Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е 

 

гр.Бургас, 18 юли 2011г.

В    ИМЕТО    НА    НАРОДА

 

            АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, в съдебно заседание на двадесет и седми април, през две хиляди и единадесета година, в състав:

 

                                                                                           СЪДИЯ: ГАЛИНА РАДИКОВА

 

при секретар С.А., като разгледа докладваното от съдия ГАЛИНА РАДИКОВА адм.д. № 404 по описа за 2011 година, за да се произнесе, съобрази следното:

            Производството е по реда на чл. 172 ал.4 ЗДвП във вр. с чл. 145 и сл. АПК.

            Образувано е по жалба, подадена от Г.А.А. против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 70019/ 08.02.2011г., издадена от Началник на сектор „ПП” при ОД МВР гр. Бургас, с която на осн. чл. 171 т.4 ЗДвП е разпоредено изземване на свидетелство за управление.

В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт, като по същество твърденията са за постановяването му при съществено нарушение на процесуалните правила.

В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си представител адв. И. поддържа жалбата. Представя писмени бележки. Претендира присъждане на разноски.

Ответникът по жалбата - Началникът на сектор”ПП” при ОД МВР Бургас, не изразява становище по жалбата.

Жалбата е подадена в законово установения срок, от легитимирано лице и е процесуално допустима.

Съдът, от фактическа и правна страна намира за установено следното:

            С оспорената заповед е разпоредено отнемане на свидетество за правоуправление при хипотезата на чл. 171 т.4 от ЗДП, като в мотивите е посочено че на жалбоподателя са отнети всички контролни точки с влезли в сила наказателни постановления / по приложена справка/и същият не е изпълнил задължението си по чл.157 ал.4 ЗДвП .

            В справката към заповедта са посочени 10 бр. наказателни постановления, издадени в периода 10.05.2002г.- 19.04.2004г., с които са отнети общо 68 контролни точки.

            Според жалбоподателят ,оспорената заповед е лишена от мотиви, посочена е неприложима правна норма- чл.157 ал.2 ЗДвП, която не съдържа конкретни правила за поведение, налице е противоречие между описаните в заповедта факти и съответната им правна норма, което  ограничава правото на защита. В писмените бележки допълнително се твърди, че в случая е следвало да намери приложение разпоредбата на чл. 158 ал.1 т.2 ЗДвП, тъй като от влизане в сила на последното наказателно постановление / 23.10.2007/ са изтекли повече от 3 години. Сочи се противоречие между действително фактическо положение и това, възприето с оспорения акт. Този си извод жалбоподателя мотивира с факта, че в заповедта е указано, че към датата на издаването и на водача са отнети всички контролни точки, а в НП № 183/ 23.02.2011г. се съдържа констатация,че към 21.02.2011г. на водача му остават 6 контролни точки.

            Възраженията са неоснователни.

 Не е налице твръдяната липса на мотиви. Издателят на акта е посочил при коя хипотезата на разпоредбата на чл.  171 ЗДвП е налага принудителната административна мярка. Изрично е посочено, че към момента на издаване на акта на водача са били отнети всички контролни точки въз основа на влезли в сила наказателни постановления. Приложена е справка. Неоснователно е възражението, че справката е не е била връчена, поради изричното указание, че същата е приложение към заповедта, връчването на която е удостоверено с подписа на жалбоподателя.

Отделно от това съдът, служебно изиска наказателните постановления, въз основа на които е издадена заповедта и констатира, че всяко едно е връчено лично на жалбоподателя, в този смисъл е абсурдно да се твърди, че липсва яснота относно мотивите за изземване на свидетелството за правоуправление, тъй като във всяко едно от постановленията е посочен броя на отнетите точки.

Действително е налице неточно посочване на нормата, предписваща задължение за водача сам да върне свидетелството си за правоуправление, при отнемане на всички контролни точки, като вместо ал.4 на чл. 157 ЗДвП е посочена ал.2. Това нарушение не съществено, тъй като е указана правилната приложима разпоредба- чл. 157 ЗДвП.

ПАМ е наложена при хипотезата на чл. 171 т.4 ЗДвП, която норма препраща към чл.154 ал.4 по отношение на част от хипотезата си. Поради това съдът, приема, че констатираната неточност, не може да бъде квалифицирана като съществено нарушение на процесуалните правила.

Неоснователно е и възражението за автоматично възстановяване на точки при хипотезата на чл. 158 ал.1 т.2 ЗДвП.

            Предоставените на жалбоподателя контролни точки по чл. 157, ал. 1 от ЗДвП, са отнети в резултат на влезли в сила 10 броя наказателни постановления (НП) за извършени нарушения на правилата за движение по пътищата, издадени в периода 10.05.2002г.- 19.04.2004г.С оглед изчерпване лимита на контролните точки, Г.А., е загубил придобитата правоспособност за водач на МПС и е бил длъжен да върне свидетелството си за правоуправление в съответната служба на МВР (Арг.: чл. 157, ал. 4, вр. с ал. 1 от ЗДвП). Няма спор, че не е изпълнил това свое задължение, продължил е да осъществява правнорегламентираната дейност, поради което на основание чл. 171, т. 4 от ЗДвП, компетентният административен орган е издал заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) "изземване на СУМПС".

Съгласно чл.3 от НАРЕДБА Iз-1959 от 27.12.2007 г. за определяне на първоначалния максимален размер на контролните точки на водач на моторно превозно средство, условията и реда за отнемането им и списъка на нарушенията на правилата за движение по пътищата, за които се отнемат, отнемането на контролни точки се извършва въз основа на влязло в сила НП, а според ал. 2 при налагане на наказания за нарушенията, посочени в тази наредба, в наказателното постановление се отбелязват броят на отнетите и броят на оставащите контролни точки.

Според чл. 157, ал. 4 от ЗДвП водач, на когото са отнети всички контролни точки губи придобитата правоспособност и е длъжен да върне свидетелството за управление в съответната служба на МВР. Отнемането на контролните точки е релевантен факт, наличен и установен в хода на административното производство, с чието проявление възниква публичното право на административния орган да приложи ПАМ, като изземе свидетелството за правоуправление на цитираното в заповедта основание с цел да преустанови извършвано правонарушение. След като отнемането на съответния брой точки настъпва по силата на закона ( чл. 157 ЗДвП), с обективиране на предвидените по закон предпоставки административният орган е бил длъжен да наложи ПАМ с преустановителен характер.

Възражението на жалбоподателя А. за липса на фактическо основание за прилагане на ПАМ, поради наличие на правоизключващ факт - служебно възстановяване на контролните точки до първоначалния максимален размер, на основание чл. 158, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, е неоснователно.

Разпоредбата на чл. 158, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, в приложимата редакция ДВ, бр. 51/2007 г. прогласява, че броят на точките за потвърждаване валидността на свидетелството се възстановява: 1). чрез частично увеличаване с 1/3 от първоначалния брой точки след преминато допълнително обучение, но не повече от веднъж за срок от 1 година, при условие че водачът е изпълнил задълженията си по чл. 190, ал. 3, което удостоверява със съответните платежни документи; 2). служебно, до максималния размер, след изтичане на две години, считано от датата, на която е влязло в сила последното наказателно постановление, с което на водача са отнети контролни точки. 

А съгласно чл. 157, ал. 5 от ЗДвП лице, което е загубило правоспособност да управлява МПС в резултат на отнемане на всички контролни точки, има право отново да бъде допуснато до изпит пред съответните органи за придобиване на такава правоспособност, но не по-рано от 6 месеца от датата, на която е върнато свидетелството

При тази законова регламентация, възстановяването на контролни точки се извършва по реда, предвиден в чл. 158 от ЗДвП (редакция ДВ, бр. 51/2007 г.) и НАРЕДБА № I-13 от 12.02.2003 г. за условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение на водачите на МПС за частично възстановяване на отнети контролни точки, издадена от министъра на вътрешните работи, обн., ДВ, бр. 20 от 4.03.2003 г., в сила от 5.04.2003 г. Граматическото, логическо и систематическо тълкуване на нормите на чл. 158, вр. с чл. 157 от ЗДвП налага извод, че възстановяване на контролните точки е допустимо при частичното им отнемане, до първоначалния максимален размер (Арг.: чл. 158, ал. 2 от ЗДвП), но не и в случаите на пълно изчерпване на определения им лимит (чл. 157, ал. 4, вр. с ал. 3 и ал. 1 от ЗДвП). В последната хипотеза, водачът губи придобитата правоспособност и възстановяването й може да стане единствено по реда на чл. 157, ал. 5 от с. з - с полагане на изпит за придобиване, но не и посредством някой от способите за възстановяне на частично отнети контролни точки. Нелогично е да се приеме, че при частично отнемане на контролни точки водачите са длъжни да преминат допълнително обучение, а при изчерпване лимита на контролните точки и загубване на правоспособността за упражняване на дейността, правата им могат да бъдат служебно възстановени с изтичане на 2-годишен срок. Идеята на служебното възстановяване по чл. 158, ал. 1, т. 2 от ЗДвП е да се поощрят шофьорите да бъдат изрядни и не допускат нарушения на правилата за движение по пътищата; но не и да се признае отново правоспособност на водач на МПС. Следва да се има предвид още, че изпълнението на процедурата по чл. 158, ал. 1 от ЗДвП изисква отразяване на факта на възстановяне на точките в съответните регистри, което не е доказано по делото .

            Следва да се отбележи, че към датата на издаване на постановлението / 37/19.04.07г./, след което е изминала по- малко от една година до налагане следващата санкция за нарушение на разпоредбите на ЗДвП / НП 2811/11.03.08/, на жалбоподателят са били отнети 68 контролни точки от 39 възможни,т.е. той е загубил правоспособността си още към 2007г., когато е следвало да изпълни задължението си да върне свидетелството за правоуправление, така както разпорежда нормата на чл. чл.157 ал.4 ЗДвП.

            Обстоятелството, че след издаване на оспорената заповед, на 21.02.20011г. е издадено наказателно постановление, в което е посочено, че на водача остават 6 контролни точки, не може да обоснове извод за незаконосъобразност на наложената ПАМ. На първо място, се касае до факт следващ датата на издаване на заповедта и на следващо място, очевидно се касае до неточност, тъй като както бе посочено по- горе жалбоподателят е загубил правоспособност още към 2007г..

            По изложените съображения, съдът, намира че оспорената заповед е издадена при правилно приложение на процесуалния и материалния закон.

Ето защо и на основание чл. 172 АПК, Административен съд гр. Бургас, четвърти състав,

 

Р  Е  Ш  И :

                                                                                                      

Отхвърля  жалбата  на Г.А.А. против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 70019/ 08.02.2011г., издадена от Началник на сектор „ПП” при ОД МВР гр. Бургас, с която на осн. чл. 171 т.4 ЗДвП е разпоредено изземване на свидетелство за управление.

Решението подлежи на обжалване  пред Върховен административен съд гр. София  в 14 дневен срок от съобщението, че е изготвено.

 

 

                                                                       СЪДИЯ: