да бъдат обсъждани, тъй като освен че касаят наказателни постановления, различни от процесното, но и субекта, чиято административнонаказателна отговорност е ангажирана с тях е различен от касатора.

Изложените от касатора възражения относно причините за извършване на административното нарушение и липсата на други нарушения допуснати от него, влияят единствено при определяне размера на наложеното наказание, но не и на законосъобразността на наказателното постановление.

Съгласно чл.27 от ЗАНН административното наказание се определя съобразно разпоредбите на този закон в границите на наказанието, предвидено за извършеното нарушение, като при определяне на наказанието се вземат предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя. В случая, съобразно посочените изисквания на чл.27 от ЗАНН, наказващият орган е определен минималния предвиден размер-500 лева и той не би могъл да бъде намален с оглед нормата на чл.27, ал.5 от ЗАНН, предвиждаща забрана да се определя наказание под предвидения най-нисък размер.

Неоснователно е направеното от касатора искане за приложение на чл.28 от ЗАНН, съгласно който за маловажни случаи на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание. Изложените от първоинстанционния съд мотиви изцяло се споделят от настоящия съдебен състав, като в допълнение следва да се има в предвид и че по делото не са ангажирани доказателства, извършеното нарушение, макар и формално да осъществява признаците на предвиденото в закона нарушение, поради своята малозначителност е с явно ниска степен на обществена опасност, поради което правилно наказващия орган и първоинстанционния съд не са приложили  тази разпоредба.

С оглед изложеното и на основание  чл.221, ал.2 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, решението, като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

Мотивиран от горното, Административен съд гр.Бургас, ХІV-ти състав

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 11/09.01.2014г., постановено по н.а.х.д. № 475 по описа за 2013г. на Районен съд гр.Карнобат.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

           

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                           ЧЛЕНОВЕ:1.

 

 

 

 

                                                                                                               2.